Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (17)

Приятелите от Якудза

Световната глобализация предоставяше неограничени възможности и Михаил бе създал през годините много контакти с хора или криминалните структури от целия свят. Докато внасяше по контрабандните канали електроника от Японската синя зона, се запозна с няколко полезни човека. Един от тях бе Хироши Таджири, оябун на Инагауа Кай, един от трите най-големи клана на Якудза. Навремето японецът бе въртял солидна част от бизнеса на якудза в източноевропейските жълти зони. И имаше представа за нравите и навиците на руските си партньори. Освен това, говореше и сносно на руски. Тогава се бяха запознали. Миша бе направил една-две услуги на оябуна и сега бе моментът да му бъдат върнати. Извади комуникатора от вътрешния си джоб и набра номера на Таджири, след което зачака. След няколко сигнала от другата страна вдигнаха и върху екрана на портативния комуникатор се появи лицето на оябуна. Японецът бе слаб, със сухо лице и късо подстригана лъскава черна коса. Носеше големи очила с черна рамка и дебели стъкла. Очилата бяха рядко срещан анахронизъм към средата на 21 век, медицината бе достатъчно напреднала, за да коригира късогледството още в ранните детски години. Оябуна по-скоро приличаше на счетоводител или среден клас фирмен мениджър, отколкото на глава на третата по големина престъпна организация в Япония. Хироши леко наведе глава и заговори с равномерен глас на чист руски език.

— Михаил сан, каква приятна изненада, отдавна не сме се чували. Как върви бизнесът? На свой ред Миша също учтиво кимна и отговори:

— И аз се радвам да ви видя, Таджери сан. Знаете как е с бизнеса, има възходи, има падения. Простете за безпокойството, но имам нужда от вашата помощ за решаването на един малък проблем. Когато ситуацията налагаше и Миша можеше да се държи учтиво и културно. От бизнеса си с японците знаеше, че те приемаха честта, както и обидите крайно сериозно. Затова винаги внимаваше, когато общуваше с дръпнатите жълтурковци.

— Да? С какво мога да ви помогна, Михаил Сан? Знаете, че възможностите ми са скромни и ограничени — вдигна рамене Хироши, — но за такъв скъп приятел като Вас ще направя всичко възможно.

Да бе, ха, ха, скромен и с малки възможности — на кого ги разправя тия, помисли си наум Миша, — половината министри и държавни чиновници в японската синя зона са на негова издръжка и правят каквото той им нареди. Но на глас каза:

— Ще Ви бъда благодарен за всяка помощ, която можете да ми окажете, Таджери Сан.

— В такъв случай ви слушам, Михаил Сан, какво може да направя за вас?

— Възникна един малък проблем, решаването на който не мога поверя на моите хора.

— Любопитно. Разпалихте моя интерес, Михаил Сан. За какво точно става дума?

— Трябва да бъде отвлечен един човек…

— Мисля, че вашите хора са напълно способни да се справят с това… — леко се усмихна японецът, докато внимателно наблюдаваше Миша.

— Така е — въздъхна Миша, — но за съжаление въпросният човек се намира под постоянното наблюдение на ТайПол.

— ТайПол?

— Тайната Полиция, тя е клон на Държавна сигурност.

— Яснооо, и Вие не искате никой да научава кой е отговорен за изчезването на въпросния човек?

— Точно така. Освен това, човекът трябва да получи изцяло нова самоличност, пълна промяна на основните биофизически данни, използвани в международните паспорти. Това включва промяна на очите, лицето, цвета на кожата, както и достоверна автобиография на компютърен спец. Комплектът документи за самоличност трябва да бъдат напълно легален и да издържа всяка паспортна проверка.

— Няма невъзможни неща — отговори замислено Хироши. — Но ако искате комплект документи за някоя от сините зони, цената ще бъде доста висока. От порядъка на 200000 кредита и повече.

Михаил изстена наум.

— Не, не, Таджири Сан. Документите може да са за някоя от западноевропейските жълти зони. Например Западна Крайна или Московска Рус.

— Добре, в такъв случай ще излезе по-евтино. Помня, че навремето ми направихте неоценима услуга, мисля, че 40000 кредита са напълно справедлива цена.

Миша облекчено въздъхна.

— Съгласен съм, Таджири Сан. Ние, руснаците, имаме поговорка: приятел в нужда се познава. Ще преведа сумата до един час по банковата сметка на „Kitta Corporation“ в Токио. Предполагам, не сте променяли кодовете на сметките?

