Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уаймън Форд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tyrannosaur Canyon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Дъглас Престън

Заглавие: Хищник

Преводач: Диана Райкова

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: ИК Ергон

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-954-9625-89-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4642

История

  1. — Добавяне

18.

На мъждивата светлина на керосиновия фенер Сали Бродбент гледаше как мъжът съблича ризата си. Можеше да усети студената стомана около китките и глезените си; можеше да помирише изпаренията във въздуха; да чуе как някъде капе вода. Изглежда се намираше в нещо като пещера или стара мина. С бакърен вкус в устата и с размътена глава, в момента имаше чувството, че всичко това се случва с някой друг.

Не вярваше, че този човек ще я пусне, след като получи бележника от Том. Щеше да я убие — виждаше го в очите му, в безгрижието, с което й показваше лицето си и разказваше за себе си.

— Хей, какво мислиш за това?

Гледаше я; без риза, ухилен, перчеше се с бицепсите си.

Протегна ръце напред и гърбът му се изви. След което с бързо движение се завъртя и застана с гръб към нея.

Тя ахна. Целият му гръб бе покрит с татуировка на тиранозавър рекс с вдигнати нокти, отворена уста, толкова истински, сякаш щеше да скочи от гърба му. Когато разгъваше мускулите си, изглеждаше, че тиранозавърът се движи.

— Бива си го, а?

Тя гледаше.

— Казах нещо. — Продължаваше да стои гърбом към нея.

— Виждам.

— Когато бях в затвора, реших, че искам да си направя татуировка. Това е традиция, разбираш ли какво имам предвид? Освен това е необходимост — показва кой си ти и определя кръга и връзките ти. Момчетата, които нямат татуировки, обикновено свършват като кучка на някого. Но аз не исках обичайното — онази с косата — тъпо ми се виждаше. Исках татуировка, която да е специално за мен. Татуировка, която да казва на всеки го, че няма да съм ничия собственост, че аз съм си аз и не дължа вярност никому. Ето защо избрах тиранозавър рекс. Никога не е живяло нещо по-значимо на тази планета.

Но трябваше да намеря модел. Ако подложех гърба си на някой безотговорен идиот, щях да се окажа с някоя годзила или с някое слабоумно подобие на тиранозавър. Аз обаче исках нещо истинско. Исках да е научно вярно.

Той се изви силно и мускулите на гърба му се издуха гротескно, челюстта на тиранозавъра изглеждаше сякаш се отваря и затваря.

— Ето защо писах до един световен специалист по тиранозаври. Разбира се, не отговори на писмото ми. Защо човек като него ще си кореспондира с осъден убиец в Пеликан бей?

Той се ухили леко и отново раздвижи мускули.

— Погледни добре, Сали. Не съществува по-точно изображение на тиранозавър рекс — нито в книга, нито в музей. Направен е според последните научни проучвания.

Сали преглътна.

— Както и да е, след като в продължение на година не ми отговори, този научен експерт внезапно взе, че ми писа. Имахме съвършена кореспонденция. Той ми изпрати всички последни изследвания, дори неща, които не бяха публикувани. Изпрати ми свои собствени скици. Намерих един истински експерт, който да направи татуировката ми. Когато и да възникнеше някакъв въпрос, свързан с динозаврите, моят човек ми отговаряше. Отделяше ми време. Наистина се интересуваше от това, искаше да се увери, че този тиранозавър ще бъде направен както трябва.

Той отново размърда мускули.

— Станахме приятели — повече и от братя. А после — знаеш ли какво направи той?

Тя раздвижи устни, опитвайки се да каже „какво?“.

— Щяха да ми лепнат десет до петнайсет години за убийство с утежняващи обстоятелства, но той се застъпи за мен на делото, даде ми пари и работа. Така че когато ми поиска услуга, не бях в позиция да откажа. И знаеш ли каква беше услугата?

— Не.

— Да взема този бележник.

Тя отново преглътна, като се бореше срещу поредния пристъп на страха. Не би й казал всичко това, ако нямаше намерение да я убие.

Той се обърна, взе ризата си и я облече.

— Сега разбираш ли защо си създавам всичките тези неприятности? Но първо трябва да проведа един телефонен разговор. Връщам се веднага.

И той излезе навън.