Дъглас Престън
Хищник (14)

13.

Мадокс „Тревата“ си спомни първия път, когато мина през Абикию, яхнал откраднат „Харли“. Сега беше друг човек, в каки, с поло от Ралф Лоурен и караше „Рейндж Роувър“. Наистина си беше показал главата от ямата. Отвъд града пътят следваше реката, минаваше покрай зелени ниви с люцерна и рехави тополови горички, преди да слезе в долината. Той зави наляво по шосе 96, подкара покрай язовира и нагоре по южната страна на долината, в сянката на Пидернъл Пийк. След още няколко минути отляво се появи завоят към къщата на Бродбент; на потъмняла табелка бе написано с боя: Каньони.

Пътят бе черен. Вървеше успоредно на малка рекичка. От едната страна се виждаха няколко неголеми конеферми, четиридесет на осемдесет акра, със симпатични имена като Лос Амигос или Бъкскин Холоу. Къщата на Бродбент, бе научил той, носеше странното име Сукна Тара. Мадокс забави покрай портата, отмина я и продължи още четири-петстотин метра нататък, след което паркира колата под дебелата сянка на група дъбове. Излезе от колата и се върна малко назад, за да се увери, че роувъра не се вижда. Три часът. Бродбент би трябвало да е на работа. Беше разбрал, че има жена, Сали, която ръководи конюшня за ездитни коне. Запита се как ли изглежда.

Мадокс преметна раницата си през рамо. Помисли си, че първото нещо, което трябва да направи, е да проучи местността. Беше твърд привърженик на предварителното изследване. Ако нямаше никой в къщата, щеше да я претърси, да вземе бележника ако е там и да си излезе. Ако малката му женичка беше вътре, нещата ставаха дори още по-лесни. Още не бе срещал човек, който да не е съгласен да сътрудничи с пъхнато в устата му дуло.

Той свърна от пътя и тръгна по брега на реката. Тънка струйка вода ту просветваше, ту изчезваше между белите камъни. Наоколо не се виждаше никой. Без да се колебае той зави наляво, отмина горичката тополи и дъбовия шубрак, преди да се появи иззад оборите на Бродбент. Като се движеше бавно и предпазливо, стараейки се да не оставя отпечатъци от стъпки, той се прехвърли през тройната телена ограда с шипове и се запромъква край задната стена на обора. Приведе се зад ъгъла и разтвори с ръце храстите, за да има поглед към гърба на къщата.

Така-а-а. Ниска тухлена постройка, няколко огради за добитък, два коня, ясли, водопойно корито. До слуха му достигна силно подвикване. Оттатък оградите имаше външна арена за езда. Жената — Сали — бе намотала дълго въже за обяздване около лакътя си и яздеше коня с едно хлапе, правеха кръг след кръг.

Той приближи бинокъла към очите си и жената дойде на фокус. Тялото й се извиваше с коня напред, встрани, назад. Бризът играеше с дългата й коса и тя вдигна ръка, за да отмахне златния кичур от лицето си. Исусе, наистина беше красива.

Погледът му се насочи към хлапето. Май беше някакво бавноразвиващо се, с монголоидни черти.

Вниманието му се върна отново към къщата. Близо до задната врата имаше голям прозорец, отворен към кухнята. В града се говореше, че Бродбент бил богат — много богат. Беше чул, че е израсъл в имение, заобиколен от безценни произведения на изкуството и безчет прислужници. Баща му бил починал преди година и той наследил сто милиона долара. От вида на къщата човек никога не би допуснал това. Наоколо нищо не подсказваше за пари, нито къщата, нито оборите, конете, мръсния двор и градини, нито пък старият Форд 350, който стоеше зад отделна врата. Ако Мадокс притежаваше сто милиона, със сигурност не би живял в шибана дупка като тази.

Той пусна раницата си на земята. Извади скицник и добре подострен молив и започна да скицира плана на къщата и двора. Десет минути по-късно изпълзя зад обора, избра друг ъгъл, и скрит зад група раздърпани храсти, продължи работата си. През двойната външна врата имаше възможност да огледа непретенциозната дневна. Отвъд нея имаше покрит с плочи вътрешен двор с барбекю и няколко стола, заобиколени от лехи с билки. Ни следа от басейн или нещо подобно. Къщата изглеждаше празна. Бродбент, точно както се бе надявал, беше излязъл — безценното му Шеви 57 не се виждаше в гаража и Мадокс предположи, че той никога не би доверил другиму тази класика. Нямаше знаци за някакъв помощник в градината или конюшнята, а най-близката съседна къща се намираше на петстотин метра оттук.

Той приключи със скиците и ги огледа. Имаше три врати към къщата: задна — към кухнята, предна врата и врати, които водеха към задния двор. Ако всички врати бяха заключени — а за целите на планирането той бе предположил, че е именно така — щеше да бъде най-лесно да влезе през вратите към задния двор. Бяха стари и навремето бе отварял подобни с двойката клинове, които носеше и сега в раницата си. Щеше да му отнеме по-малко от минута.

До слуха му достигна шум от автомобил и той се приведе. Миг по-късно един товарен Мерцедес заобиколи изотзад къщата и спря. Излезе една жена и тръгна към арената, като викаше и махаше с ръце към детето върху коня. То й помаха в отговор в някакъв неразбираем израз на радост. Конят забави ход и жената на Бродбент помогна на детето да слезе. То хукна към новодошлата и я прегърна. Урокът явно бе свършил. Поговориха малко, след което майката и детето се качиха в колата и потеглиха.

Съпругата на Бродбент бе останала сама.

Той наблюдаваше през бинокъла всяко нейно движение, докато заведе коня към кола за завързване, където свали седлото му и започна да го чеше, навеждайки се към корема и краката му. Когато свърши, поведе животното към конюшнята, хвърли няколко наръча люцерна в яслата му и се насочи към къщата, изтръсквайки крачолите на панталона си. Дали имаше и друг урок? По всяка вероятност не — не и в четири следобед.

Тя мина през задния вход към кухнята, оставяйки вратата да се затръшне. След малко той я видя да преминава покрай големия прозорец, започна да си приготвя кафе.

Време беше.

Хвърли последен поглед към скицата, преди да пусне бележника в раницата, после се зае да изважда екипировката си. Първо мушна крака в зелените хирургически ботуши, сложи мрежичка върху косата си, а отгоре — шапка за къпане. Върху нея надяна найлонов чорап. Облече един дъждобран от онези, дето се изваждат от малки пликчета и струват четири долара парчето. Сложи си гумени ръкавици и взе пистолета си — Глок 29, 10-милиметров автоматик, 938-грамов, с десет патрона в пълнителя — едно наистина безупречно огнестрелно оръжие. Изтри го и го пъхна в джоба на панталона си. Най-накрая извади опаковка презервативи, измъкна два и ги напъха в джоба на ризата си.

Не трябваше да оставя никакви следи от ДНК на сцената на това местопрестъпление.