Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (18)

Завръщане в Сев

През цялата седмица, докато пътуваше към Сев, Алекс не срещна никакви затруднения. Нямаше йонни бури или нападения на мутанти, или гонитби с разбойница. Бъгито също бе в добро състояние, не се повреждаше и добре слушаше волана. Единствено пресеченият терен и полетата от тибериум създаваха проблеми, забавяйки придвижването. Мина, както обикновено, по северния маршрут, като по пътя не срещна жива душа. Достигна до Сев на четвъртия ден по обяд. Когато влезе в северните квартали, изключи равномерно ръмжащия двигател с вътрешно горене и превключи на електромотор. Надяваше се, че Хасан Монтьора не го е излъгал, като каза, че акумулаторните батерии, с които е окомплектовано бъгито, са в добро състояние. Надяваше се, че на електромотор бъгито ще се придвижва безшумно из града, без да привлича чуждото внимание. Единственият звук, който се чуваше по притихналите улици, полуразрушените квартали на града, бе от смачкването на парчета асфалт и бетон под гумите на бъгито. Алекс непрекъснато се оглеждаше във всички посоки, като едната ръка бе на волана, а с другата държеше приклада на Cobretti AR-70. Често гледаше и в огледалото за задно виждане, но за момента не бе забелязал някой да го преследва. Промъкна се възможно най-тихо през Нахимовския квартал и навлезе в района на пристанището. Пресече железопътния прелез и се насочи към района на доковете, където бе разположен пристанът за кораби. Следващата част от деня прекара в построяването на рампа, свързваща полуразрушения пристан с песъчливото дъно на залива. За основа използва специалните мостови секции, които бе закрепил от двете страни на бъгито по време на пътуването. Обиколи околността и претараши разрушените складове и сгради, събирайки ламаринени листове, летви, метални тръби, изобщо всичко, което щеше да му е необходимо за строежа. Привечер завърши строителството на рампата, бе потен и мръсен, но доволен от свършената работа. Реши да изчака до сутринта, преди да продължи пътя си. Легна да спи под широкото дъно на бъгито, като сложи автомата до главата си. Заспа дълбокия сън на праведник.

На сутринта се събуди рано, хапна набързо консерви и пийна чай от термоса, след което половин час сканира отсрещния бряг с бинокъла. Не забеляза нищо подозрително, качи се в бъгито и го подкара. Внимателно започна да спуска бъгито по рампата. Непрекъснато се чуваше скърцането на носещите опори под тежестта на бъгито. Ръждясалите листове ламарина се огънаха, но издържаха масата на колата. Алекс си обеща, че на връщане ще провери рампата и, ако е необходимо, ще я укрепи допълнително, дори ако това значеше да изгуби ценно време. Подкара бъгито по дъното на залива, като заобикаляше по-големите пясъчни дюни, както и заседналите в пясъка скелети на пътническите кораби и гигантските танкери. Пътят бе няколко километра, но му отне цял час, за да пресече залива и да стигне до баржата. Тука също си поигра, докато успее да направи рампа, по която да мине с бъгито. Използва останалите секции от сгъваемия мост, както и всичко полезно, което успя да намери по крайбрежните улици и в разрушените сгради. В късния следобед бе готов да си пробва късмета с нестабилната конструкция. Първо се качи от пясъка върху палубата на баржата, след което внимателно прекара бъгито по цялата дължина на шлепа, докато не стигна втората част от рампата. Тука нещата се усложняваха, наклонът на рампата бе 45 градуса, а самата рампа не бе особено стабилна. Предните колела на бъгито стъпиха върху рампата, последвани от задната двойка колела. Алекс натисна леко педала на газта и бъгито започна да се изкачва. По средата на пътя предните гуми започнаха да губят сцепление и бъгито започна да се плъзга настрани. Алекс рязко завъртя кормилото и натисна педала на газта до край, поддавайки максимално напрежение на електромотора, задвижващ бъгито. Машината рязко подскочи напред, прескочи ръба на крайбрежния булевард, описа дъга във въздуха и се стовари на четири гуми. Миг след това рампата започна да се разпадна и парчетата от нея забарабаниха по палубата на кораба. Алекс излезе от бъгито и приближи ръба. Един поглед му бе достатъчен, за да разбере, че на връщане отново ще трябва да си поиграе на строител. Изпсува от сърце и отново се качи в бъгито. Активира ГПС устройството и осъвремени базата данни с последни снимки на района от сателита. Имаше няколко нови срутвания и това щеше да го забави. Начерта най-краткия и проходим път за кола и подкара бъгито към библиотеката. Караше бавно, като непрекъснато се ослушваше за звуци, издаващи чуждо присъствие. Мъртвият град изглеждаше спокоен, само резките повеи на вятъра караха старите сгради да скърцат и стенат.

