Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (39)

Глава 36

Фулър лежеше буден в килията си. Вече минаваше полунощ, а той трябваше да поспи, за да изглежда добре в съда. Външният вид беше най-важен.

Знаеше, че съдебните заседатели непрекъснато го наблюдаваха, опитвайки се да открият и най-малката следа от вина или измама. Щеше обаче да им покаже само това, което той искаше да видят.

Номерът с повръщането направо уцели десетката. Онова парче говеждо месо беше гнило с дни в дюшека му. По-малко от гроздово зърно, само миризмата, която изпускаше, беше достатъчна да започне да му се повдига. А сложеше ли го в устата си, започваше моментално повръщане. Отвратително, но доста ефективно.

Истинското шоу щеше да започне, когато застанеше на подсъдимата скамейка. Беше скрил няколко зрънца узрял черен пипер в дюшека, които причиняваха невероятно сълзене. Дори и лукът не можеше да се мери с тях.

Знаеше, че делото скоро щеше да приключи. Гарсия искаше това да стане преди Денят на Благодарността, залагайки на факта, че членовете на журито биха желали да издадат присъдата преди настъпването на предстоящите празници, което означаваше, че оставаха още два дни за разпити и един за заключителни пледоарии.

Засега всичко вървеше гладко.

Единственият неприятен момент беше, когато Гарсия му каза за лентата. Някакъв надзирател от затвора се беше свързал с адвокатите му с предложение да им продаде запис на разговора между него и Джак. Ставаше въпрос за изнудване, човекът искаше пари. В противен случай заплашваше да предаде материала на обвинението.

И Фулър плати, макар че за целта трябваше да се раздели с някои неща, като например бижутата на Холи, една литография на Дали, която тя беше купила с парите, изкарани на подиума, а така също и с „Лексус“-а. За формалностите около сделките се погрижи Гарсия, когото оторизира за свой представител.

В началото се притесняваше дали Ерик нямаше да се обърне срещу него, разбирайки за измамата. На онова мазно копеле обаче и окото му не мигна. Дори изключително умело използва записа, за да дискредитира Даниелс.

Кой казваше, че парите не помагали в съда?

Единственият проблем в момента беше ужасното главоболие, което непрекъснато се усилваше. Не беше разказал на докторите за него, понеже искаше да поддържа представата, че се е излекувал. Като основна причина за убийствата, новината за продължаващото му съществуване би обърнала делото в съвсем друга посока.

Тиленол и силна воля, само на тях можеше да разчита, но така нямаше да издържи дълго.

Едно нещо помагаше истински срещу болката.

— Още няколко дни и ще бъда на свобода — прошепна той на себе си.

Фулър имаше планове за Деня на Благодарността. Мислеше да навести семейство Даниелс и да получи малко успокоение за болките си. Беше чул, че Джак живеела заедно с майка си и бившия си съпруг. Колко забавно щеше да бъде да ги убие и двамата пред очите й, след което да й откъсне ръцете.

Убийството беше единственият лек за неговото главоболие.

Когато най-накрая заспа, на лицето му грееше усмивка.