Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (16)

Подготовката

Времето е пари и нямаше смисъл да го губи. Реши да използва за база един от складовете, които притежаваше в четвъртия пояс сектор С. Складът беше достатъчно голям, за да побере хората, снаряжението и машините, с които щяха да пътуват. Включи луксозния си комуникатор „Соник“ и си уговори среща с Яков Евреина на следващия ден. Срещата се състоя в склада на Евреина и след доста пазарене и взаимно извиване на пръсти и ръце успяха да сключат взаимноизгодна сделка. Евреинът непрекъснато опяваше, че Михаил е истински грабител и взима и последния залък от устата му, но всъщност бе доволен и пресмяташе печалбата наум. Още същия ден започнаха да пристигат първите доставките на вода, гориво, консерви и хранителни концентрати, както и на лекарства и аптечки за първа медицинска помощ. Количеството бе голямо и запасите трябваше да стигнат за тридесет човека, излезли на автономен рейд с времева продължителност от месец и половина. Миша раздели хората си на екипи от по пет човека с по един отговорник във всеки екип, който докладваше лично на него. Разпредели задачите между екипите, два натовари с охраната на склада, още три с обработката, подреждането и разпределението на получаваните стоки. Последният екип се зае с проверка на екипировката и почистването на оръжията. Всяка престъпна организация като тази на Михаил разполагаше, освен с легални лицензирани оръжия, така и с нелегален арсенал, в случай че нещата между конкурентните банди загрубеят и излязат извън контрол. Миша бе привърженик на основния принцип, че в такива ситуация всеки има нужда от тежка огнева мощ. Основната част от инвентара, който получаваше от лейтенант Розенберг, бе от складовете за дълготрайно съхранение. Това бяха стари, но изправни оръжия и екипировка от средата и края на 20 век. По-голямата част директно се пласираше на черния пазар, но някои от нещата Михаил запазваше за себе си. Това включваше различни видове пластични експлозиви, както и няколко десетки комплекта пълно бойно снаряжение на G.I пехотинец. За всеки член от експедицията бе предвиден пълен комплект: шлем М1, бронежилетка М-1969 и компактен картечен пистолет М43 „Spectre“. Всеки пети щеше да носи по една лека картечница М60. Допълнително бяха взети и десет щурмови карабини М-16, както и пет универсални ракетни комплекса „FGM-148 Javelin“. Следващите дни се оказаха още по-напрегнати, получи обещаните от лейтенант Розенберг два джипа и три камиона в комплект с ремаркета към тях и веднага се заеха с тяхното докомплектоване. Монтираха система за глобално позициониране, климатици, допълнителни протектирани резервоари, лебедки за самоизтегляне, подмениха старите гуми с нови, многокамерни, издържащи на многобройни прострелвания с куршуми. Кредитите се стопяваха с плашеща бързина, като изтичащ през пръстите пясък. Миша намери инфочипа там, където се бяха разбрали с лейтенанта, под седалката на единия от джиповете. Вкара инфочипа в един от слотовете на личния си многофункционален комуникатор и направи бърз преглед на базата данни. Чипът съдържаше сателитни снимки, геофизични карти, както и доста изчерпателна информация за обстановката в предкавказието и северен Кавказ. Миша плъзгаше показалеца по екрана на комуникатора, прехвърляйки страница след страница от разузнавателния доклад, съдържащ данни за разположението, количествения и качествения състав, както и маршрутите за патрулиране на всяка една от четирите основни фракции в региона. Имаше и допълнителни сведения за по-големите банди грабители и мародери в района, както и за номадските орди от мутанти. Миша остана доволен от получената информация, нареди на счетоводителя си да направи трансфера на 30 хиляди кредита по личната сметката на Розенберг. Изпита съжаление за прекратяването на бизнес отношенията си с дебелия лейтенант. През годините и двамата бяха коректни и полезни един на друг. Но това вече бе минало, нямаше време за тюхкане. Използвайки наличната информация Михаил веднага пристъпи към планиране на няколко алтернативни пътя за движение. Вечерта бе изморен, но и същевременно доволен от себе си. Прецени всички плюсове и минуси, анализирайки информацията, с която разполагаше, и се оказа, че маршрутът, който вече бяха обсъждали с Алекс, наистина бе най-удачен. Трудно проходим и по-заобиколен от останалите, но затова пък безопасен, ако минеха по него, щяха да заобиколят повечето от патрулираните зони, както и концентрацията на армейски части. Когато свърши с работата, наближаваше един часа през нощта. Реши, че няма смисъл да се прибира в офиса, който бе и негов дом. Хората му вече си бяха легнали и той бе последният буден. Завлече се до едно свободно походно легло в ъгъла на склада и рухна в него. Заспа веднага и тишината на склада се огласи от мощното му басово хъркане.