— Не, тогава остава да доуточним подробностите — усмихна се Хироши от екрана на комуникатора, — за такъв случай като вашия имам подходящите специалисти. Екипът е от трима човека, верни на клана и на Якудза. Професионалисти от най-висок клас. Всеки един от тях има, освен основно бойно обучение, и допълнителна специализация. Първият е медик и хирург — нервопластик, другият е хакер — компютърен специалист и фалшификатор на документи за самоличност, а третият е отличен специалист по охранителни системи, както и ръководител тактик. Тримата са един от най-ефективните екипи на служба в Якудза и ще изпълнят поставената им задача.

— Ясно, хората Ви ще имат ли нужда от ескорт или поддръжка на територията на Източна Крайна и особено в Капитолия?

— Не, те са напълно самостоятелна единица. Всичко, което е необходимо за операцията, ще носят със себе си. Единственото, което им е необходимо, е пълно досие с данните за целта, както и цялата налична информация за местоположението на обекта. Всичко, каквото имате — карти, кодове за достъп, информационни канали, разположение на комуникации и т.н.

— Цялата информация ще Ви бъде предоставена до няколко часа по обичайния ни канал за връзка. Колко време ще е необходимо на хората Ви, за да изпълнят мисията?

Лицето на японеца придоби замислено изражение.

— Колко спешна е поръчката?

— От вчера за днеска — отговори Миша.

— Ще им трябва минимум една седмица. Два дена ще са необходими да анализират информацията, която ще предоставите и за изготвяне на основен и запасен план. Още два дена ще са им необходими за пътуването от Япония до Източна Крайна и три дена за проучването на терена и осъществяването на самата операция по екстракцията на обекта. И така, общо една седмица, срокът удовлетворява ли ви, Михаил Сан?

Беше ред на Миша да се замисли.

— С толкова време и разполагам, Таджири Сан. Но мисля, че срокът е напълно задоволителен.

— Значи сключихме сделката, Михаил Сан?

— Да, беше ми приятно да правя отново бизнес с човек на честта като Вас, Таджери Сан — поклони се леко Миша, — и още веднъж доомо аригато.

— И на мене, Михаил Сан. Сайонара, и до нови срещи — прости се японецът, кимвайки леко и прекъсна връзката.

Миша въздъхна с облекчение и прибра комуникатора си. Единият от основните проблеми отпадаше. Знаеше какъв е кодексът на честта на якудза, поемеха ли поръчка, я изпълняваха докрай, независимо от цената, която се налагаше да заплатят. Това бе въпрос на чест за всеки един от членовете на клана Инагауа Кай. Всеки якудза следваше и почиташе бушидо, завещание от предците им, закона на честта на древните самураи. Или щяха да изпълнят поетото обещание, или щяха да умрат в процеса на изпълнението на поръчката. За тях нямаше друг път, всичко бе въпрос на чест и запазване на лицето пред другите кланове и света.

Реши проблема с освобождаването на Инженера, но си плати солено за това.

В следващите дни основно се занимаваше с експедицията. Но вече наближаваше дъното на финансовите си възможности. По принцип, неговата организация разполагаше с няколко милиона кредита, основната част от парите си печелеше от предоставяне на протекции и по-точно рекет, сутеньорство, наркотици, трафик на хора и контрабандна на различни стоки и товари, продавани на черния пазар. Освен незаконната дейност в сивия сектор имаше и няколко напълно легални бизнеса, в които бе вложил и всичките си пари. Парите бяха вложени в различни компании или бяха задействани в множество търговски сделки. Миша предпочиташе да се разраства, защото знаеше, че в света, в който живее, застоят е равнозначен на смърт. Затова и реинвестираше спечелените пари в легалните си фирми. Бе решил, че един ден, когато остарее, ще зареже криминалния свят и ще стане уважаван бизнесмен. За това переше спечелените по незаконен начин пари през законния си бизнес, който и нарастваше. Затова и не разполагаше с много оборотни средства, и това, че бе похарчил близо 100000 кредита за има-няма две седмици, го оставяше почти на сухо откъм налични пари. Затова и сделката с продажбата на оръжието на Алекс придобиваше все по-голяма актуалност. Свърза се и говори с няколко от шефовете на по-малки банди, които бяха проявили интерес към оръжията, но повечето от тях или нямаха парите, или ги бе страх да купуват екипировка и оръжия на ГДИ. Единствените що-годе сериозни кандидати бяха албанците, чиста проба главорези и отрепки, на които не може да се вярва. Миша нямаше голям избор, затова уговори срещата с албанците и зачака Алекс да му се обади.