Дъглас Престън
Хищник (98)

2.

Форд избута мъжа в анцуга назад, към ъгъла на скалата, където беше защитен откъм гърба и отстрани. Тримата войници насочиха оръжията си към Форд. Сержантът направи движение с ръка и останалите двама започнаха да се придвижват напред.

— Спри да се движиш и свали оръжието.

Водачът им кимна да спрат.

— Както вече казах, този човек ще трябва да разкаже на всички ни какво става, или ще го убия. Ясно? Със сигурност не искате да се върнете в базата с организатора си, закопчан в найлонова торба, нали?

— Само го направи, и ти ще си следващия, който ще влезе в найлонова торба — произнесе спокойно Хит.

— Правя го заради вас, сержант.

— Заради нас?

— Вие също трябва да знаете какво наистина се случва.

Тишина.

Форд притисна дулото към ухото на Масаго.

— Говори.

— Пусни го или ще стрелям — спокойно произнесе Хит. — Едно…

— Почакай — намеси се Том. — Ние сме американски граждани. Не сме направили нищо лошо. Затова ли си станал военен — да убиваш цивилни американци?

Усети се леко колебание. После Хит каза:

— Две…

— Послушай ме — продължи Том, обръщайки се директно към сержанта. — Не знаеш какво вършиш. Не следвай сляпо заповедите. Почакай поне да разбереш какво става.

Сержантът отново се поколеба. Останалите двама войника го гледаха. Той беше главният.

Хит свали оръжието си.

Форд заговори спокойно, спомняйки си какво бе учил за преговорите преди години.

— Ти излъга тези хора, нали?

— Не. — Масаго вече се потеше.

— Излъга ги. Но сега ще ни кажеш истината, иначе ще те убия — без втори шанс, без предупреждения, без нищо. Един куршум в мозъка и да става каквото ще.

Форд наистина го мислеше и онзи го разбра.

— Добре. Първи въпрос. За кого работиш?

— Директор съм на отдел „LS480“.

— Какво е това?

— Създаден е през 1973-а година, след мисията на „Аполо“ 17 до Луната. Целта беше да се изследва лунен образец, известен като LS480.

— Лунен образец?

— Да.

— Продължавай.

Масаго преглътна. Потеше се.

— Беше парче, изхвърлено от кратер, познат като Ван Сърг. Камъкът съдържаше фрагменти от метеорита, който е издълбал кратера. В онези включения е имало частици. Микроби.

— Какви микроби?

— Неизвестни. Приличат на извънземна форма на живот. Биологично активни. Биха могли да се използват за военни цели.

— И каква е връзката с динозавъра?

— Същите частици са били открити в динозавърския фосил. Динозавърът е умрял от инфекция, причинена от LS частици.

Форд поклати глава.

— Казвате, че динозавърът е бил убит от извънземна форма на живот?

— Да.

— И отново — каква е връзката с лунната проба? Нещо ми се губи.

— Кратерът Ван Сърг е на възраст шестдесет и пет милиона години. Динозавърът е умрял преди шестдесет и пет милиона години, след като Чикскълъб е ударил Земята.

— Чикскълъб?

— Кратерът Ван Сърг е бил издълбан от фрагмент от същия този астероид. Изглежда самият астероид е бил надупчен от тези LS480 частици.

— Каква е целта на тази операция?

— Да разчистим района, да елиминираме всички, които знаят за динозавъра, и да го подложим на секретни изследвания.

— Когато казвате „да разчистим района“ имате предвид нас.

— Точно така.

— А когато казвате „да елиминираме всички, които знаят за динозавъра“, имате предвид да ни убиете, прав ли съм?

— Не приемам с леко сърце идеята за убийство на американски граждани. Но става въпрос за национална сигурност. Оцеляването на нацията ни е подложено на риск. Не е позорно да отдадеш живота си за родината — дори и това да не е доброволно. Има моменти, когато е неизбежно. Вие сте работил в ЦРУ. Разбирате. — Той направи пауза и изкриви към Форд пронизващите си немигащи очи. — Тези частици, за които ви говоря, са причинили масовото измиране на динозаврите. Попаднали в лоши ръце, биха могли да предизвикат пореден масов мор — на човешката раса.

Форд го пусна.

Масаго отскочи настрани, след това разкопча Беретата си. Застана непосредствено зад Хит.

— Сержант Хит, елиминирайте тези трима души. Не ми трябва информацията им. Ще я получа по друг начин.

Последва дълга тишина.

— Няма да направите това — обади се Сали. — Сега знаете, че това е убийство.

— Очаквам да изпълнявате директните ми заповеди, сержант — спокойно произнесе Масаго.

Никой не каза нищо. Никой не помръдна.

— Сержант Хит, освобождавам ви. Редник Говицки, изпълнявайте заповедите ми. Елиминирайте тези трима души.

Отново напрегната тишина.

— Говицки, не чух потвърждение на заповедта ми!

— Разбрано, сър.

Говицки вдигна оръжието си. Секундите се точеха.

— Говицки? — извика Масаго.

— Не — произнесе Хит.

Масаго насочи Беретата си към главата на Хит.

— Говицки, изпълнявай заповедите ми.

Том ритна коляното на Масаго и оръжието излетя от ръцете му. Масаго се завъртя, зае отбранителна позиция, но с едно ловко движение сержантът заби юмрук в слънчевия му сплит. Масаго рухна тежко на земята, без да издаде и звук.

Хит ритна оръжието настрани.

— Закопчайте го.

Говицки и Хирш направиха няколко крачки напред и за миг стегнаха ръцете му в пластмасови белезници. Той дишаше тежко и кашляше, търкаляше се по пясъка, от устата му потече струйка кръв.

Дълго време никой не проговори.

— Добре — обърна се Хит към войниците. — Аз поемам ръководството на операцията. Струва ми се, че тези трима души тук се нуждаят от вода.

Говицки свали манерката си и тя обиколи бавно групата.

— Така — произнесе бавно Хит. — Сега, когато вече знаем какво става, трябва да завършим операцията. Според мен трябва да намерим местоположението на динозавърския фосил. А вие знаете къде е той. — Той погледна към Форд.

— Какво възнамерявате да правите с нас?

— Ще ви върнем обратно на ракетния полигон. Генерал Милър ще реши какво да ви прави — той е командващият офицер в района, не този — гласът му трепна, когато погледна към Масаго — цивилен.

Форд кимна към огромния валчест камък, който бе заел дъното на пещерата.

— Точно зад него е.

— Не се шегувате нали? — Той се обърна към Говицки. — Дръжте ги под око, докато се уверя.

Сержантът изчезна зад камъка и се върна само след няколко минути.

— Доколкото разбирам, първата част на операцията е завършена. Локализирахме фосила. Ще се обадя на останалите момчета. Срещаме се при чопъра, връщаме се в базата, докладваме на генерал Милър за тези тримата и чакаме следващи заповеди. — Той се обърна към Масаго. — Вие се дръжте спокойно сър и не вършете глупости.