Дъглас Престън
Хищник (22)

21.

Каубойската провинциална агенция за недвижими имоти се намираше в приятна псевдотухлена постройка на Пасео де Пералта, край вратите висяха нанизи от червени чушки, а зад бюрото на рецепцията седеше жизнерадостна секретарка. Мадокс влезе вътре, обувките му издаваха приятно скърцане по плочките на пода. Той вдигна ръка да свали шапката, с която се бе снабдил тази сутрин — от боброва кожа, 420 долара парчето, — но след това се отказа, тъй като беше видял, че на Запад истинските каубои остават с шапки на главите и вътре. Приближи се към гишето и се наведе.

— Какво мога да направя за вас, господине? — попита го учтиво служителката.

— Давате коли под наем, нали? — усмихна се той на една страна.

— Да, разбира се.

— Казвам се Мадокс. Джим Мадокс. — Той протегна ръка и тя я пое. Сините й очи срещнаха неговите.

— Някого специално ли сте дошли да видите?

— Не, просто минавам.

— Ще съобщя на агентката за вас.

Няколко минути по-късно той бе въведен в добре обзаведен офис, напълно в претрупания стил на Санта Фе.

— Трина Даулинг — представи се агентката като му подаде ръка и седна срещу него. Беше истинско страшилище — на петдесет и няколко, тънка като рентгенов лъч, облечена в черно, с руса коса и глас, който направо ужасяваше с експедитивността си. Потенциален клиент, помисли си Мадокс. Определено потенциален клиент.

— Разбрах, че търсите да наемете нещо за през лятото.

— Точно така. Търся подходящо място, където да завърша първия си роман.

— Колко интересно! Пръв роман?!

Той кръстоса крак върху крак.

— Бях в интернет бизнеса, продадох всичко преди фалита, минах и през развод. Прекъсвам засега правенето на пари и се надявам да сбъдна мечтите си. — Той се усмихна самообвиняващо. — Търся нещо северно от Абикию, тихо, изолирано, да няма съседи наблизо.

— Предлагаме повече от триста имота под наем, така че със сигурност ще намерим нещичко за вас.

— Страхотно. — Мадокс се размърда в стола и прекръстоса краката си.

— Колкото за уединението, не се шегувам. Най-близката къща трябва да е отдалечена на поне километър и половина. Нещо в края на пътя, сред дърветата…

Той направи пауза. Трина си водеше бележки.

— Някоя стара миньорска хижа би била идеална — каза той. — Мините винаги са ми били интересни. Между другото, в романа ми става дума за една мина.

Даулинг спря да скърца с химикалката си:

— Какво ще кажете да хвърлим поглед на базата данни? Но първо, господин Мадокс, трябва да ми кажете дали имате предвид някакъв ценови диапазон.

— Не говорим за пари. И моля, наричайте ме Джим.

— Джим, бихте ли почакали за момент, докато погледна в базата данни?

— Разбира се.

Той отново се размърда. Трина се трудеше над клавиатурата.

— Така. — Тя се усмихна отново. — Открих няколко подходящи имота, но тук има един, който изпъква. Старият лагер на ГКООС горе на Пердиз Крийк, в подножието на планината Канхилон.

— Лагерът на ГКООС?

— Точно така. През трийсетте години Гражданският комитет за опазване на околната среда е поддържал тук лагер за хората, които прокарвали пътища през държавната гора — почти дузина дървени бараки, а в средата между тях — трапезария и вила. Преди няколко години един господин от Тексас купи целия лагер. Ремонтира основно лятната вила, превърна я в наистина страхотна тристайна къща с три бани. Остави всичко друго както си е. Живя там известно време, но му се видя малко усамотена и сега я дава под наем.

— Звучи сякаш може да има туристи.

— Затворено е. Намира се в средата на частен имот, заобиколен от държавна гора. Накрая на дванайсеткилометров черен път, като последните три-четири километра могат да се изминат само с возило на четири колела. — Тя го погледна. — Вие нали имате такова четириколесно превозно средство?

— Рейндж Роувър.

Тя се засмя.

— Път като този държи посетителите далеч.

— Чудесно.

— Мястото е с интересна история. Преди да направят лагера, Пердиз Крийк е бил стар град, известен със златните си мини. Все още има няколко — тя му се усмихна, — и се говори, че там бродели призраци. Не бих го споменала пред другиго, но виждам, че сте писател и…

— В историята ми може да се използва призрак.

— Казват, че било страхотно място за разходки, за планинско колоездене, за конна езда. Заобиколено от гора. Въпреки че не е съвсем откъснато от цивилизацията: има електричество, телефон.

— Струва ми се идеално. Единственото, което ме притеснява, е собственикът да не се изтърси неочаквано.

— Той е в Италия и мога да ви уверя, че не е от този тип хора. Ние управляваме имота вместо него и ако се наложи някой да се качи догоре то ще сме ние — и то само ако има наистина важна причина и с двайсет и четири часово предизвестие. Желанието ви за уединение ще бъде уважено.

— Наем?

— Съвсем приличен. Три хиляди и осемстотин на месец, ако го наемете за през цялото лято.

— Звучи добре. Бих искал да го видя.

— Кога?

— Веднага. — Той бръкна в джоба на сакото си, където беше чековата му книжка. — Готов съм да приключим сделката днес. Бързам да се върна към работата си над романа. Мистериозно убийство.