Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Форматиране и допълнителна корекция
zelenkroki (2016)

Издание:

Автор: Валери Андровски

Заглавие: Изгревът на Червената звезда

Издание: първо

Издател: „Зов комерс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: „Изток-Запад“

Редактор: Емануил Костов

Художник: Милен Димитров

ISBN: 978-954-8772-37-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/629

История

  1. — Добавяне

Завръщането

Тръгна рано сутринта, когато зората едва настъпваше и сенките си играеха с въображението на човек. Придвижваше се внимателно с равномерен ход, като от време на време спираше, за да огледа района с бинокъла си. Връщаше се по същия път, по който бе дошъл преди повече от една седмица. Градът бе удивително тих след скорошните боеве между ГДИ и НОД и след йонната буря всичко живо се беше изпокрило или разбягало. Това значително улесни Алекс и пътя, който минаваше за един-два дена сега измина за часове. Привечер достигна плевнята, където бе оставил трицикъла. Беше лудост да пътува нощем без уреди за нощно виждане или солиден транспорт, затова реши да пренощува в плевнята. Сложи няколко капана около сградата и легна да спи. На другата сутрин вече се чувстваше отпочинал и готов за път. Предстоеше му да измине около 1500 километра до Капитолия. Пътят беше труден и си бе направил сметка, че щеше да му отнеме около пет дни, ако изминаваше по 300 километра на ден. Повечето търсачи и мародери предпочитаха най-краткия североизточен път, минаващ по дъното на пресъхналото Азовско море и нагоре към Азов и Ростов. Другият предпочитан вариант бе източният маршрут, който минаваше през Керченския проток към Краснодар и после на север към Капитолия. Единици бяха тези като Алекс, които използваха северния път, най-заобиколен и удължен с триста километра. Още като млад търсач Алекс бе решил, че е по-добре да се изръси с кредити за гориво, отколкото да се прости с живота си. Всички големи банди грабители и мародери кръстосваха по североизточния и източния маршрут, където и причакваха плячката си. Имаше и няколко бандитски формирования, които предлагаха услугата „протекция“ — безопасно преминаване през контролираните от тях територии срещу лъвския пай от това, което е намерил търсачът. Често ставаше и преразпределение на териториите и тогава по пясъчните дюни на Азовско море започваха престрелки и бесни гонитби с пясъчни бъгита.

Алекс запали трицикъла и се насочи на север покрай брега, искаше да напусне колкото се може по-скоро Сев. Мина през крайните квартали на Нахимовския район и тръгна по разбития крайбрежен път. Пътуването не можеше да се нарече комфортно с цялото друсане по напукания асфалт, но затова пък не срещна никого по пътя. За целия ден успя да пресече целия Кримски полуостров, стигайки до Перекоп. В този район пътят се стесняваше и имаше опасност от засада. Алекс напрегнато се оглеждаше, но никой не го нападна и той въздъхна с облекчение. След Перекоп пътят ставаше по-лесен, имаше свобода за маневриране и Орлов бе сигурен, че ако го подгонят, ще се измъкне. Пейзажът от двете страни на пътя бе монотонен и еднообразен, сива напукана земя, докъдето поглед ти стига и различни по големина и формации зелен кристал. Небето също беше сиво и тъмни облаци плуваха по него. В следващите четири дни измина и останалата част от пътя. Движеше се на североизток, като се стараеше да избягва големите градове като Запорожие, Донецк и Луганск. Нощуваше в изоставените села и ферми, като само един път се натъкна на глутница човекоподобни мутанти. Но те го гонеха с двата си крака, а той беше с трицикъла. Пресеченият терен не позволяваше трицикъла да развие голяма скорост, но Алекс поддържаше известна дистанция между себе си и мутантите. Не можеше да им се отрече, че бяха доста настоятелни и го гониха около десет километра, преди да се откажат. Следобедът на петия ден достигна околностите на Капитолия, изкачи се с трицикъла на един полегат хълм и градът се разпростря пред него. Най-близо бяха бидонвилите, които като раков тумор обгръщаха Отбранителния вал на четвъртия пояс на Капитолия.

Дори на дистанция от няколко километра се усещаше миризмата на откритата канализация и зловонието на септичните ями. В бидонвилите живееха бедняците, отрепките и всякакъв род измет на обществото.

По време на Втората тибериумна война НОД изстреля химически ракети срещу всички големи европейски градове. От Атлантическия океан на запад до Черно море на изток химическите ракети превърнаха Европа в тибериумна пустиня. Обезумелите тълпи бягаха от заразените градове и търсейки надежда и спасение, поеха на изток. В бидонвилите живееха предимно бежанци от Източна Европа, българи, румънци, словенци, албанци, хървати, унгарци, сърби, гърци, чехи и т.н. Често се случваха конфликти на етническа или религиозна основа, като обикновено споровете се решаваха със сила. В бедняшкото гето царуваше хаосът и беззаконието. Полиция нямаше, или се появяваше, само когато се раздаваха хуманитарните помощи от сините зони. Правеха се от време на време и показни арести за пред обществото и западните медии, но обикновено горяха дребните риби, а не истинските виновници. Гетото се управляваше от брутални гангстерски банди, които непрекъснато воюваха за наркотици, надмощие или контрол върху териториите. Въргалящите се трупове в канавките бяха нещо ежедневно и не правеха впечатление на никого. Към Капитолия водеха четири пътя и Орлов зави към северния, който водеше към сектор А на четвъртия пояс, там бе домът му. Прекоси петкилометровата ивица напукана земя, форсира трицикъла и се качи на насипа и оттам на магистралата, водеща към северната порта на града. Асфалтът на места бе неравен и поизкърпен там, където е имало дупки, но бе приятно разнообразие на фона на пътя, който бе изминал Алекс досега.