Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Форматиране и допълнителна корекция
zelenkroki (2016)

Издание:

Автор: Валери Андровски

Заглавие: Изгревът на Червената звезда

Издание: първо

Издател: „Зов комерс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: „Изток-Запад“

Редактор: Емануил Костов

Художник: Милен Димитров

ISBN: 978-954-8772-37-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/629

История

  1. — Добавяне

Кръвна мъст

Михаил оглеждаше многострадалния си джип. Предната броня, капакът и багажникът бяха обгорели, но нямаше някакви значителни повреди, освен изгорялата маскировъчна боя. Всичките машини на конвоя изглеждаха опушени и на петна. На местата, където ги бяха ударили запалителните коктейли от синтетичен бензин, джиповете и камионите имаха големи черни петна от изгорялата до броня боя. Тъмните петна рязко контрастираха на фона на пустинно жълтия камуфлаж, в който бяха оцветени машините. Михаил въздъхна, нямаше какво да направят: никой не се бе сетил да вземе боя. Никой и не очакваше, че ще има нужда от боя. Повече го притесняваше състоянието на гумите. Изродите бяха замеряли гумите с метални копия, шипове и какви ли не още боклуци. А също и бяха стреляли с огнестрелни оръжия по тях.

Дори сега можеше да види трите дупки в предната лява гума на хамъра. Добре че не се бе поскъпил нито за бронята, нито за многокамерните гуми, иначе днешното приключение щеше да завърши трагично за цялата компания. А мутантите щяха да пируват и похапват човешко месо. Реши да направи ремонта възможно най-скоро, но първо трябваше да свършат нещо друго.

Огледа и останалите камиони и джиповете — всичките гуми в по-малка или по-голяма степен подлежаха на ремонт. За ремонта бе необходима пяна от течен полимер. Добре, че поне от нея имаха достатъчно в запасите.

Обърна се и махна на двамата лейтенанти, които стояха недалече, пушейки цигари. И двамата бяха едри и широкоплещи, но бяха по-ниски от него с една глава. Михаил размаха показалец пред носовете им.

— Григорий, Сергей, и двамката се изстрелвате като стрели. Искам да проверите всичките бъгита за оцелели изроди. Ако има живи, хващате ги за врата като малки котета и ми ги карате. Аз и останалите момчета ще отидем да огледаме сандера, който потрошихме в началото на мелето. Може да има нещо ценно. А, да, и сега е моментът да помародерствате на воля, ако намерите нещо интересно или ценно като оръжия, електроника… кредити или каквото и да е, носите го тука. Ясно?

— Ясно, шефе.

— Като чаша кристална вода! — закима Сергей.

— Сергей, на умник ли ми се правиш?

— Да, шефе — и се ухили до уши.

— Нагло копеле си — засмя се Миша. — Действайте!

Двамата се затичаха към чакащите ги машини. Михаил отново хвърли поглед на хамъра и поклати глава. Беше му пределно ясно, че се разминаха на косъм със смъртта. Пъхна пръсти в уста и изсвири разбойническата.

— Стига сте почивали, лентяи, размърдайте си задниците! Денят още не е свършил, имаме още работа за довършване. По машините!

Убеди се, че всички се качват по камионите и влезе в джипа. Отново се натика в тесния купол и провери картечницата. Картечната лента бе към края си и затова смени кутията с патроните с нова. Чу гласа на шофьора в слушалките на шлемофона си.

— Ъъъъъ, шефе, накъде да карам?

— И питаш, Володя. Трябва да четеш мислите на шефа си и да му угаждаш по всеки възможен начин, ако искаш да прогресираш в бандата. Или искаш винаги да си останеш шофьор?

— Не шефе — ухили се шофьорът, — но четенето на мисли не ми се отдава лесно.

— Ха-ха-ха, не се даваш лесно, а? — разсмя се Михаил. — Добре, карай към сандера, който разстреляхме. Заслужава си да проверим какво има в него, мисля си, че може да намерим нещо интересно вътре.

— Ок, бос. За нула време сме там.

