Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (5)

Урок по история

От това, което четеше, докато прехвърляше страниците и избираше отделни пасажи и цитати, излизаше, че историята на родната му страна не е съвсем такава, каквато я беше учил в детството си. Като малък в училище минаваше за един от зубрачите и обикновено имаше петици и много рядко четворки. В книгата, която държеше в момента, историята беше коренно различна, завъртяна на 180 градуса. Доколкото си спомняше, от това, което бе чел в учебниците по история, Втората световна война избухва, когато диктаторът Сталин, който държи страната си в подчинение, а своето население в робство, напада Западния Алианс, с цел да наложи диктатурата си над целия свят. Единствено усилията на Обединените световни демокрации успяват да преобърнат хода на войната, особено с икономическата, финансовата и военната помощ на САЩ. Коалицията от съюзните държави, влизащи в Алианса, успява да победи СССР и да донесе така жадуваната свобода на руския народ и другите народи, които влизат в състава на СССР. Но това става след продължителната и кървава война, в която са дадени десетки милиони жертви. След победата си Алиансът организира национални избори и на власт идва демократично избрания премиер Романов, който получава пълна подкрепа от народа и от страна на съюзниците. За годините, през които премиерът Романов управлява, той се развращава и корумпиран от огромната власт, с която разполага, и под вредното влияние на своя съветник по вътрешните и външните въпроси, потайният и енигматичен Юри започва Третата световна война. Безумието на войната отново коства неизчислимо количество жертви и обхваща целия свят, като основният театър на бойните действия е Америка. Демократичните сили отново се обединяват и успяват да сложат прът в колелото на световния агресор. След тежки боеве по целия свят СССР е победен и демокрацията възтържествува над тоталитарния комунистически строй. Премиерът Романов е осъден на доживотен затвор и излежава наказанието си в Лондонския тауър. А неговият съветник, военнопрестъпникът Юри, е хвърлен в строго охраняван затвор в САЩ. След втората си победа над СССР демократичните западни сили решават да дадат пълна свобода на поробените народи в Съветския съюз и го разделят на автономни територии (разделяй и владей). Обаче населението не е подготвено: след десетилетия на тоталитаризъм за така предоставената им свобода и след няколко години от леки размирици (подразбират се десетките конфликти и граждански войни, избухнали по цялата територия на бившия СССР, които Алиансът успява да потуши с много усилия, кръв и много сила) за благото на всички народи, населяващи рамките на някогашния СССР с резолюция на съвета на ООН (обединените нации) се създава СРФР (свободна руска федеративна република). За благото на руския народ (и особено на западните съседи, страхуващи се от появата на някой нов психопат с мания за власт) по цялата територия на СРФР се създават перманентни миротворчески (военни) бази, за да осигуряват мира (волята си) и провеждането на демократичните избори за създаване на парламент и правителство, избрано от (Западния Алианс) и за (Западния Алианс) народа. Благодарение на тези действия на ООН СРФР е съществувала в мир и демокрация, а ГДИ^[1] използва и до днес базите, които се намират на бившите територии на СССР и СРФР и настоящи територии на Русия, Западна и Източна Крайна, Татарските диктати, Сибирските републики, Монголските степи и земите чак до Приморието и Камчатка. Въпреки че понастоящем, с разрастването на тибериума, разпадането на НОД на отделни фракции, както и резкия спад на бойните действия след Втората тибериумна война, по-голяма част от базите на Джи Ди Ай в Евразия са изоставени. В книгата историята бе описана по коренно различен начин. Съветският съюз бе представен в положителна светлина, като страна бореща се за справедливостта и доброто. Чиято единствена цел е да спаси народите по света от робството на световното зло — Западния Алианс. Книгата беше доста интересна, имаше доста снимки, графики, и схеми, които Алекс разглеждаше, докато четеше някои от пасажите в текста. Интересуваше се основно от поясненията под снимките. В книгата бе описан поетапно прогресът на изостаналата и напълно аграрна Русия в един индустриален колос като СССР. С графики бяха демонстрирани развитието на леката, тежката и химическата промишленост. Също така и на ракетната и атомната индустрия, както и на пробива в съвременната физика и