Дъглас Престън
Хищник (83)

1.

Мелъди наблюдаваше как последната група охранители напуска лабораторията по минералогия с подрънкващи ключове и разговори на висок глас. Тя заключи след тях и се облегна на вратата с облекчение. Беше почти един часът. Коронерът бе вече дошъл да разпише цял куп документи; парамедиците бяха отнесли тялото; едно отегчено ченге механично се разходи по коридора, записвайки нещо в бележника си. Всички решиха, че е било сърдечен удар и Мелъди беше сигурна, че аутопсията ще потвърди това.

Единствено тя подозираше, че това може да е убийство. Убиецът се опитваше да стигне до динозавъра, за това поне беше сигурна. Иначе защо щеше да открадне всичките им изследвания, нейните изследвания. Трябваше да действа бързо.

Запита се дали бе правилно да запази подозренията за себе си. Реално нямаше никакви доказателства, като се изключи фактът, че Корвъс не би отделил на някакъв трилобит цял един ден. Ако би огласила подозренията си и се замесеше в случая, това само щеше да насочи убиеца към нея. А именно това не можеше да си позволи — особено сега, когато залогът бе толкова висок. Както се казва, имаше по-голяма риба да лови.

Тя грабна един тежък метален стол и го препречи пред вратата, като блокира дръжката и се увери, че никой не би могъл да влезе дори и с ключ. Ако някой попиташе защо е залостила вратата, винаги можеше да каже, че неочакваната смърт на Корвъс я е изплашила. Освен това си беше факт, че твърде малко куратори смееха да слязат от облицованите си с дърво офиси на петия етаж до тази приземна лаборатория, особено в неделя.

Щеше да има достатъчно време да работи необезпокоявана.

Мелъди забърза към съседното хранилище. Тук се съхраняваха десетки хиляди образци минерали и фосили, подредени на редици метални рафтове, запълващи цялата стена, подредени и класифицирани. По-малките се съхраняваха в чекмеджета, по-големите — в кутии на открити рафтове. Библиотечна стълба на колела даваше достъп до по-високите рафтове.

С тупащо от нетърпение сърце Мелъди избута стълбата до необходимия ред и се покатери. На най-горния рафт в мрачното пространство тъкмо под тавана се съхраняваше стара дървена кутия с печат на монголски език. На избелелия етикет пишеше:

Люпило от protoceratops andrewsii

Флейминг клифс

Инвентарен номер: 1923 — 5693А

У. Грейнджър, колектор

Дървеният капак изглеждаше закован, но не беше. Мелъди го вдигна, сложи го настрани и после напипа слой подложена слама.

Сгушени между яйцата на един фосил от динозавър, се намираха копията от дисковете с всичките й данни и образи, които предвидливо бе съхранила. До тях се намираше малък пластмасов контейнер с три извадки от първоначалния спесимен, твърде малки, за да бъде забелязано отсъствието им.

Като остави дисковете на място, Мелъди взе пластмасовия контейнер с образците, върна сламената подложка, затвори кутията, слезе по стълбата и я върна на първоначалното й място.

След това отнесе контейнера обратно до шлифовъчната машина. Извади един срез и го фиксира в позиция за шлифоване. След като епоксидът изсъхна, тя започна шлифоването, като се стремеше да постигне идеален срез с дебелина няколко микрона — достатъчно тънък, за да може да се получат няколко изключително добри образа на трансмисионния електронен микроскоп. Работата изискваше точност и ставаше още по-трудна от постоянното нервно треперене на ръцете й. На няколко места се видя принудена да прекъсне, да поеме дълбоко дъх и да си каже, че убиецът няма причина да се връща, след като вече е взел всичко, и че няма представа, че тя разполага с дубликат от данните. Когато срезът бе готов, тя го занесе в електронномикроскопската зала, за да включи машината да загрее. Докато правеше това, забеляза дневника на микроскопа, отворен на текущата страница. Последният запис, вписан с размах, гласеше:

Изследовател: А. Корвъс

Местонахождение/номер на образеца: Високите плата/Резерват Чама ривър, Ню Мексико, Tyrannosaurus Rex.

Бележки: Трето изследване на забележителен гръбначен сегмент от Тиранозавър Рекс. Забележително! Това ще остане в историята. А. К.

Трето изследване? Тя обърна страницата и забеляза два други записа, и двата в долната част на страницата, където Корвъс очевидно бе намерил празни редове. Очакваше нещо подобно, но не чак толкова очевидно. Това копеле си беше направило сметката да я обере до шушка най-безсрамно. И каквато беше добродушна и ентусиазирана, тя почти му бе позволила. Отиде в микроскопската зала и прегледа тамошния дневник, като намери подобен брой съмнителни записи. Ето значи какво беше правил през цялото време нощем. Плагиатствал е изследванията й и е подправял дневниците.

Тя усети, че диша тежко. Още от първи клас си мечтаеше да стане учен и докато растеше, винаги бе смятала, че науката е единственото поле на човешка дейност, където хората са алтруисти и работят не за себе си, а за напредъка на познанието. Винаги беше смятала, че именно науката е полето, където уважението се дава за заслуги.

Колко наивно.

Имаше само един начин да запази правото си върху това откритие, като едновременно се спаси от убиеца: да завърши изследванията си и изпревари убиеца с резултатите си. Ако пуснеше резултатите си в онлайн секцията на списанието за палеонтология, те щяха да бъдат рецензирани и публикувани в рамките натри дни. Естествено, щеше да се позове на Корвъс за неговия принос, достатъчно малък впрочем. Той единствено я бе снабдил с образеца. Откъде се беше взел фосилът, от кого бе взет и как Корвъс бе сложил ръка върху него — това не й влизаше в работата. Естествено, щяха да възникнат разногласия. Образецът може да е бил откраднат или дори незаконен. Но нито едно от тези неща не беше същностно за работата й: дали са й образец и тя го е анализирала. Веднъж, след като резултатите се публикуват, необходимостта от това да бъде убита отпадаше от само себе си.

И тогава си осигуряваше мястото в йерархията.