Джипът подскочи рязко и се ускори, мятайки фонтани с пясък зад себе си. Камионите също ускориха, опитвайки се да не изостанат. Отне им не малко време, докато намерят дюната, в която се бе врязал пясъчният кораб. Михаил даде разпореждания по радиостанцията и бронираните машини обградиха сандера в полукръг с насочени към него картечници. Корпусът изглеждаше като швейцарско сирене от всичките изстреляни по него куршуми. По цялата му дължина имаше дупки с различна големина и форма. Дори сега, неподвижен и притихнал, пясъчният кораб изглеждаше огромен и плашещ. Михаил замислено гледаше сандера, по време на боя не бе обърнал внимание на привързаните към корпуса скелети и набучените на коловете човешки черепи. Усети косъмчетата на врата си да настръхват. Имаше нещо зло в осеяната с шипове машина, нещо отвратително и отблъскващо. До този момент никога не бе виждал жив мутант. Единственото, което бе чувал, бяха слухове, тревожни слухов. А и самите мутанти гледаха да не се набиват в очите на местните властите в Източна Крайна. Обикновено нападаха отдалечените населени места или малки селца. Обезпокоителното бе, че след атаките им никога не намираха оцелели, или по-точно не намираха никого. Нито един мъж, жена, дете или старец. Просто всички изчезваха без да оставят следа, сякаш никога не са съществували. Труповете също изчезваха, а това си бе страшничко. Стана му неуютно и усети как го побиват неволни тръпки. Включи радиото на общия канал и извика при себе си най-добрия си щурмовак — човек със стоманено самообладание, голям кураж и малко мозък. Когато Мухин приближи, Михаил се подаде от купола и се наведе към борда на джипа.

— Мухин, вземи пет човека по твой избор и прочисти кораба от трюма до наблюдателните вишки. Ако намериш някой жив мутант, доведи го. Ако се съпротивлява, убий го. Не рискувайте напразно, ценя всеки от хората си колкото сто от тия мутантски говна. Ясно?

— Разбрано — отвърна кратко Мухин, докато наум подбираше кой да вземе, — а може ли да взема една от картечниците? За всеки случай?

Михаил се усмихна.

— Знам, че обичаш да стреляш и убиваш на воля, както и че имаш слабост към тежките оръжия. Но моля те, постарай се този път да не разнасяш целия кораб, а? Вътре може да има нещо ценно и затова пипайте по-внимателно. Особено ти и картечницата.

— Шефе, познаваш ме, нима някога съм те подвеждал — възмути се Мухин.

— Знам, знам. Само карайте по-кротко и както казах — внимателно. Ако нещо ви се строи подозрително, първо стреляйте, после питайте. И ако има нещо интересно, вземете го.

Мухин кимна, че е разбрал, и забърза към камиона. Трябваше да демонтира картечницата и да подбере няколко надеждни момчета. Михаил наблюдаваше за действията на хората си от покрива на джипа. Бандитите имаха добра школовка, придобита в уличните боеве между бандите.

Многобройните гангстерски схватки ги бяха научили на безброй мръсни трикове. Придвижваха се напред, прикривайки се един друг, без да си препречват секторите на обстрел. Михаил също бе опрял рамо в приклада на картечницата, готов да открие огън във всеки един момент при първия признак на опасност.

Междувременно превключи радиостанцията на честотата на Алекс.

— Нещо ново, Алекс?

— Да, мутантите се скриха в прохода — отвърна Алекс и свали бинокъла от очите си.

— Оставиха ли след себе си съгледвачи? — попита Михаил.

— Не, или поне аз не видях някой да се отделя от общата тайфа.

— Мислиш ли, че ще се върнат? Или че ще ни дебнат в засада?

— Едва ли, след толкова пердах. Изгубиха един пясъчен кораб и повече от половината бъгита. Може да са изроди, но не са глупаци. След като си счупиха зъбите в нас, разбраха, че сме костеливи орехи. Едва ли ще рискуват повторно.

— Не знаем колко голяма е ордата им, може да сме имали работа само с един клан — добави притеснено Михаил.

— Повече ще загубят, отколкото ще спечелят, ако ни нападнат пак — отвърна уверено Алекс и продължи: — Мисля, че няма да ни създават повече проблеми.

— Ок, няма какво повече да кукуваш в това орлово гнездо, слизай при нас!

— Слушам и се подчинявам! — изсмя се Алекс.

— Ок, чакаме те.

Михаил отново превключи на общата честота и се свърза с отряда, който изпрати да провери основно сандера. Още не се бяха обадили и това го тревожеше. Не се съмняваше в Мухин, но изродите бяха гадни подли копелета.

— Мухин, какво става? Защо мълчиш?

