Дъглас Престън
Хищник (16)

15.

Мадокс „Тревата“ тъкмо се бе изправил от прикритието си в храстите, когато чу звук откъм къщата — рязко иззвъняване на телефон.

Той пъргаво се приведе надолу и приближи бинокъла към очите си. Жената бе станала от масата и отиваше към телефона в дневната; след миг изчезна зад ъгъла. Той почака. Сигурно бе вдигнала слушалката и говореше.

От ъгъла на къщата той можеше да види откъде влизат телефонните кабели. Отхвърли идеята да ги среже, защото много къщи напоследък имаха частни алармени системи, които уведомяваха фирмата отвън, когато телефонната линия прекъснеше. Той изруга наум; не можеше да се добере до нея, докато тя не оставеше проклетия телефон. Изчака да минат пет минути… Десет. От чорапа главата го засърбя, а ръцете му под латексовите ръкавици бяха станали горещи и лепкави. Тя се появи след миг в дневната с чаша кафе в ръката и безжичен телефон в другата, като кимаше и говореше нещо в слушалката. Усети надигащо се нетърпение, затова притвори очи и започна да повтаря мантрата си — но без никакъв ефект. Беше вече твърде възбуден.

Стисна здраво Глока. Неприятната миризма на гума го удари в ноздрите и той побърза да насочи вниманието си отново към отсрещния прозорец. Сега тя се разхождаше из стаята, продължаваше да говори и да се смее, русата й коса се полюшваше на гърба. Пресегна се и взе една четка, след което започна да разресва златистите вълни, наклонила глава на една страна. Имаше чувството, че чува пукането на статичното електричество при всяко нейно движение всеки път, когато минеше покрай прозореца. Ето, сега премести слушалката към другото си ухо и влезе в кухнята. От мястото, на което бе застанал, не можеше да я види, но се надяваше, че е свършила телефонния разговор и излезе прав: тя се появи отново в полезрението му без телефон, отиде в коридора и изчезна отново — както изглежда, в банята.

Сега.

Той се надигна, притича през поляната към задния двор, изравнявайки се с къщата. Извади дълъг, гъвкав клин от джоба си и го пъхна между вратата и рамката. В момента не виждаше какво става в къщата, но щеше да е вътре за по-малко от шейсет секунди, преди да е излязла от тоалетната. Когато се появеше, щеше да я хване.

Клинът се спусна, но попадна на резето и той натисна силно надолу. Чу се изщракване и той хвана бравата, готов да я отвори.

Внезапно се спря. Чу тръшване на врата. Кухненската врата към задния двор. Последваха стъпки по чакълестата алея, които се отдалечиха към ъгъла. Приведе се, свит за храстите и през завесата от листа я видя да крачи към гаража, подрънквайки с ключовете. Миг по-късно се чу шум от двигател и колата излезе, спусна се бавно по алеята и мина през портата, оставяйки облаци прах.

Мадокс усети, че го изпълва безсилна ярост, смесица от отчаяние, разочарование и гняв. Кучката и не подозираше какъв късмет е извадила! И сега той трябваше да претърси къщата без нейна помощ.

Изчака още няколко минути, докато прахът се разнесе, изправи се и отвори задната врата. Пое си дълбоко дъх, преброи до три и влезе, като затвори тихо след себе си. Къщата беше хладна и миришеше на рози. Остана неподвижен известно време, заслушан в биенето на сърцето си, и когато реши, че е готов, пристъпи напред.

Започна от кухнята, работеше бързо и методично. Преди да вземе нещо, отбелязваше къде стои и после го връщаше на същото място. Ако се окажеше, че бележникът не е в къщата, щеше да бъде грешка да събужда тревогите им. Но ако беше тук, той щеше да го открие.