тесла технологиите. И всичко това под мъдрото ръководство на другаря Сталин и премиера Романов. И двамата диктатори бяха описани като велики лидери, изправили се срещу прогнилия Западен свят като защитници на майка Русия от посегателствата на Западния Алианс. Информацията, съдържаща се в книгата, бе различна от това, което бе учил в училище. Александър замислено се почеса по брадичката, докато прелистваше последните страници. Прецени, че книгата най-вероятно е издадена малко преди началото на Третата световна война през 1970, няколко месеца или година преди това. Нещата в тази книга, както и в учебниците, които бе чел като малък, си противоречаха. Прецени, че истината може би е някъде по средата. Дядо му, Бог да го прости, също му разказваше затова как се е бил през Третата световна война и разказваше други неща, различни от официалната история. Често повтаряше: „Алекс, Алекс моето момче, историята се пише от победителите.“ Имаше си и проблеми, като се напиеше в кръчмата и почнеше да разказва заедно с други ветерани случки от войната. Как едно време е имало чест и достойнство, и как СССР е бил истинска държава. А не тази бутафория, наречена Свободна Руска федеративна. Република. След което започваше да обижда и правителството, че не са нищо повече от подлоги и марионетки на Алианса и GDI. След тези пиянски изпълнения, винаги се намираха „доброжелатели“ (доносници), числящи се на щат в полицията. Те подаваха сигнал, след което обикновено идваха двама-трима яки полицаи и отвеждаха дядото в полицейското управление. За така наречения „приятелски“ разговор в задушевна атмосфера, за да му разяснят държавната политика. Обикновено след едно денонощие бащата и майката на Алекс отиваха да приберат дядо му. След дружеските разговори обикновено дядо му беше целият в синини и отоци, и не можеше да ходи една-две седмици, но после пак се изправяше и историята се повтаряше. Колкото и майката на Алекс да плачеше, а баща му да го убеждаваше, дядото не се отказваше от своето мнение и правото си да го изказва, казваше: „Щом живеем в демократична страна, всеки може да изказва мнението си.“ Полицията му беше вдигнала мерника, но не смееше да действа крайно — дядката беше уважаван ветеран и хората от квартала го обичаха и уважаваха. За това, че винаги, когато можеше да помогне на някого, помагаше. Заради това, което се случваше с дядо му, Алекс бе намразил полицията и държавата като цяло. Книгата му даде доста материал за размисъл. Това, което бе разказвал дядо му, съвпадаше с това, което бе написано в нея. Повечето ветерани от войните, които помнеха стария съветски строй, предпочитаха да премълчават. За да си нямат проблеми с новата власт, а и от това зависеха пенсиите им. Дядото на Алекс, от друга страна, бе доста принципен човек, считащ себе си за комунист дори след като разформироваха и забраниха комунистическата партия в средата на 70-те години на миналия век. Всички трудове и книги, свързани с комунистическата партия и нейната идеология, бяха конфискувани и тихомълком унищожени. Тази книга по някакво чудо бе оцеляла. И поради това Алекс усещаше как във въздуха се носеше миризма на нови току-що излезли от печатницата кредити. Ако успееше да я продаде на някой богат меценат на изкуството или колекционер, можеше да се осигури до живот. В столичния град щеше да получи доста по-малко, затова му трябваше директно купувач от синята зона, в тях беше големият кеш. Един от познатите му имаше връзките и познанствата, които му трябваха, но нямаше да излезе евтино минимум 15-20%, но затова пък и печалбата щеше да е доста по-тлъста. Въпросът бе как да опази придобивката си, докато успее да я продаде. Ако маститите акули в бизнеса го надушеха, за него можеше да има само два възможни изхода: да им отстъпи книгата срещу някакви пари, или изобщо без никакви пари. Или още по-зле — да го изнесат с краката напред. Въпреки че се беше отпуснал и разсъждаваше върху, това, което бе прочел, сетивата му не бяха изгубили своята острота. И затова когато чу първите гърмежи и тътен, реши, че бурята най-сетне започва и скоро трябва да се спуска в укритието си. Но за момента бурята все още бе далече. Продължаваше да слуша музика, но нещо го притесняваше и тревогата все повече се усилваше, тътенът и гърмежите се приближаваха все по-близо. Обикновено йонните бури обхващаха големи територии, по-скоро статични, отколкото мобилни и не се придвижваха бързо, а тук гърмежите се приближаваха много бързо. Тогава в съзнанието му проблесна мисълта, че