Дъглас Престън
Хищник (25)

24.

Сали се почувства по-скоро обезпокоена, отколкото въодушевена от компютърната разпечатка, която Том бе разгънал върху кухненската маса.

— Става все по-лошо и по-лошо — въздъхна тя.

— Имаш предвид все по-добре и по-добре. Точно тази информация ми трябваше, за да разбера кой е онзи мъж и да открия дъщеря му.

Напълно в стила на Том, помисли си Сали — инат, воден от някакво дълбоко вкоренено чувство за вина, което го вкарваше в неприятности. И почти бе довело до убийството му в Хондурас.

— Виж, Том — този човек е търсил фосили в обществена земя. Със сигурност е свързан с черния пазар на вкаменелости и може би с организираната престъпност. Бил е лош човек и са го убили. Не би искал да се замесваш в това. И дори да намериш дъщеря му, фосилите няма да станат нейно притежание. Сам каза, че са на държавата.

— Обещах на умиращ човек и точка по въпроса.

Сали въздъхна с раздразнение.

Том обикаляше около масата като пантера, която издебва плячката си.

— Все още не си казала какво мислиш за всичко това.

— Възхитена съм, разбира се, но не това е въпросът.

— Точно това е въпросът. Това е най-важното палеонтологично откритие досега.

Независимо от всичко Сали бе силно привлечена от странното изображение. Беше неясно, размазано, но се виждаше, че не е просто скелет. Беше динозавър, цял, погребан в скалата. Лежеше на една страна, с отметнат назад тил, с отворени челюсти, двата му предни крайника бяха вдигнати, сякаш се опитваше да се освободи.

— Как се е мумифицирал толкова добре?

— Трябва да е било някакво почти уникално съчетание на обстоятелства, което дори не смея да си представя.

— Възможно ли е да е останал някакъв органичен материал? ДНК например?

— Това нещо е на повече от шестдесет и пет милиона години.

— Изумително е колко добре изглежда, сякаш ще завони всеки момент.

Том се ухили.

— Не за пръв път се открива мумифициран динозавър. Например през миналия век един търсач на динозаври, Чарлз Стърнбърг, открил мумифициран птицечовков динозавър в Монтана. Спомням си, че съм го виждал като дете в Природонаучния музей в Ню Йорк, но той не е толкова запазен, колкото този.

Тя взе принтерното копие.

— Сякаш е умрял в агония, виж го как е извил врата си и е отворил челюсти.

— Не е той, тя е.

— Сигурен ли си? — Тя се вгледа внимателно. — Не виждам нищо, освен едно неясно петно.

— Женските тиранозаври вероятно са били по-големи и по-свирепи от мъжките. И тъй като това е най-големият открит досега тиранозавър рекс, логично е да се предположи, че е женски.

— Голямата Берта.

— Това усукване на врата е причинено от изсъхване и скъсяване на сухожилието. Повечето намерени скелети на динозаври са с изкривени вратове.

Сали подсвирна.

— Сега какво? Да не би да имаш план?

— Определено. Само няколко души го осъзнават, но тук съществува процъфтяващ черен пазар на вкаменелости. Фосилите от динозаври носят много пари, а някои от тях струват милиони. Като този например.

— Милиони?

— Последният е продаден за над осем милиона, а това е било преди десет години. Този красавец ще струва поне осемдесет.

— Осемдесет милиона?

— Приблизително.

— Кой би дал такива пари за един динозавър?

— А кой би дал такива пари за една картина? Един ден ще се разменят тиранозавър рекс срещу Тициан.

— Отбелязвам си.

— Проучил съм го. Има много колекционери, особено в Далечния Изток, които са готови да платят почти всичко за ефектни фосили от динозавър. Толкова много от онова, което се върти на черния пазар е изнесено контрабандно от Китай, че държавата е прокарала закон, според който динозаврите са част от националното наследство. Но това, разбира се, не спряло потока. В наши дни всички искат да притежават нещо такова. Най-големите и най-добре запазени динозаври все още идват от американския Запад — и повечето от тях са открити на територия, собственост на държавата. Ако искаш такова нещо, трябва да го откраднеш.

— Което е направил и онзи човек.

— Точно така. Бил е професионален търсач на динозаври. В света няма чак толкова много такива. Няма да е трудно да разбера кой е, ако попитам точните хора. Всичко, което трябва да направя, е да намеря точните хора.

Сали го погледна изненадано.

— И как точно си го представяш да стане?

Том се ухили.

— Запознайте се с Том Бродбент, пълномощник на господин Ким, саможивият южнокорейски индустриалец и милиардер. Господин Ким търси да купи големи фосили от динозавър, парите не са проблем.

— О, не!

Той се засмя и прибра принтерното копие в джоба си.

— Измислил съм го. Шейн ще се занимава в клиниката в събота, докато двамата с теб летим към Тъксън, световната столица на фосилите.

— Двамата?

— Не искам да те оставям сама, докато наоколо броди някакъв убиец.

— Том, вече съм планирала детското празненство със състезания за събота. Не мога да го отменя.

— Не ме интересува. Не те оставям тук сама.

— Няма да съм сама. През целия ден ще съм заобиколена от хора. Ще съм на сигурно.

— Не и през нощта.

— През нощта ще взема господин „Смит & Уесън“ при мен — сам знаеш, че боравя отлично с оръжие.

— Можеш да отидеш в някоя рибарска хижа за няколко дни.

— Няма начин. Те са толкова изолирани. Там ще се чувствам далеч по-неспокойна.

— Тогава защо не отидеш на хотел?

— Том, знаеш, че не съм безпомощна женичка, която непрестанно трябва да бъде наглеждана. Иди до Тъксън и си губи времето с твоя господин Ким колкото искаш. Добре ще съм.

— Няма начин.

Тя го натисна още малко.

— Ако чак толкова се безпокоиш, тръгни рано сутринта и се върни вечерта. Така ще имаш на разположение целия ден. Тъкмо ще си направим обичайния пикник в петък, нали?

— Разбира се. Но колкото до съботата…

— Да не планираш да оставиш въоръжена охрана? Стига бе. Отиваш рано в Тъксън и се връщаш преди мръкнало. Мога да се грижа за себе си.