Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (39)

Дъното на Каспийско море

Нощта мина без инциденти и хората бяха повече или по-малко отпочинали. Закусиха на две, на три. Михаил организира хората в трудови бригади и се захванаха за работа. Първо разтовариха трапове, които камионите и ремаркетата транспортираха отгоре на покривите. След това се заеха с изграждането на товарна рампа, свързваща брега с дъното на един от сухите докове, използвани за ремонт на кораби. Неслучайно Миша и Алекс бяха избрали корабостроителния завод за временен лагер. Още докато съставяха плана и уточняваха маршрута на експедицията, бяха анализирали разузнавателната информация, получена от Розенберг. Прегледаха голям брой спътникови снимки и решиха, че в този участък брегът на Волга е най-подходящ за спускане на речното дъно. Климатичните промени като засушаването и ерозията на земята, както и използването на водите от Волга за напояването на селското стопанство в цяла Източна Крайна бяха довели до това, че в този район реката бе дълбока не повече от половин метър. Такава дълбочина на реката не бе проблем за високопроходимите автомобили. Въпреки ударните темпове на труд построяването на рампата им отне цялата сутрин.

Вече минаваше обяд, когато първият джип се спусна на тинестото речно дъно на Волга. Скоро го последваха и останалите машини. Още няколко часа им отне да разглобят сегментите на рампата и отново да я натоварят по камионите и ремаркета. Мръсни, потни и изморени хората бяха доволни от свършената работа. Михаил даде един час обедна почивка на хората си, а двамата с Алекс се усамотиха и заеха с доуточняване на маршрута. Нямаха голям избор, бяха принудени да се движат по този обиколен път заради огромните тибериумни полета, които покриваха голяма част от крайбрежието на Каспийско море. Колкото по̀ на юг се отиваше към Кавказ, толкова по-обширни бяха завзетите от тибериума площи. А свободната от зеления кристал земя бе бойно поле между отрядите на Кавказкия емират и войските на Източна Крайна. Това бе единственият що-годе безопасен път, от който можеха да се възползват. След обедната почивка всички отново облякоха екипировката и поеха на път. Движеха се в компактна формация по средата на реката. Джиповете и камионите вдигаха фонтани кална вода, докато напредваха надолу по поречието на Волга. От време на време заобикаляха заседналите в тинята корпуси на речните кораби и шлепове. Повечето притоци на Волга бяха пресъхнали и коритата им бяха запълнени с кристали тибериум. Тибериумът не можеше да преобразува нещо толкова аморфно като течащата вода в още тибериум. Затова и речното корито на Волга още не бе запълнено от зелени кристали. Докато бавно напредваха надолу по течението на двата брега на реката, отделните формации от кристали ставаха все по-плътни постепенно, прераствайки в почти непрекъснато тибериумно поле. Часовете се точеха монотонно един след друг, докато керванът изминаваше десетки километри. Наближиха устието на реката, там, където Волга се превръщаше в жалките ручейчета вода, попивани в сухия крайбрежен пясък на пресъхналото Каспийско море. Слънчевите лъчи си проправяха път през пурпурно сивите облаци, осветявайки една наистина апокалиптична гледка. От двете страни на залива целият бряг бе покрит от тибериум, отдясно се виждаха разрушените кейове на пристанището. Морският пясък бе обсипан с раковини и миди, а в далечината се виждаха ръждивите корпуси на риболовните кораби, захвърлени като никому ненужни консервени кутийки. На линията на хоризонта се чернееха водите на самото Каспийско море. По крайбрежието морският бряг се спускаше плавно към пресъхналото дъно на морето, някои от заливите се спускаха право надолу, образувайки прашни каньони и пропасти. Непрестанният вятър и ерозията си казваха тежката дума, стривайки крайбрежните скали в груб твърд прах, драскащ лицата и незащитената кожа на хората. Джиповете и камионите стъпиха с гумите върху някогашното морско дъно. Тежко натоварените машини оставяха дълбоки следи пясък, като от време на време буксуваха в пясък. На няколко пъти почти затънаха и шофьорите се видяха принудени да включат бордовата адаптивна система за централизирано управление на налягането в гумите. Бордовите компютри анализираха постъпващите от датчиците данни и изпуснаха част от налягането в гумите, увеличавайки по този начин контактната площ на гумите, оттам и сцеплението с пясъка. Джиповете и камионите по-уверено започнаха да се движат по коварната повърхност на морското дъно. Нощта наближи и затова конвоят спря и машините заеха кръгова отбрана. Изминалият ден бе тежък и затова всички, освен часовите, легнаха да спят.