На следващия ден с нови сили се захвана за работа. За негово голямо съжаление не всичко, което му трябваше, можеше да се купи от евреина. Според картите предполагаемият район, където се намираше складът, бе планински и това навеждаше на мисълта, че теренът ще бъде трудно проходим, а складът вероятно ще се намира в някоя пещера. Изпрати двама от хората си да търсят алпинистко и спелеоложко оборудване. Направи си списък, трябваха му обезопасителни въжета, карабинери, клинове, фенери с голям ресурс на акумулаторите и т.н. В модерния свят на тибериума, където всичко опираше до чисто физическо оцеляване, вече никой не се интересуваше от природните забележителности или пещерите. Съответно и никой вече не произвеждаше такава екипировка и всичко, което му трябваше, се намираше изключително трудно. Хората му преровиха цялата Капитолия, докато най-накрая не намериха един магазин във втория пояс, продаващ екипировка за екстремни спортове. За всички тези екстри се изтърси още няколко бона, от което джобът му още повече олекна. Купи и четири квадроцикъла по два бона всеки за разузнавачите, сметките се трупаха и трупаха. Нямаше време да се занимава с всяка една дреболия и затова изпрати Денис, един от доверените си лейтенанти да преговаря с Хасан Монтьора за прегледа и ремонта на автомобилите. Носът на хитрия арабин веднага надуши миризмата на пари във въздуха. Усети, че новите клиенти бързат и затова подчерта голямата натовареност на работилницата и току-що хрумналата му такса спешност, поиска двойна тарифа за прегледа и ремонта на колите. Денис се върна и доложи на Михаил колко е поискал арабинът. Миша се подвоуми дали да не вземе хората си и да отиде на място в гаража на Хасан, за да му обясни лице в лице колко не е прав. Помисли няколко минути, след което се изплю с досада на земята и отложи визитата при Хасан за времето след експедицията. Хасан щеше да съжалява, Миша никога не забравяше кога някой се е възползвал от моментната му слабост и никога не прощаваше. Тегли една дълга псувня и нареди камионите и джиповете да бъдат закарани в работилницата на Хасан Монтьора. След това извика Денис и му даде парите, изпращайки го да се разплати с арабина. Едната седмица мина, вече бе изхарчил над 50000 кредита, а му оставаха още доста задачки-закачки. В момента се намираше на втория етаж, в офиса на склада. През запрашеното стъкло наблюдаваше как хората му се суетят под него, премествайки пристигащите товари и провизии. Всеки бе ангажиран с работата си. Докато ги гледаше, мислите му прескачаха от проблем на проблем. Времето изтичаше, а въпросът как да освободят Инженера още не бе решен. Трябваше да го измъкнат от къщата, наблюдавана от тайната полиция, а това не бе лесна задача. Не биваше да се подценява и това, че с речта си Инженера бе станал личен враг на президента, така че охраната около дома щеше да е засилена. Знаеше, че може да разчита на хората си, но една случайно изтървана дума и цялата банда щеше да се озове в мазетата на държавна сигурност. Перспектива, която не го радваше особено, не можеше да се довери на никой наемник или организация от Капитолия или дори от цяла Източна крайна. Трябваше да наеме външни хора и знаеше точно кого.