Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Форматиране и допълнителна корекция
zelenkroki (2016)

Издание:

Автор: Валери Андровски

Заглавие: Изгревът на Червената звезда

Издание: първо

Издател: „Зов комерс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: „Изток-Запад“

Редактор: Емануил Костов

Художник: Милен Димитров

ISBN: 978-954-8772-37-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/629

История

  1. — Добавяне

Конвоят потегля на път

Часът бе едва 4 сутринта, а халето вече кипеше от трескава дейност. Алекс се прозя сънно и се огледа. Хората на Миша проверяваха дали всичко е натоварено и добре закрепено по камионите и джиповете. Михаил ходеше като ураган между машините и раздаваше последни инструкции на хората си и проверяваше дали нещо не е забравено. Орлов забеляза Инженера да подрежда багажа си в каросерията на един от камионите, след което се качи спокойно в кабината на машината и се приготви за път. Самият Алекс вече бе метнал своята стара раница в багажника на квадроцикъла, с който пътуваше. Още докато уточняваха състава и разпределението на хората, Алекс доброволно кандидатства за ролята на скаут. Там трезвата му преценка и опитът в оцеляването в жълтите зони щеше да е от най-голяма полза за цялата експедиция. Разузнаването на пътя пред конвоя бе от жизнено значение за цялото мероприятие. Като търсач Алекс бе добил умението да се промъква незабелязано, а това бе безценно за един разузнавач. Бе вълк единак и по-добре се справяше сам, когато наоколо нямаше други хора, които да го разсейват с глупавите си въпроси, или по-лошо — да пречат. Така че един от четирите квадроцикъла по право си бе за него. Подредените в редица машини бяха чисто нови и радваха окото. Алекс хареса крайния отляво и вдигна раницата с личните си вещи, мятайки я в багажника на четириколесния мотор. Възседна седалката и се настани удобно, включвайки мотора. Машината изрева, докато двигателят стартираше, след което нивото на звука спадна до тихо ръмжене. Погледна към Миша и му помаха, че тръгва. Михаил отговори, вдигна палец, пожелавайки му успех. Орлов изчака да му отворят портата на склада и без да форсира двигателя излезе на улицата. Градът още спеше. Това бе една от причините, заради която бяха решили конвоят да тръгне толкова рано. По-малко любопитни погледи — по-добре. Другата бяха огромните задръствания, които се заформяха сутрин в пиковия час, когато всички бързаха за работа. Орлов караше по тихите улици, като срещаше от време на време някое такси или машина на обществената чистота, изнасяща боклуците, или почистваха улиците на многомилионния град. Когато наближи портала на външната стена, намали скоростта и заби квадроцикъла точно пред КПП-то. Подаде пропуска, даден предната вечер от Миша. Единият от сънните полицаи прекара ръчния скенер през него и изчака лампичката на датчика да светне в зелено. Върна пропуска и каза на Алекс, че може да минава. Орлов подкара квадроцикъла и мина през портала на отбранителния пояс. Даде газ и се ускори по празната магистрала. Паянтовите бараки на бидонвилите бързо минаваха край него, а Капитолия оставаше зад гърба му. Отне му един час каране по пресечената местност, за да стигне до мястото на срещата. Използваше вкараните в GPS координати. Бяха се разбрали да се срещнат на 10 километра южно от столицата в една изоставена кариера. Направи бързо кръгче около гигантския изкоп в земята, убеждавайки се, че няма жива душа. За всеки случай извади бинокъла си Nikon 2000 и започна да оглежда каменистата равнина. Нямаше нужда от свидетели на това, което щяха да правят. Първият джип се появи след час и половина. Машината теглеше след себе си тежкото товарно ремарке. Алекс им даде знак с ръце да слизат в кариерата, без да използва комуникатора. Тримата — той, Миша и Инженера се бяха разбрали, че колкото по-малко използват комуникаторите и портативните радиостанции, толкова по-добре. Скритостта бе гаранция за техния успех, максимално трябваше да избягват всякакви срещи и контакти. Още три часа трябваха, докато и последният камион слезе в кариерата.