Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Форматиране и допълнителна корекция
zelenkroki (2016)

Издание:

Автор: Валери Андровски

Заглавие: Изгревът на Червената звезда

Издание: първо

Издател: „Зов комерс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: „Изток-Запад“

Редактор: Емануил Костов

Художник: Милен Димитров

ISBN: 978-954-8772-37-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/629

История

  1. — Добавяне

Живите факли

Михаил помисли малко и каза:

— Някой от вас, тъпи изроди, няма ли да ми отговори на чист руски език това, което го питам! — след което поклати глава и продължи: — Ех, неразбрани изроди сте си и това е! Човек се опитва да ви помогне и в замяна какво, получава черна неблагодарност! Той вдигна ръка и помаха с пръсти към бандитите зад него.

— Мухин, я донеси тубата с бензин!

— Да, шефе, заповядай! — и Мухин подаде пластмасовата туба със синтетичен бензин. Алекс махна капачката на тубата и я разклати, изля целия бензин върху съпротивляващия се мутант. Отстъпи на няколко метра от него. Изгледа мутанта замислено и за последен път дръпна от цигарата. Държеше угарката между палеца и показалеца. Няколко пъти духна угарката, за да се разпали като въглен и я изстреля. Още горящия фас описа дъга и се удари в пропитите с бензин дрехи на мутанта. Бензиновите пари веднага се възпламениха и пламъкът го обгърна.

Веднага ръмженето премина в проточен вой, докато живата факла се мяташе обезумяло. Въздухът се изпълни с мазен черен дим и засмърдя на пърлено свинско. Разнесе сладникавата миризма на пърлена коса и изгоряла човешка плът. Лицата на някои от бандитите позеленяха и те се изповръщаха върху горещия пясък. Писъците бързо затихнаха, когато пламтящият бензин изгори дробовете на дегенерата. Михаил стоеше и не откъсваше очи от пламъка, а Алекс стоеше и не откъсваше поглед от него, чудейки се дали наистина познава приятеля си и това, което става в душата му. След десетина минути от мутанта бе останал само обгорял като въглен черен скелет с малко препечено човешко месо по него.

Михаил се обърна и пристъпи към огромния човекоподобен мутант. Усмихна се подигравателно и подхвърли:

— Е, остана само ти, грозна мутро! Като гледам и твоят мозък е колкото на кокошка и едва ли можеш да говориш като хората.

Въпреки раните, от които се стичаха кръв и гной по гърдите му, огромният мутант намери сили да вдигна гордо глава и да изгледа Михаил с поглед, изпълнен с омраза. Това, че изродът заговори, изненада всички. Макар че произнасяше думите гърлено и със странен диалект, все пак руският, на който говореше, бе разбираем.

— Скоро смъртта ще те приеме в обятията си, хомо! Моите братя по клан ще намерят теб и твоите хора и ще пируват с останките ви. Моли се да попаднеш мъртъв в ръцете на моето племе. Защото в противен случай ти обещавам, че ще умираш бавно, много бавно. Първо ще ти одерат кожата и докато още пищиш от болка, ще режат парче по парче от плътта, ти, докато те ядат жив. Накрая, когато последният ти дъх отлети, ще отрежат главата ти и ще изпият очите и мозъка ти като деликатес!

Мутантът гадно се ухили и издевателски се засмя.

Михаил се усмихна криво и в погледа му проблесна не по-малка ярост и омраза, която изпитваше към мутантите.

Мислиш си, че ще напълним гащите и ще побегнем с писъци като малки момиченца, така ли?! А сега аз ще ти разкажа какво ще се случи! — и Михаил стисна силно с пръстите на дясната си ръка бичата шия на мутанта и докато го душеше, го гледаше право в очите. — Обещавам ти, че ако срещнем твоята орда, ще изтребим до крак всички твои кръвни братя! Ще изгорим живи всички канибалски отрепки, които ни попаднат пред погледа! А аз лично ще изкормя всяка бременна мутантска пачавра, която ми попадне в ръцете. И ще заповядам на хората си да разбият главите на всички малки изродчета, които намерим. Ясно ли се изразих! И повярвай ми, това не са празни обещания, мутантска муцуно — и Михаил рязко повиши гласа си, за да го чуват и стоящите най̀ в края на полукръга бандити.

— Давам думата си!

Михаил известно време гледа почервеняващото от задушаване лице на мутанта, след което го пусна. Мутантът с хриптене пое въздух и едрото му тяло се разтърси от суха кашлица. Михаил го изгледа и подхвърли.

— Знаеш ли какво, наистина харесвам корави копелета като тебе. Достойни за уважение врагове, които не хленчите и не молите за милост. Затова и ще получиш бърза и достойна смърт.

Дори натренираното око на Алекс не успя да проследи мълниеносните движения на Миша. В единия момент приятелят му стоеше неподвижно и говореше, а в следващия в ръката му се движеше с невероятна скорост, държейки ловния му нож. За част от секундата острието проблесна на следобедното слънце, преди да се впие в шията на мутанта, режейки като масло кожа, мускули, гласни струни и гръбначен стълб. Главата на мутанта се отлепи от неговата шия и излетя във въздуха, описвайки дъга, след което звучно тупна на пясъка и се запремята по земята, оставяйки кървава диря. От оголения врат изби кървав фонтан от мощна струя черна артериална кръв, опръсквайки Михаил от главата до петите.

В настъпилата тишина никой не смееше да каже нищо, всички бандити гледаха шефа си със смесено чувство на страхопочитание и боготворене. Михаил избърса в ръкава ловния нож и го прибра в канията на кръста.