Дъглас Престън
Хищник (68)

22.

Уилър и Хернандес се носеха на север по магистрала 84, светлините на Еспаньола се отдалечаваха все повече, докато пред тях се натрупваше и сгъстяваше празната чернота на пустинята. Наближаваше полунощ и Уилър не беше на себе си, че един малоумник като Байлър беше успял да му изгуби толкова ценно време.

Уилър извади един фас от джоба на ризата си и го пъхна между устните си. Не би трябвало да пуши в патрулна кола, но отдавна бе преминал точката на всякакво търпение.

— Бродбент трябва вече да е минал Къмбръс Пас — каза Хернандес.

Уилър смукна дълбоко.

— Не е възможно. Записали са всички коли, преминали през пролома, но бричката на Байлър не е била измежду тях. Нито пък е минала през барикадата южно от Еспаньола.

— Може да се е отървал от нея на някой отдалечен паркинг и да е отишъл пеша до мотел.

— Може, но не го е направил. — Уилър натисна газта. Стрелката на скоростомера се качи до сто и осемдесет километра, колата се залюля напред-назад и тъмнината зафуча покрай тях.

— Тогава какво е направил, според теб?

— Мисля, че е отишъл в т.нар. манастир „Христос в пустинята“, за да се срещне с онзи монах. Където, впрочем, отиваме и ние.

— Кое те кара да мислиш така?

Уилър отново смукна дълбоко от цигарата. Той обикновено оценяваше упоритите въпроси на Хернандес — те му помагаха да си избистря ситуацията, — но този път изпита единствено раздразнение.

— Не знам кое ме кара да мисля така, но го мисля — сопна се той. — Бродбент и жена му са замесени, монахът също, има и трета страна — убиецът — който също здравата е затънал в цялата тази работа. Намерили са нещо в онези каньони и се борят за него на живот и смърт. Каквото и да е, става въпрос за нещо голямо — толкова голямо, че Бродбент прати полицията за зелен хайвер и открадна камион заради това. Исусе Христе, запитай се само какво може да е толкова сериозно, че тип като него да рискува десет години в изправителния на Санта Фе. Говорим за човек, който вече е получил всичко.

— Аха.

— Дори и Бродбент да не е в манастира, искам да си поприказвам малко с този тъй наречен монах.