Дъглас Престън
Хищник (99)

3.

Чопърът клечеше върху напечената равнина като огромно черно насекомо, което се готви да литне. Те се приближиха тихо, Том куцукаше, двамата войници придържаха Сали. Хит дойде последен, с Масаго пред себе си.

Останалите четирима от десантния отряд, извикани от Хит, се бяха излегнали в сянката на една близка скала и пушеха. Хит направи жест към хеликоптера и те станаха, хвърляйки фасовете. Том ги последва вътре. Настаниха се на металните пейки покрай стените.

— Радио база — каза Хит на втория пилот. — Докладвай, че сме завършили първата част от операцията. Предай им, че предвид обстоятелствата се смятам овластен да сложа край на командването на цивилния Масаго и да го обезвредя.

— Тъй вярно, сър.

— Ще докладвам подробно директно на генерал Милър.

— Тъй вярно, сър.

Един войник затвори врата на товарния отсек, чопърът увеличи оборотите и излетя. Том се облегна на мрежата до Сали, чувстваше се по-изтощен от когато и да е през живота си. Погледна към Масаго. Мъжът не бе произнесъл и думица. Лицето му изглеждаше странно празно.

Хеликоптерът се издигна над стръмните стени, ограждащи долината, и се плъзна на югозапад над върховете на платата. Слънцето стоеше като огромна капка кръв върху хоризонта и когато хеликоптерът набра височина, Том видя Навахо Рим и зад него Платото на древните. В далечината лежеше синята извивка на Чама ривър.

Всичко стана за секунди. Докато започваха лек завой на югоизток, Том улови внезапно движение с периферното си зрение. Масаго! Мъжът бе скочил и се бе втурнал към пилотската кабина. Том бе най-близо и се хвърли отгоре му, но той рязко се извърна и му нанесе остър удар с окованите си в белезници китки. С две ръце измъкна нож от скрита в крачола си кания и хлътна наведен в отвора на пилотската кабина. Другите мъже наскачаха от седалките си, за да го хванат, но в тоя миг хеликоптерът внезапно потъна и се наклони, запращайки ги един върху друг в мрежата. Откъм кабината долетя гъргорещ вик.

— Той ще разбие хеликоптера! — извика Хит, преди ново рязко накланяне да го запрати на другата страна и да блъсне главата му в метална конзола. Гигантът се свлече с окървавено слепоочие.

Машината се залюля опасно и двигателите потрепериха. Том, вкопчен в мрежата, с мъка успя да се изправи, като се бореше да не повърне, докато чопърът свистеше оглушително и се носеше спираловидно надолу. Зърна за миг през отвора на кабината как след кратка отчаяна борба с Масаго единият пилот рухна мъртъв на пода, облян в кръв.

Нов стръмен наклон на хеликоптера и Том използва движението, за да се насочи към кабината. Блъсна се болезнено в стената, оттласна се от една седалка и заби юмрук в ухото на Масаго. Когато той залитна назад, вторият пилот сграбчи закопчаните в белезници китки на Масаго и ги блъсна в конзолата, избивайки по този начин ножа от ръцете му. Чопърът хвърли двамата долу и Масаго докопа пилота, като се мъчеше да го удуши, докато се търкаляха по обляния в кръв под. Том блъсна главата на Масаго в пода, мъчейки се да го откопчи от зашеметения пилот.

— Направи нещо! Ще се разбием! — изкрещя Том към пилота, който едва идваше на себе си. Мъжът се олюля и се върна на мястото си пред таблото, докато машината се накланяше бясно. Последва внезапен тътен откъм двигателите, скоростта намаля, изправиха се. Масаго продължаваше да се мята диво, бореше се с почти нечовешка сила, но свестилият се Хит вече се бе добрал до кабината и с два яростни удара го укроти. Отгоре двигателите пищяха, чуваше се, че вторият пилот вика за помощ, докато се бореше с уредите.

Внезапно покрай стъклото на прозореца премина бързо лицето на една скала; последва страшно разтърсване, вътрешностите на машината задумкаха силно, сякаш парчета от мотора разкъсваха като шрапнели фюзелажа. Вторият пилот беше буквално закован на една страна от летящите отломки, кръвта му се плискаше срещу разтрошения плексиглас на предното стъкло. Пронизителният скърцащ звук от разкъсване на метал в скала бе последван от ужасния безтегловен момент на свободно падане, след което се чу мощен грохот.

Тишина.

Том усети, че сякаш изплува от тъмното и му трябваха няколко секунди, за да си спомни къде се намира. В разбит хеликоптер. Опита се да се движи и да разбере какво го е блокирало в ъгъла, но върху него се посипаха отломки. До слуха му достигна вик, сякаш идваше някъде отдалече, чу шума от капките от хидравличната течност (или от кръв), в носа го удари смрадта на авиационно гориво и изгоряла електроника. Всяко движение бе спряло. Опита се да се освободи. От едната страна на хеликоптера имаше огромна цепнатина и през нея можа да види остатъка върху стръмния склон на една разбита скала. Хеликоптерът стенеше и се въртеше, металните нитове се пукаха. Въздухът започна да се пълни с пушек.