Оставаше един час до залеза, когато Алекс най-после успя да се добере до библиотеката. Спря до задната страна на сградата и слезе от колата, като веднага се зае с камуфлирането на бъгито. Метна маскировъчна мрежа отгоре и прикри машината с няколко листа изгнило желязо и парчета бетон.

Отдалечи се на трийсетина метра и огледа критично маскировката. Кимна доволно, маскировката щеше да свърши работа. Влезе в сградата и се насочи към скривалището си. Докато вървеше из тихите коридори на сградата, се оглеждаше за следи, показващи, че някой е бил в библиотеката, докато го е нямало. Не откри нищо обезпокоително и влезе в скривалището си. Реши първо да приготви оръжието и броните за транспортиране, за да не се бави на следващата сутрин. След това си взе един късен душ. Беше се усмърдял като пръч и с удоволствие отмиваше под струите вода едноседмичната мръсотия. Беше толкова уморен, че дори не вечеря. Просто падна върху леглото и заспа като труп.

На сутринта едва се отлепи от леглото. Имаше план — график за спазване и не искаше да закъснее за уговорената с Миша среща. Беше гладен като вълк и омете три консерви, преди да си наложи да спре. Можеше и да хапне по пътя, по-важното бе да натовари оръжията и броните в колата. Доста се поозори, докато пренесе цялото снаряжение и успее да го натика по някакъв начин в бъгито. С труд се намести на седалката на колата и тръгна. Реши да не бърза и да е предпазлив. С такъв товар повече от всякога бе желана плячка за мародерите и престъпните банди. Алекс караше бавно и възможно най-безшумно по улиците и булевардите. Достигна без премеждия до баржата, където прекара няколко часа във възстановяването на срутилата се рампа. Внимателно прекара бъгито през рампата, шлепа и от там на дъното на залива. Въздъхна с облекчение, когато и четирите гуми на колата се оказаха на пясъка. Мина по същия път, откъдето бе пресякъл залива. Изкачването на рампата мина без проблеми и Алекс отново се оказа в района на складовете. Единственото, което го безпокоеше, бе енергометърът на таблото на бъгито. Датчикът показваше, че електрическата енергия е на границата между жълтата и червената зона. Премина през Нахаимовския район и навлезе в крайните квартали на града. И тъкмо навреме, изцеждаше последните капки електричество от акумулатора. Колата започна да губи скорост и Алекс бе принуден да стартира двигателя. Тишината бе нарушена от стартовото свистене на двигателя с вътрешно горене, работещ с биогориво. Нямаше смисъл да се пази тишина и Алекс форсира двигателя, насочвайки бъгито към крайбрежния път. Заредуваха се сивите унили хълмове от едната страна, а от другата се виждаше това, което бе останало от Черно море, локва тъмна мастиленочерна солена вода. Километрите се нижеха един след друг, отмервайки времето и пространството, което Алекс изминаваше. Следващите пет дни минаха еднообразно и скучно, докато Алекс приближаваше все по-близко до заветната си цел — Капитолия. Когато наближи столицата, извади комуникатора и се свърза с Миша, набирайки личния му номер. Известно време никой не отговаряше, след което Миша отговори:

— Ало, Алекс, ти ли си?

— Аз съм, Миша, нещо не те чувам добре, къде си?

— В един склад… после ще ти обясня. Какво става, взе ли стоката?

— Да, всичко е с мен, доста зор видях, докато натъпках всичко в бъгито, а и то клекна почти до калника, но натоварих всичко.

— Ок, сега записвай. Ще ти дам адреса, където да докараш стоката. Моите хора ще те посрещнат отпред. Ако имаш някакъв проблем, звънни, веднага ще изпратя помощ. След колко време ще пристигнеш?

— Мисля, че до три часа ще съм на място.

— Ок, ще уговоря среща с алба… с нашите клиенти. Ще те чакам там.

— Ясно, Миша, ще се видим след три часа.

— До скоро, Алекс — и Миша прекъсна връзката.