Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (22)

Тибериумният комар

Внимателно повдигна качулката на наметалото и се огледа, търсейки източника на звука. Погледът му попадна върху две зелени фасетъчни очи, които го гледаха алчно и с нескрит апетит. Комарът, който се оказа източник на шума, правеше бавни кръгове над главата му. Както изглежда, не толкова малката гадинка го бе открила по телесната миризмата на немитото човешко тяло. Въпреки че беше от НОД, чийто горд символ бе опашката на скорпион, тоест на насекомо, Жилото още от малък не харесваше насекомите и имаше фобия от тях. Вече като голям мъж я беше преодолял, но все още не долюбваше всичко, което имаше повече от 4 крака и беше от хитин. А и комарите се бяха изменили през изминалите десетилетия от появата на тибериума на земята. Бяха мутирали и увеличили размера си стотици пъти и станаха носител на фаталната тибериумната треска. На свой ред Жилото изгледа комара лошо и го заплаши с големия си юмрук. Никой не знаеше, че от този момент нататък двамата щяха да станат кръвни врагове. Жилото изпсува досадното насекомо и престана да му обръща внимание. Отново прилепи око за окуляра на мерника. Имаше нещо, което го смущаваше в целта, но още не можеше да осъзнае какво е. В следващия момент разбра, че е роклята. Висшият вражески офицер бе облечен в рокля. Такова нещо не се виждаше веки ден. Жилото удовлетворено си помисли, че НОД скоро ще владее света, след като в ръководните постове на ГДИ седят такива перверзници.