— Сори, шефе, но тука е доста тъмно и човек трябва да внимава къде стъпва. Има доста трупове и подът е хлъзгав от кръвта — и с тих глас продължи да докладва. — За момента няма нищо интересно, само боклуци и кости, в момента момчетата претърсват горната палуба. Повечето от оръжията, които намираме, са антики и не стават за нищо. Ще продължаваме да се спускаме към трюма.

— Добре, ако има нещо, обадете се.

— Разбрано, шефе.

Михаил запали цигара „Кюд“ и блажено пое тютюневия дим в гърдите си. Пристрастеният към никотина организъм искаше дневната си доза. Чувстваше се скапан, натрупаното през битката напрежение си казваше думата. Посттравматичният стрес не бе шега работа, но не можеше да показва слабост пред хората си. За тях той беше железният Миша, главатарят на една от най-големите банди в Капитолия.

Докато жадно допушваше цигарата, чу, а след това и видя приближаващия се квадроцикъл на Алекс. Пое за последно цигарения дим, след което загаси фаса в бронята на купола и го изстреля през борда. Обърна се към Алекс, но нещо друго привлече вниманието му. Хората, които бе изпратил в пясъчния кораб, се показаха на палубата и започнаха да се спускат по дюната. И не бяха сами.

Двама държаха един огромен полугол мутант и го влачеха надолу по склона. Държаха го под мишниците, а краката му се тътреха по земята, оставяйки кървава диря, а главата му се люшкаше безжизнено. Другите трима носеха някакви чували със себе си.

Алекс рязко спря квадроцикъла до джипа на Миша, вдигайки облак прах. И сам заразглежда приближаващата се групичка. Свали пясъчната маска, която предпазваше лицето му, и след това бойния шлем, с опаката част на ръкава си изтри потта, която бе избила по челото му. Посочи с поглед към приближаващите се хора и попита:

— Какво става?

— Изпратих хора да проверят сандера. Мислех, че има нещо ценно там, но изглежда съм сгрешил.

— Защо не каза, че ще смените позицията? — повиши тон Алекс. — Знаеш ли колко време обикалях, докато ви намеря?!

— Голямо момче си — подсмихна се Миша, — знаех, че ще се справиш. А и трябва да раздвижваш тоя дебел задник, ще се оядеш и какво ще правиш тогава? Хе-хе-хе.

— Да бе, да! Никакъв шанс! — отговори троснато Алекс.

— Добре, добре, не се нерви. Просто те забравих — вдигна примирително ръце Михаил.

Повечето от бандитите бяха излезли от машините, за да пушат или да се разтъпчат и се бяха събрали на групички. И когато видяха Мухин и останалите щурмоваци да се приближават към джипа на Михаил, и те се приближиха. Всички искаха да видят живия мутант отблизо, а и бяха любопитни какво още носят хората на Мухин. Алекс огледа приближаващите се бандити и също реши да бодне самолюбието на приятеля си.

— Като гледам, Миша, тука започва да става доста пренаселено. Както изглежда, твоите подчинени те имат за краля Слънце. И всеки иска да е близо до теб, за да се окъпе в твоите божествени лъчи — пошегува се Алекс — или просто искат да се подмажат и натегнат.

— С тия тъпи шеги някой ден ще си изядеш боя или куршума, Алекс. Едва ли на света има толкова търпеливи хора като мене.

— Е, значи тогава има много време.

— Кой знае…

Приближилият шеф на щурмоваците Мухин безцеремонно прекъсна разговора им.

— Шефе, носим ти подарък! — и посочи мутанта: — Няма да повярваш какво има там! — и кимна с глава към пясъчния кораб.

— Давай, разказвай — подхвърли Михаил, изгледа провисналото тяло на мутанта, който бе в безсъзнание и не даваше признаци на живот. Изродът бе висок минимум три метра и Михаил със завист установи, че е по-едър дори от него. Целият торс бе покрит от мощни мускули, бицепсите на ръцете му бяха огромни, а юмруците му с размер на футболна топка. Носеше само мръсен кожен панталон, съшит от различни парчета кожа. Михаил се зачуди откъде тази мръсна отрепка има кожен панталон. В 21 век само ултрабогатите можеха да си позволят да носят дрехи от естествена кожа. В този момент мутантът простена, отвори очи, вдигна глава и се огледа. Погледът му стана смислен и като осъзна къде се намира, веднага се опита да се освободи. Но раните му бяха тежки, а и бе изгубил прекалено много кръв. Въпреки бясната му съпротива, двамата бандити, които го държаха здраво за ръцете, макар и трудно, успяха да го задържат. От направеното усилие мутантът отново изпадна в безсъзнание и увисна в ръцете на пазачите си.

