Дъглас Престън
Хищник (93)

11.

Масаго скочи от чопъра и свистенето на перките над главата му намаля. Погледът му премина по района, в който се бяха приземили, и обходи бавно пустинята. Бръмченето на безпилотния самолет показваше, че целите са се спуснали от ръба на платото над тях в тази безименна долина. Чопърът беше кацнал в средата на долината, в централната точка, срещу която четиримата мъже щяха да се движат.

Хит застана до него, последван от останалите двама мъже в десантната група, Говицки и Хирш. Местността бе с труден релеф, но целите им бяха повече или по-малко хванати в капан, в отрязаната от канари долина. Четиримата мъже се бяха спуснали в единствените четири изходни пункта и затягаха примката около бегълците. Сега единственото, което оставаше, беше Хит и двама от групата му да отидат и да ги спипат. Нямаше никакъв шанс да се измъкнат.

— Тръгвайте — нареди Масаго.

Хит кимна и даде сигнал с ръка, при който мъжете се преместиха, за да образуват триъгълник с острия край отзад. Масаго, както бе планирано, стоеше на сто ярда по-назад, въоръжен с обичайната си Берета 8000 Кугър в кобур за през рамото. Говицки и сержант Хит заеха позиции отпред, Хирш застана отзад и тримата тръгнаха по сухото корито натам, където според безпилотния самолет се бяха отправили техните цели. Масаго огледа пясъка за отпечатъци от стъпки, но не забеляза нищо. Беше само въпрос на време.

Продължиха да се движат, докато коритото се разшири и се раздели на две. Тук спряха за малко, докато Хит се изкатери и разузнае обстановката. Няколко минути по-късно той се спусна с кратко поклащане на главата. Още един жест и те продължиха към приличните на гъби скали.

Не бе произнесена нито дума. Разпръснаха се, когато коритото се изравни и потеглиха към чудната гора от изправени камъни, навлизайки скоро в сянката.

— Хванах следа — долетя мърморещият глас на Говицки.

— И още една.

Масаго коленичи. Следите бяха пресни, оставени от мъж със сандали — монахът. Той се огледа и откри и другите — на жена, по-малки, както и на мъж с по-голям крак. Движеха се бързо. Знаеха, че са преследвани.

Хит ги поведе по-навътре сред мрачните, призрачни камъни. Масаго беше абсолютно сигурен, че няма да бъдат нападнати от засада: щеше да е самоубийство да се опитат да повалят патрул десантници с няколко револвера, ако изобщо имаха такива. Би трябвало да вървят надолу.

Стигнаха до място, където няколко огромни камъка сякаш се бяха навели един към друг, и се налагаше да се пълзи, за да се мине през една дупка под тях. Хит изчака Масаго да ги настигне и посочи към няколко пресни отпечатъка, оставени в твърдия пясък. Бяха минали оттук и то не отдавна.

Масаго кимна.

Хит тръгна пръв, подпирайки се на ръце и колене. Масаго остана последен. Когато се изправи, видя, че районът е затворен от червени скали, които се издигаха като стълбище от всички страни. Спря за момент да се консултира с картата. Жертвите им изглежда бяха навлезли в тесен сляп каньон, от който не биха могли да се измъкнат.

Масаго промърмори в слушалките си:

— Искам ги живи, докато не получа информацията, която ми трябва.