Дъглас Престън
Хищник (101)

5.

Том отвори очи. Слънцето хвърляше раирана светлина върху леглото му, някъде отзад се чуваше тихото бибипкане на монитор, а един часовник на стената отброяваше времето. През мъглата на болката той видя, че Сали седи в стола насреща.

— Ти си буден! — Тя скочи и взе ръката му в своята.

Том дори не се опита да вдигне глава.

— Какво…?

Изведнъж си спомни всичко; преследването из каньоните, разбиването на хеликоптера, пожара.

— Сали, как си?

— Много по-добре от теб.

Том се огледа, изненадан от вида на превръзките по тялото си.

— Какво се е случило с мен?

— Нищо, освен лошо изгаряне, счупена китка, пукнати ребра, сътресение, натъртване на бъбреци и леко пострадали бели дробове. Това е всичко.

— Колко време бях в безсъзнание?

— Два дни.

— А Форд? Как е той?

— Би трябвало да дойде всеки момент да те види. Той е със счупена ръка и няколко прорезни рани, това е всичко. Ти беше ранен най-лошо.

Том изсумтя, главата му продължаваше да пулсира. Когато пред очите му се изясни, той забеляза, че в ъгъла седи някой. Беше лейтенант детектив Уилър.

— Какво става тук?

Уилър се изправи, вдигна ръка за поздрав и отново се отпусна в стола.

— Радвам се да ви видя буден, Бродбент. Не се тревожете, нищо не ви заплашва.

Том не отвърна нищо.

— Само наминах да видя как върви оздравяването ви.

— Много мило от ваша страна.

— Предположих, че бихте искали да получите отговори на някои въпроси. Като например какво сме научили за убиеца на Марстън Уедърс, същия онзи човек, който отвлече съпругата ви.

— Да, бих искал.

— А в замяна на това, когато сте готов, ще очаквам да ми разкажете всичко. — Той вдигна въпросително вежди.

— Ясно.

— Добре. Мъжът се казва Мадокс, Джимсън Алвин Мадокс, осъден за убийство; изглежда е работел за Айън Корвъс, куратор в Американския природонаучен музей в Ню Йорк. Издействал по-ранно освобождаване на Мадокс от затвора. Самият Корвъс е умрял в същата нощ, когато Сали е била отвлечена, както изглежда от сърдечен удар. Като се има предвид съвпадението на времето, ФБР проверява.

Том кимна. По дяволите, главата му се цепеше от болка.

— А как така Корвъс е научил за динозавъра?

— До него стигнали слухове, че Уедърс е попаднал на нещо голямо и той изпратил Мадокс след него. Мадокс убил нашия човек, и както изглежда, отмъкнал образец, който Корвъс изследвал в музея. В интернет изскочи нещо по този въпрос и се вдигна нечувана дандания. Сега всички вестници пишат само за това. — Уилър поклати тава. — Динозавърски фосил… Исусе, мислех си за какво ли не, от кокаин до заровено злато, но не можех и да допусна, че е тиранозавър рекс.

— Какво стана с фосила?

В този момент се намеси Сали.

— Правителството затвори високите плата и го изнесе оттам. Говори се, че ще строят някаква специална лаборатория, за да го изследват, може би точно тук, в Ню Мексико.

— А Мадокс? Наистина ли е мъртъв?

Уилър кимна:

— Намерихме тялото му, където сте го оставили, или най-малкото, където койотите са го оставили, след като са приключили с него.

— А нещо за Предътъра, цялата тази работа…

Уилър се облегна в стола си.

— Продължаваме да я разплитаме. Прилича на работа на някоя от онези фантомни правителствени агенции.

— Форд ще ти каже, когато дойде — каза Сали.

Сякаш по даден знак влезе сестрата и Том видя изрязаното лице на Форд зад нея, челюстта му беше превързана от едната страна, ръката му беше в гипс. Беше облечен в карирана риза и джинси.

— Том! Радвам се, че си дошъл в съзнание. — Той се приближи и се облегна на рамката на леглото. — Как си?

— Бивал съм и по-добре.

Той внимателно намести едрото си тяло в един пластмасов стол.

— Свързах се с някои мои стари приятели в компанията. Изглежда глави са се търкаляли заради това, което се случи, пренебрежителното незачитане на човешкия живот, да не споменаваме злополучната операция. Секретната агенция, която е провеждала операцията, е разпусната. Правителството разследва случая, но знаеш как е…

— Да.

— Има и нещо друго, нещо невероятно. Учен от Природонаучния музей в Ню Йорк се е сдобил с парче от динозавъра, изследвал го е и е пуснал статия по въпроса. Предизвикала е истински бум. Тиранозавър рекс е умрял от зараза — пренесена върху астероида, който е причинил масовото измиране. Не се шегувам — динозавърът е умрял от извънземна зараза. Поне така се твърди. — Форд му разказа как „Аполо“ 17 е донесла на земята няколко частици с лунна проба. — Когато видели, че камъкът е пропит от извънземни микроби, отклонили го към Министерството на външните работи, което на свой ред създало специален отдел, за да бъде изследван. Отделът бил наречен на лунна проба 480, за кратко „LS480“. Изследвали тези частици през последните трийсет години, през цялото време оставайки нащрек, в случай че се появят още такива.

— Но това все още не обяснява как са разбрали за динозавъра.

— Националната агенция за сигурност има невероятни възможности за подслушване. Никога няма да разберем подробностите — изглежда са засекли телефонен разговор. И са се включили веднага. Както се досещаш, чакали са трийсет години и са били готови.

Том кимна.

— Как е Хит?

— Все още на легло, на горния етаж. Оправя се. Пилотът и вторият пилот са мъртви. Заедно с Масаго и няколко войника. Истинска трагедия.

— А бележникът?

Уилър се изправи, извади го от джоба си и го сложи на леглото.

— Това е за теб. Сали ми каза, че винаги спазваш обещанията си.