— Влязохме в кораба — започна Мухин — и започнахме да го претърсваме ниво по ниво, помещение по помещение. Но това, което намерихме в трюма…

Диалогът им бе прекъснат от бързо приближаващия шум на мотори. Бандитите, които бяха наобиколили джипа на Михаил, се обърнаха и приготвиха оръжията си за бой. Намиращите се в картечните куполи стрелци също насочиха оръжията си към приближаващия се източник на звука. Зад близкия пясъчен хълм се показа първо джипът, а след това и камионът на двамата лейтенанти, които Миша бе изпратил да проверят разбитите машини на мутантите и да помародерстват в останките им.

— Шефе, останалите се връщат — доложи Мухин.

— Виждам! Не съм сляп!

Машините приближиха и набиха спирачки отстрани до хамъра на Михаил. Облакът прах обгърна хората и машините. Задната рампа на камиона се отвори и от нея последователно изхвърчаха фигурите на трима овързани с въжета изроди. Мутантите се затъркаляха по пясъка, виейки от болка. Вратите на двете машините се отвориха и от тях се изсипа останалата част от хората на Михаил, тези, които той бе изпратил да претърсят останките на мутантските машини. Двамата лейтенанти Григорий и Сергей пристъпиха към хамъра и застанаха до Мухин. Сергей докладва:

— Миша, претърсихме всичко наоколо, но не намерихме нищо ценно. Само тези три торби с лайна — и кимна към стенещите мутанти. — Бъгитата на изродите са тотално скапани и не стават за нищо.

Михаил огледа мутантите, тримата изроди бяха коренно противоположни на шефа си. Главатарят на мутантите приличаше на човек с голям триметров ръст, свръхразвита мускулатура и гладка бяла кожа. А тези три същества приличаха на карикатури на хора. Прегърбени торсове, крайници с различна дължина и разкривени лица, липсващи очи и уши. По кожата на лицата и телата им и имаше зелени петна от тибериум. Михаил си помисли, че такива мутри определено можеха да развалят обяда на човек.

— Давай, Мухин, твой ред е, я да видим ти какво си ми донесъл?

— Сега ще видиш, шефе! — и Мухин махна на хората си да се приближат. Щурмоваците си пробиха път през тълпата, стовариха огромния мутант на пясъка, хвърляйки до него три смърдящи на леш чувала. Един от бандитите носеше и огромен кафез за птици с нещо безформено в него. Вниманието на Михаил бе привлечено от огромния мутант.

— Жив ли е? — попита Михаил.

— Бере душа, но е жив, шефе. Прострелян е в гърдите, в двата крака и рамото. Но е яко копеле и не иска да мре. Намерихме го на средната кула, стиснал картечница в ръце.

Алекс също се вгледа по-внимателно в мутанта, разпозна в него водача на шайката и се намеси в разговора.

— Миша, това е главатарят на мутантите, оня, за когото ти разказвах преди началото на боя.

Михаил с интерес погледна изпадналия в безсъзнание мутант.

— Значи, точно той ни трябва. Да видим дали ще можем да го разприказваме.

— Шефе, виж какво още намерихме — и. Мухин отвори най-близкия чувал, като продължаваше да разказва. — Когато се спускахме към дъното на кораба, смрадта на гнило се засилваше. Когато отворихме трюма, вътре приличаше на кланица или склад за провизии! Навсякъде имаше разчленени тела на хора, одрани, изсушени и висящи на куки. Мухин вдигна чувала и изсипа съдържанието му на пясъка.

Отвътре се изсипаха изсушени късове месо, в които Миша и хората му различиха човешки ръце и крака дори мумифицирани глави. Невъобразимата смрад накара хората да отстъпят няколко крачки назад. Мухин обаче не бе свършил с ужасяващите открития, махна на човека, който носеше кафеза, да се приближи.

— Вижте и това — и Мухин вдигна високо странния кафез, за да го видят всички. — Намерихме го да виси в една от каютите на кораба.

