Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Форматиране и допълнителна корекция
zelenkroki (2016)

Издание:

Автор: Валери Андровски

Заглавие: Изгревът на Червената звезда

Издание: първо

Издател: „Зов комерс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: „Изток-Запад“

Редактор: Емануил Костов

Художник: Милен Димитров

ISBN: 978-954-8772-37-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/629

История

  1. — Добавяне

Бурята

В далечината се чуваше нарастващия тътен, в който тренираният слух на Алекс долови набиращата сила йонна буря. Трябваше да побърза и да се прибере в скривалището си, преди бурята да удари с пълна сила. Джидиайските войници също щяха да се появят всеки момент, ако искаха да приберат телата на мъртвите си другари. Влезе забързан в сградата на библиотеката и през прохода на първия етаж се спусна в мазето. Замаскира входа и влезе в убежището си, време бе да си почине. Изкъпа се, доколкото можеше в тези примитивни условия, след което си легна. Сградата потрепваше под мощните пориви на вятъра и електрическите разряди, биещи по земята. Стените на мазето потреперваха и пукаха под тежестта на гранитните блокове, но Алекс бе твърде изморен, за да обръща внимание. Той просто заспа. На другата сутрин бурята бе позатихнала, но още бушуваше отвън. Алекс си приготви закуска и пусна холовизора, прекара деня в почивка и гледане на стари записи. Нямаше какво толкова да прави и прекара деня в мързелуване и тъпчене с храна. На третия ден бурята затихна и настъпи измамно спокойствие. Орлов знаеше, че в момента се намира в окото на циклона и за известно време има затишие. Излезе от скривалището си и отиде да провери шахтата, където бе скрил плячката си. Капакът бе на мястото си, отмести буците бетон и ръждясалия лист и провери шахтата. Всичко бе на мястото си. Трябваше да извади оръжията и екипировката и ги отнесе до скривалището в библиотеката. Пренасянето, както и спускането и качването по стените на шахтата бяха уморителни, но след няколко часа упорит труд успя да пренесе всичко и то тъкмо навреме. Поривите на вятъра отново прерастваха в буря. Прекара следващите три дни в почистване на оръжията и снаряжението от полепналата по тях съсирена кръв и мръсотия. Неприятно занимание, но нямаше как. Бе намерил още два наноспрея, които изхаби, за да ремонтира бойното снаряжение и бронежилетките. Доста си поигра и при почистването на оръжието, мъртвите нодовци отнесоха доста псувни заради немарливостта си. Личеше си, че повечето от оръжията изобщо не са почиствани от месеци. В лошо състояние и занемарени, те имаха следи от ръжда по цевите и металните детайли.

Алекс с мъка успя да изчегърта ръждата, боядиса кожусите и външните детайли с антикорозионен спрей, след което почисти цевите, затворите и ударно спускателния механизъм. Остана доволен от свършената работа. Всеки знаеше, че външният вид вдигаше цената на продаваните стоки. Скри два от трите тибериумни серуми в тайник в мазето, а третият остави при себе си. След като бурята свърши, изчака още два дена, за да е сигурен, че нито НОД, нито ГДИ ще се върнат в района. Когато се увери, че няма опасност, започна да се стяга за тръгване. За обратния път към столицата реши да вземе със себе си само контролните чипове на джидиайските брони — трицикълът, с който пътуваше, нямаше багажник. Избра най-добре запазената бронежилетка и я облече под комбинезона си, след което преметна през рамо напълно заредения Cobretti AR-70. Както показваха скорошните събития, Сев ставаше доста негостоприемен и опасен. Провери верния ТТ-43 и беше готов за тръгване.