Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уаймън Форд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tyrannosaur Canyon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Дъглас Престън

Заглавие: Хищник

Преводач: Диана Райкова

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: ИК Ергон

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-954-9625-89-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4642

История

  1. — Добавяне

5.

Осемстотин метра на юг от мястото, където беше хвърлил торбата, Том изгаси фаровете и напусна магистралата, хлътна в канавка и разби една ошипена телена ограда. Продължи през тъмната прерия, докато почувства, че е достатъчно далеч от пътя. Чак тогава изключи двигателя и зачака. Сърцето му биеше до пръсване.

Когато похитителят беше казал, че Сали е в лагера Медира, Том знаеше, че лъже. По това време на годината мястото беше претъпкано с малки деца, беше твърде изложено на показ. Тази история с лагера беше измислена, за да го отклони на юг.

Няколко минути по-късно той забеляза фаровете на кола зад себе си. По-рано го бе изпреварил един Рейндж Роувър, беше го видял и пред търговския център и не се съмняваше, че това е колата на похитителя, когато я видя да забавя в участъка от пътя, където бе хвърлил бележника. Един страничен прожектор светна, опипвайки прерията. Том внезапно се уплаши, че могат да го видят, но светлината претърси само близкия район. Колата направи обратен завой и се върна; отвътре изскочи един мъж и взе торбата — беше висок като върлина, но се намираше твърде далеч, за да го идентифицира. Малко по-късно мъжът се метна вътре и колата се понесе на север със скърцане на гуми.

Том го изчака да се отдалечи достатъчно по магистралата и подкара назад към пътя. Налагаше се да шофира на сляпо: ако включеше фаровете, онзи щеше да разбере, че е преследван — Шевролетът с кръглите си старомодни фарове беше лесно разпознаваем.

Щом стъпи на асфалта, той ускори, докъдето му стигаше смелостта да кара на тъмно, без да изпуска от поглед чезнещия блясък на задните светлини, но колата отпред се движеше бързо и той осъзна, че няма шанс да я следва без фарове. Трябваше да рискува.

В този момент наближи търговския център и видя, че един пикап е спрял да зарежда. Той натисна спирачките рязко, кривна към бензиностанцията и се изтегли в срещуположната страна. Пикапът, очукан Додж Дакота, беше спрял до колонките, ключовете му висяха на таблото, докато шофьорът плащаше вътре. Можа да види в джоба на вратата дръжката на револвер.

Том изскочи от шевито си, метна се в доджа, запали двигателя и отлепи с писък на гуми. Насочи се на север, към тъмнината, където бяха изчезнали двойката задни светлини.