В първия момент Михаил не можа да разбере какво представлява безформеното нещо вътре. Докато не се вгледа по-внимателно. Мозъкът му не искаше да възприеме това, което виждаше, но суровата реалност бе пред него и му бодеше очите. Нещото в кафеза бе свитото на четири телце на детски мумифициран труп. От жегата и обезводняването сухата напукана кожа бе плътно прилепнала към костите. Празните орбити на очите сякаш гледаха обвинително изпадналия в ступора Михаил. В това време мозъкът му продължаваше да обработва и регистрира постъпващата от очите му информация. Прецени, че детето е на не повече от три или четири години и най-вероятно е момиченце, ако се съдеше по дългата сламено руса коса по скалпа. Бе умряло от глад и жажда, една мъчителна и болезнена смърт. Михаил не беше от най-мекосърдечните гангстери, бе измъчвал, бе убивал със собствените си ръце, но до такава животинска низост и деградация никога не бе стигал. Наистина мутантите не бяха хора, а просто животни. Бесни кучета, а Михаил знаеше какво се правеше с бесните кучета. Те се умъртвяваха.

Усети как неистовата ярост го обгръща като приливна вълна, искаше да разкъса мутантите със собствените си ръце. Бавно, парче по парче, наслаждавайки се на агонията им, дори си го представи как става. Единствено желязната воля и дългите години на самоконтрол успяха да потиснат убийствения инстинкт, който бушуваше в гърдите и разума му. Успя да се овладее, не можеше да си изпусне нервите пред хората си. Устните му се изкривиха във вълча усмивка. Щеше да накара нещастните отрепки да съжаляват, че са се родили, но това по-късно. От първостепенно значение бе информацията, която можеше да измъкне от канибалите дегенерати. Около него градусът на напрежение на тълпата се повишаваше и се чуваха отделни коментари и викове.

— Господи! Мислех, че това за канибализма са само слухове! — шокиран каза някой зад гърба му.

— Боже мой, помилвай! Спаси душите им!

— Едва не повърнах, когато отворих чувала.

И веднага някой се изповръща.

— Стьопа, отиде ти обяда — се пошегува някой мрачно.

— Виж ги тия изроди, облечени са с парцали и кожа. Откъде, по дяволите, имат кожа?

— Не се ли досещаш вече? Отвори си по-добре очите и ще разбереш!

— Значи дрехите им са направени от човешка кожа?! — изпсува някой злобно зад гърба на Алекс.

Орлов се огледа и навсякъде срещаше изкривени от погнуса и омраза лица. Ситуацията започваше да става неконтролируема и ако Миша не се намесеше, скоро можеше да останат без пленници.

— Да им пръснем шибаните мозъци! — извика един от стоящите отпред бандити. Отвсякъде се чуха викове на одобрение, преминаващи постепенно в бесен рев на тълпата.

— Дааа, дааа, смърт на шибаните изроди!

Кръгът около мутантите започна да се стеснява, всеки от бандитите искаше парче от тях.

— Млъквайте! — рязко изрева Михаил и продължи преди още ропотът на хората да е затихнал. — Първо ще ги разпитаме! А после, а после ще видим — и се усмихна недобро. Огледа внимателно хората си и пак изкрещя:

— Попитах ясно ли е, дебили?!

Въпреки неодобрителното мърморене бандитите отстъпиха от мутантите. Михаил излезе от купола и се изправи върху покрива на Хамъра.

— Мухин!

— Да, шефе?

— Изстрелваше се като куршум до камионите и обратно. Проверяваш в кой от тях е алпинисткото оборудване, което купихме в Капитолия. Ако е необходимо, обърни всичко наопаки, но искам две дузини алпинистки клинове.

— Ясно, шефе, на момента съм там!

— А, и още нещо, вземи и една туба синтетичен бензин. Все едно откъде.

— Ок, бос.

— Действай!

Мухин се затича към неподвижните машини, а Михаил се обърна към събралите се бандити.

— Какво гледате, идиоти. Сергей, Григорий, размърдайте се — посочи с пръст скимтящите мутанти и заповяда. — Вдигайте тия торби с лайна и ме следвайте.

Михаил скочи от покрива на Хамъра на пясъка, изправи се и се насочи към пясъчния кораб. Останалата част от бандата, Алекс и Инженера, го последваха.

Вече бяха стигнали до пясъчния кораб, когато запъхтяният Мухин ги настигна.

