Дъглас Престън
Хищник (34)

8.

Наложи се хеликоптерът, който превозваше екипа криминолози, да се приземи почти на два и половина километра надолу в каньона и сега те трябваше да мъкнат цялото си оборудване нагоре. Бяха пристигнали в свирепо настроение, но Кълхаун, водачът им, пускаше майтапи наляво и надясно, разказваше истории и ги потупваше окуражително по рамото с обещания за студена бира по целия път нагоре.

Кълхаун бе пристъпил към задачата като към археологическа експедиция, мястото бе разграфено на сегменти, хората му разравяха пласт подир пласт, а фотографите документираха всяка стъпка. Бяха пресели целия пясък през възможно най-плътното сито и после отново го бяха прекарали през флотационен резервоар, за да открият всеки косъм, всяка нишка и чужд предмет. Беше жесток труд, а се занимаваха с това от осем сутринта. Вече беше три часът и температурата сигурно бе прехвърлила четиридесетте градуса отдавна. Мухите налитаха с рояци и заплашителното им жужене изпълваше затвореното пространство.

Съвсем скоро, помисли си Уилър, щеше да стане време за „изсипването“ — онзи момент, когато разложеният труп щеше да бъде изсипан в найлонов чувал за транспортиране, за да не се разпадне на части като преварено пиле. Много неща се случват с едно тяло за пет дена в лятната жега. Файнингър, полицейският патолог, стоеше наблизо и надзираваше тази специфична процедура. Тя изглежда бе единствената, която успяваше да остава така студена и елегантна в тази горещина; сивата й коса бе прибрана в шал, по набръчканото й, но все още красиво лице не се забелязваше нито една капчица пот.

— Искам и тримата да застанете отдясно — каза тя и посочи към екипа криминолози. — Знаете как се прави, подпъхвате ръце отдолу, уверявате се, че сте хванали добре и след това, на три го вдигате и го изсипвате в найлоновия чувал, леко и бързо. Всички ли сте със защитни облекла? Проверихте ли за скъсани места и дупки? — Тя се огледа, гласът й звучеше иронично, може би дори в някаква степен се забавляваше. — Готови ли сме? Хайде да го направим правилно, колеги. Броим до три.

Мъжете заеха места, сумтейки. Файнингър отдавна ги бе предупредила да спрат пушенето и сега всеки имаше маска върху носа.

— Готови? Едно… две… три… Изсипвай.

С едно пестеливо движение те търкулнаха тялото в отворения чувал. Уилър си го отбеляза като успешна операция, при която нищо не се отдели и нищо не остана извън процеса.

— Добра работа, момчета.

Един от криминолозите дръпна ципа. Чувалът беше преместен на носилка и всички те трябваше да я вдигнат и да я занесат долу до хеликоптера.

— Сложете главата на животното в тази торба — нареди Файнингър.

Те послушно пъхнаха главата на магарето в една торба за улики и я затвориха. Добре че, помисли си Уилър, се бяха съгласили да оставят по-голямата част от животното, вземайки главата със зейнала дупка, причинена от 10-милиметров куршум. Откриха куршума заседнал в стената на каньона — една отлична улика. Бяха намерили и екипировката на иманяря; единственото неоткрито до този момент изглежда бе какъвто и да е белег за самоличността му. Но и това щеше да стане с времето.

„Уловът“ беше добър.

Той погледна часовника си. Три и половина. Избърса чело, извади една кутийка кока-кола от портативния хладилник и я сложи над веждите си, после на бузите и накрая на тила си.

Хернандес стоеше до него и отпиваше от колата си.

— Мислиш ли, че убиецът е очаквал да открием това тук?

— Сигурно му е струвало доста усилия да го скрие. Ние сме на колко… на три и половина километра от мястото на убийството. Трябвало е да натовари трупа върху магарето, да го домъкне дотук, да изкопае достатъчно голяма дупка за магарето, мъжа и всичките тези глупости… Не, не ми се вярва да е очаквал да го намерим.

— Някакви предположения?

— Убиецът е търсел нещо у иманяря.

— Защо мислиш така?

— Погледни му боклуците. — Той посочи към брезента, върху който бяха сложени приспособленията и припасите на убития. Един от криминолозите беше извадил всяка вещ, бе я увил в несъдържаща киселини хартия, етикирал и оставил в пластмасови сандъчета за улики. — Виждаш ли как овчата кожа, която е запълвала самара, е била разкъсана, как всичко останало е разпорено или разрязано? Дори джобът на нашия човек е обърнат с хастара наопаки. Убиецът не само е търсел нещо, но направо е побеснял, че не го намира. — Уилър отпи още една шумна глътка и върна празната кутийка от кока-кола в хладилника.

Хернандес изсумтя.

— И какво е търсел? Карта със съкровища?

Тънка усмивка оживи лицето на Уилър.

— Нещо такова. И се хващам на бас, че иманярят я е дал на партньора си, преди стрелецът да се спусне от канарата.

— На партньора си?

— Аха.

— Какъв партньор?

— Бродбент.