това не са гръмотевици, а канонада от изстрели. Някъде се водеше престрелка и то много сипна и тази престрелка се приближаваше и то бързо. Преди още разумът да е осъзнал, тялото вече действаше. Алекс рязко скочи на крака и захвърли книгата на бюрото — едновременно посягаше към пистолета и се стараеше да се прикрие зад стената до прозореца. Книгата се удари в бюрото и плъзгайки се, задра единия си ръб и корицата се разпори по края. С периферното си зрение Алекс видя какво се случи с книгата и се изруга — ценността й драстично бе намаляла. Хвърли един поглед и видя това, което привлече вниманието му — от разпорения край стърчеше дебела метална пластина с щамповани обозначения, а около нея бе навито прозрачно фолио с изписани знаци. В първия момент реши, че това е подложката на корицата, но имаше нещо странно в тази метална пластина и обгърналото я фолио. Не бе виждал или чувал никога кориците на книга да са изработени от метални пластини. Това бе нещо доста необичайно. Приближи се до масата и плавно издърпа цялата пластина от корицата, като внимаваше да не увреди още повече книгата. Все още се надяваше да вземе някакви пари, макар и по-малко, за повредена стока. Вниманието му бе привлечено от това, което бе взел за твърда корица на книгата. Металната пластина беше с големината на пощенска картичка, единият й ръб беше назъбен, като между отделните зъбчета имаше бакелитени улейчета. Другият ръб беше гладък, като върху лицевата част бяха щамповани различни миниатюрни знаци и обозначения. Алекс се вгледа по-внимателно и забеляза как кръгчета, чертички и квадратчета, заедно образуваха непонятни фигурки. До фигурите имаше цифри, разделени с точка, след което наклонена черта и празен правоъгълник, прорязан през цялата метална пластина, фигурите бяха десет на брой, разположени по цялата пластина, без да следват каквато и да е симетрия. Находката определено изненада Алекс — такова нещо не бе очаквал: „Виж ти, това пък от къде се взе“ — си говореше, докато се взираше в пластината. След това насочи вниманието си към прозрачното фолио. Върху него бяха нарисувани начупените контури на нещо, което Алекс не можеше да определи какво представлява и отново имаше десет точки с наклонена черта и цифри с десетични знаци. И двете находки доста го озадачиха. Остави ги на масата и взе в ръка книгата, разгледа разпорения ръб и го опипа, след което обърна книгата и внимателно опипа и задната корица. Както и предполагаше, на едно място преди края й нямаше плътно прилепване на подвързията. Алекс извади ножа и внимателно го прекара по ръба, като внимаваше да не повреди още повече книгата. От получения равномерен разрез, внимавайки, за да не скъса кожата, извади прегънати пожълтели листове. Внимателно ги разгъна и възклицанието само дойде на устата му: „Става интересно, още изненади“ — разгъната пред него стоеше географска карта на Съветския съюз или поне това пишеше отгоре. Обърна я, видя, че нещо бе написано на ръка в горния ляв край, почеркът на този, който беше писал, не беше от най-добрия и това леко затрудни Алекс да го прочете. Имаше написани три фрази на три отделни реда, всички написани с дебела химикалка и сложени в кавички: „За Род и Родина“, „Червена звезда“ и „Великият октомври“. И трите находки — металната пластина, фолиото и старата карта на СССР предизвикаха недоумение у Алекс. Ясно беше, че бяха доста ценни, иначе едва ли някой щеше да си прави труда да ги крие по такъв странен начин. Но въпросът за милион кредита бе, какво представляват находките, и дали Алекс щеше да има някаква изгода от това.

Резкият звук на близки автоматични откоси го стресна, той припряно прибра всичко: пластината, картата, фолиото и книгата в раницата си и се залепи плътно до стената. Придърпа една от изпокъсаните тежки драперии и се уви в нея за допълнителна маскировка. В едната ръка държеше своя верен ТТ-43, а в другата извадения от калъфката бинокъл, настрои го на сканиращ режим и се приготви да наблюдава натрапниците. В случай че решат да наминат на гости. Може би беше по-благоразумно да се спусне директно в скривалището, но искаше да види срещу какво е изправен. Ако откриеха скривалището му, и му се наложеше да се бие за живота си. Предполагаше, че става пак вътрешна разправа между мародерите или бандюгите за територии и плячка. Случваше се, и то нерядко, една банда да пробва да завладее или откъсне парче земя от друга и тогава се почваше патакламата. Докато някой не отстъпи и подвие опашка или докато не се избият взаимно.