— Ето, шефе, както заповяда. И показа клиновете и тубата с бензин.

— Браво, Мухин! Време е за работа, момчета — Михаил се обърна към хората си. — Приковете към сандера тия дегенерати.

Доброволците за работата бяха много повече от необходимото и тези, които не се доредиха, стояха разочаровано отстрани. Даваха съвети на другарите си как най-добре да заковат ръцете и крака на мутантите към ръждясалия скелет на сандера. Михаил извади от пазвата си нова цигара и с удоволствие я запали, поемайки с наслада цигарения дим. Спокойно пушеше, наблюдавайки как хората му приковават пищящите мутанти един по един към корпуса на пясъчния кораб. Единствено едрият човекоподобен мутант не издаде звук, докато го приковаваха. Единствено скърцаше със зъби и гледаше с поглед, изпълнен с омраза към Миша и хората му.

И четиримата мутанти увиснаха с цялата си тежест върху клиновете, с които бяха приковани към кораба. Острите като бръснач клинове разрязваха плътта като скалпел. Единствено костите задържаха разпънатите на кръст тела към корпуса на сандера. Болката бе невъобразима и изродите крещяха и стенеха от адска болка. Михаил спокойно пушеше и се усмихваше, наблюдавайки за действията на подчинените си. Алекс познаваше добре тази усмивка и този луд поглед в очите на приятеля си.

— А сега е време да започваме с разпита — и Михаил пристъпи напред, заставайки пред първия от прикованите мутанти. Впери поглед в единственото око на мутанта, който се гърчеше от болка.

— Имам няколко въпроса към тебе. Ако отговориш на тях, ти обещавам бърза и лека смърт. Ако не, е, тогава ще проклинаш деня, в който твоята изродска майка те е родила на белия свят!

Болката, която изпитваше мутантът, бе всепоглъщаща и той не обръщаше, изобщо не обърна внимание на това, което му говореше едрият грозен хомо. Единственото, което искаше ограничения му мозък, бе болката да спре.

— Както изглежда, грозна мутро, не приемаш думите ми на сериозно, а? Михаил рязко удари с юмрук мутанта в лицето. От разбития нос шурна порой от кръв.

— Сега привлякох ли ти вниманието, а? Концентрирай се! — Михаил вдигна пръст пред единственото око на мутанта и отново го удари с юмрук по лицето. Главата на мутанта отскочи назад като боксова круша. През пелената от болка изродът се опита да се съсредоточи, за да разбере какво иска от него този хомо.

— Такааа, вече привлякох вниманието ти. Искам да ми отговориш на следните въпроси. Колко е голяма ордата ви — 50,100, 200 или повече глави? Колко точно? В каква посока и къде точно се намира лагерът ви? И на каква дистанция от тук е? Колко бойци имате точно, с какво въоръжение разполагате и имате ли тежки оръжия? Разбираш ли, оръдия, ракетомети? Какъв транспорт имате — бъгита, камиони, пясъчни кораби? Всичките ви сандери и бъгита ли участваха в атаката срещу нас? Разбираш ли какво те питам, мръсен изрод?! — Михаил хвана за парцалите изрода и грубо го разтърси. Но единственото, което чу от мутанта, бе неразбираемо ломотене. Миша пусна мутанта и с погнуса избърса ръце в камуфлажа си.

— Значи си костелив орех, а? Правиш се на много корав. Нищооо, аз съм свикнал да разговарям с отрепки като тебе. Ще си изпееш и майчиното мляко.

Протегна ръка към кръста си и извади от специалната кания ловджийския нож, който винаги носеше със себе си. Ножът бе с размерите на малък меч и бе спомен от младежките години на Миша, когато в една смъртоносна схватка бе победил, но на косъм. Бе изтръгнал окървавеното острие от вкочанените пръсти на мъртвия си противник. Бе решил да запази ножа като спомен, напомнящ колко преходен е животът и това, откъде е тръгнал и какъв е произходът му. Острието бе с формата на издължено мачете, с назъбена горна част и добре наточен ръб на острието. С него можеше както да се мушка, така и да се сече. Михаил имаше богат опит в уличните боеве с ножове. Михаил размаха ножа пред лицето на мутанта, но освен сумтене и стенене не получи отговор на интересуващите го въпроси.

— Нямаш желание да говориш. Значи нямам полза от тебе и ще послужиш за урок на останалите изроди!

