Дъглас Престън
Хищник (21)

20.

Имейлът, който Том получи на следващата сутрин гласеше:

Том,

„Дешифрирах“ тефтера. Но няма да повярвате на това, което ще видите. Повтарям: няма да повярвате. Елате в манастира колкото е възможно по-скоро и се пригответе за големи изненади.

Уайман

Том излезе от къщи веднага. Сега, когато шевролетът му наближаваше последния километър от оградения път към манастира, нетърпението му достигна връхната си точка.

Скоро звънът на камбаната от манастирската кула се издигна над лавандуловата нива и Том се насочи към петното за паркиране, съпроводен от облак прах. След малко Брат Форд буквално излетя от църквата с развято расо като крило на прилеп.

— Колко време ви отне да го дешифрирате? — попита Том, докато се изкачваха нагоре по хълма.

— Двайсет часа. Не съм дешифрирал кода.

— Не разбирам.

— В това е целият проблем. Нямаше шифър.

— Нямаше шифър?

— Това е, което ме смая. Всички тези числа в прави редици и колони, предположих, че трябва да е някакъв шифър. Всички тестове, които пуснах показаха, че не са случайно свързани, а че следват някакъв шаблон — но какъв? Не беше шифър от прости числа; не беше и някакъв заместващ или разместващ, или какъвто и да е друг. Бях озадачен — докато ми хрумна, че това изобщо не е шифър.

— Тогава какво е?

— Данни.

— Данни?

— Бил съм пълен идиот. Трябваше да забележа веднага. — Уайман млъкна, когато наближиха трапезарията и сложи пръст върху устните си. Тръгнаха навътре, минаха по коридора и влязоха в малко, боядисано с вар помещение. На груба дървена маса, под обезпокоително реалистично разпятие, стоеше лаптоп. Форд се огледа виновно и внимателно затвори вратата.

— Не би трябвало да разговаряме тук — прошепна той. — Чувствам се като лош ученик, който пуши в тоалетната.

— Е, що за данни са това?

— Ще видите.

— Разбра ли се кой е мъжът?

— Не съвсем, но това ще ни изведе до него. Сигурен съм напълно.

Те придърпаха столове и седнаха пред компютъра. Брат Уайман го отвори и го включи и двамата зачакаха да зареди. Когато това стана, монахът започна бързо да пише нещо по клавиатурата.

— Свързвам се към Интернет чрез сателитна връзка. Нашият човек е използвал дистанционно устройство, за да копира данните в бележника си.

— Що за устройство е било?

— Отне ми известно време, докато разбера. Ловците на съкровища и иманярите обикновено използват два уреда. Първият всъщност е един невероятно сложен метален детектор. Вървиш си по земята и той измерва и най-малките вариации в локалното магнитно поле. Но изходните данни, измерени в милигауси, не приличат изобщо на тези числа.

Вторият уред е проникващ в земята радар или GPR. Това е устройство, което прилича на продупчена чиния с група антени под формата на осморки. Той практически изстрелва радарни пулсации в земята и записва вълновото отражение. В зависимост от вида почва и влажността й радарът може да проникне до пет метра, преди да бъде отразен обратно. Така се получава груб триизмерен образ на онова, което е в земята или в някои скали. Могат да се наблюдават празнини, пещери, стари мини, заровени сандъчета със съкровища, металоносни жили, древни стени или гробници, такива неща.

Той спря, за да си поеме дъх, после продължи с припрян шепот:

— Излезе, че числата във вашия тефтер са били поток от данни от много чувствителен, направен по поръчка, проникващ радар. За щастие, той има стандартни изходни данни, имитира радар за подземно сканиране, но има изходен формат, подобен на „Далас Електроникс“ BAND 155 Swept-FM, така че образите могат да се обработват от готов софтуер.

— Този златотърсач е бил сериозна работа.

— Съвсем определено. Знаел е точно какво прави.

— И намерил ли е съкровище?

— И още как.

Том едва издържаше неизвестността.

— И какво е било?

Уайман се усмихна и вдигна пръста си:

— Трябва да видите радарния му образ, картографиран с помощта на GPR. Ето за какво са били всичките онези числа в бележника: старателно картографиране на съкровището в състоянието, в което се намира в земята.

Том гледаше как Форд се свързва с уебсайта, поддържан от департамента по геология в Бостънския университет. Той мина през серия високо технически хипертекстови страници, справяйки се с радари, сателитни изображения и какво ли не още, преди да достигне до страницата, озаглавена:

BAND 155 SWEPT-FM GPR ОБРАБОТКА И АНАЛИЗ С ТЕРАПЛОТ

Въведете потребителско име и парола

— Успях да се хакна — прошепна Форд с усмивка, след което натрака някакво име и парола. — Не съм направил нищо лошо, само се представям за студент в Бостънския университет.

— Това не ми прилича много на поведение на монах — погледна го изненадано Том.

— Все още не съм монах. — Той чукна още няколко пъти по клавиатурата и на екрана изскочи надпис:

Данните се прехвърлят в момента

Пръстите му пробягаха по клавиатурата няколко пъти, след което се облегна назад с пръст върху клавиша ENTER и по устните му заигра усмивка:

— Готов ли сте?

— Стига, не ме измъчвайте повече!

Форд удари клавиша рязко, задействайки програмата.