Том се изкачи върху останките и намери Сали цялата омотана в мрежата и брезентовите мушами. Той издърпа настрани мрежата.

— Сали!

Тя се размърда и отвори очи.

— Ще те измъкна оттук. — Той я хвана под мишниците и я изтегли; беше само объркана.

— Том! — долетя гласът на Уайман Форд.

Обърна се. Форд се катереше по купчина отломки, по лицето му се стичаха кървави ручейчета.

— Огън — задъхано каза той. — Горим. — В същия момент се чу свистящ звук и опашната секция избухна в пламъци, плисвайки жега в лицата им.

Том прегърна Сали и я понесе към дупката във фюзелажа, единственият път за навън. Улови мрежата и я вдигна, провря ръка над гредата и изтласка Сали към дупката. Тя се хвана за грапавия край и Том й помогна да излезе навън, отгоре на фюзелажа, което бе на осем стъпки от земята. Тя видя огъня, който избухна от опашката, запълзя по горивните шлангове и електрическите кабели, поглъщайки хеликоптера.

— Можеш ли да скочиш?

Сали кимна.

— Скачай!

— Какво още правите, че не скачате? — провикна се тя вече отдолу. — Хайде!

— Форд е вътре.

— Ще избухне…

Но Том бе насочил отново вниманието си към хеликоптера, където Форд, ранен, се опитваше да се изкачи по мрежата към отвора. Едната му ръка висеше безжизнена.

Том легна по корем и се добра до дупката, хвана здравата му ръка и го издърпа нагоре. Черен пушек се вдигна като голяма вълна в момента, в който освободи Форд и му помота да се озове върху фюзелажа, откъдето го плъзна към земята.

— Том! Бягай оттам! — извика Сали отдолу, докато помагаше на монаха да се отдалечи от разбитата машина.

— Хит още е вътре!

Пушекът вече се изливаше от отвора. Том скочи сред него и се наведе, откривайки долу слой чист въздух. Той запълзя към мястото, където последно бе видял сержанта. Мъжът лежеше в безсъзнание на една страна в пилотската кабина всред дъжд от отломки. Огнените вълни бяха опърлили кожата му. Том го подхвана, но Хит бе твърде едър и нямаше да успее.

Чу се глух звук, сякаш нещо избухна вътре във фюзелажа. Нагоре се издигнаха вълни топлина и дим.

— Хит! — Той го плесна по лицето и сержантът бавно вдигна клепачи. Плесна го отново, по-силно и очите отново се върнаха на фокус.

— Мърдай! Да излизаме!

Том му помогна да се изправи. Сержантът се залюля на крака, главата му се тресеше, от косата му капеше кръв.

— По дяволите…

— Излизай! Горим!

— Исусе…

Хит изглежда най-сетне осъзна какво става. Пушекът вече беше толкова гъст, че през него едва се виждаше. Движеха се един след друг. Измина цяла вечност, преди да се доберат до мястото, където фюзелажът на чопъра бе изкривен нагоре. Том се обърна, хвана ръката на Хит и я сложи върху мрежата.

— Слизай!

Въздухът не достигаше и задушливият пушек се впиваше като счупено стъкло в дробовете им.

— Слизай, по дяволите!

Мъжът започна да се спуска, по ръцете му се стичаше кръв. Том го следваше успоредно, опитваше се да го окуражава, но главата му се замайваше все по-силно. Щеше да изгуби съзнание, бе твърде късно. Всичко свърши. Усети, че хватката му се разхлабва…

И тогава нечии ръце се протегнаха, вдигнаха го и го хвърлиха далеч от огнения ад. Той падна тежко върху пясъка и миг по-късно Хит се сгромоляса до него с охкане. Сали скочи до тях — тя се бе изкачила на хеликоптера, за да ги измъкне навън.

Те се спъваха, залитаха, пълзяха, опитвайки се да се отдалечат колкото се може повече от горящата машина. Том накрая се сгърчи, задъхваше се и кашляше, не бе в състояние да се движи напред. Коленичил върху пясъка, той дочу глух тътен и почувства внезапната топлина, когато последният от резервоарите на хеликоптера избухна, изхвърляйки горящи парчета.

Изведнъж се появи странно видение: от огъня излезе мъж, обвит в пламъци, във вдигнатите му ръце имаше оръжие. Той спря несигурно, прицели се и стреля — след което бавно се олюля и рухна като статуя в горящия ад.

Том изгуби съзнание.