Отпусна няколко мига ръката, с която държеше ножа до тялото си, след което с премерено движение заби ножа в дясната част на корема на прикования към кораба мутант. Преди мутантът да осъзнае какво става, Михаил плавно прекара ножа от дясно на ляво по цялата ширина на корема, описвайки нещо като дъга. Наточеното на лазер острие спокойно сряза парцалите, с които бе облечен мутантът, плътта под тях и намиращите се в стомашната кухина вътрешности. Михаил рязко издърпа ножа от тялото на мутанта, като едновременно отстъпи, за да не изцапа камуфлажа си. От зейналата в корема рана се изсипа поток от лигави зеленикави черва, примесени с лайна и черна мутантска кръв. Червата и лайната се изсипаха на земята в краката на мутанта, а въздухът се изпълни с отвратителна воня и нечовешкия вой на мутанта. Изродът няколко мига гледаше с единственото си око собствените си черва, въргалящи се в краката му. След което главата му безжизнено се кипна надолу. Смрадта се разнесе във въздуха, удари в носовете стоящите зад Михаил бандити, които отстъпиха с изкривени от погнуса лица, но не и той. Някой се изповръща, докато Михаил спокойно избърса ножа си в парцалите на мъртвия мутант и пристъпи към следващия. Алекс гледаше гърба приятеля си и не можеше да повярва в това, което той току-що бе направил. Познаваха се отдавна и знаеше, че приятелят му не е светец, но досега никога не бе виждал тъмната страна на Миша толкова ярко изразена. Осъзнаваше, че за да си шеф на банда, трябва да си готов да си изцапаш ръцете и с мръсната работа. Вършейки някои неща сам, поне докато не се издигнеш в ранговете на престъпния свят. Но случващото се в момента бе нещо друго, приятелят му най-хладнокръвно бе изкормил дегенерата, дори без капка съмнение или колебание. Миша просто не приемаше тези мутирали хора за човешки същества, а като животни, достойни единствено за кланицата.

Михаил застана срещу втори мутант и го погледна право в очите, в които се четеше животински страх.

— Чу какво питах приятелчето ти — и Михаил посочи с ножа мъртвия изрод, след което потупа по бузата мутанта с плоската част на ножа. — Интересува ме колко е голяма бандата ви, къде се намира, планират ли да ни нападнат отново, или ще ни устроят нова засада? Къде е лагерът ви? Отговаряй! Теб питам, космата маймуно, или и ти ще ми губиш времето?

Мутантът опита да се свие и зафъфли нещо несвързано през деформираната си уста.

— Стараеш се, но не достатъчно! На чист руски език ти зададох въпрос, а ти ми ломотиш някакви неразбираеми глупости. Както изглежда и с теб нямам късмет!

Ядосано се отдръпна на една ръка разстояние и заби ножа под пъпа на мутанта. И с едно рязко брутално движение разпра стомаха от пъпа до гръдната кост. Кръвта обагри пясъка, докато вътрешностите се посипаха по пясъка, докато гърчещият се в агония мутант виеше от болка. Писъците и квиченето огласиха пустинята, карайки и най-закоравелите от хората на Миша да потръпват от разиграващата се пред очите им сцена. Не след дълго и вторият мутант издъхна и трупът увисна на прикованите към кораба ръце и крака. Михаил отегчено избърса ножа в парцалите на мъртвия мутант и прибра ножа. Дръпна от димящата в устата му цигара и през зъби заговори на третия мутант, който се мяташе бясно.

— Двете ти другарчета не ми казаха нищо ценно. Но три е любимото ми число. И искрено се надявам да изкарам късмет с тебе! Вземи се кротни и няма да е зле да си отвориш плювалника и да започнеш да пееш, това, което ме интересува. В твой интерес е, освен ако не искаш да споделиш участта на аверчетата си. Дори нещо повече, чувствам се великодушен и ако кажеш това, което ме интересува, обещавам да те оставя жив и да те пусна да си ходиш по живо, по здраво. Е, какво ще кажеш? Третият мутант дори не се опита да отговори, а само злобно ръмжеше и въпреки болката се опитваше да освободи ръцете и краката си. Но клиновете здраво го държаха прикован към сандера. Изродът пръскаше лиги и се зъбеше, опитвайки се с челюсти да докопа Миша. Михаил гледаше спокойно беснеещия мутант, докато пушеше.