Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Форматиране и допълнителна корекция
zelenkroki (2016)

Издание:

Автор: Валери Андровски

Заглавие: Изгревът на Червената звезда

Издание: първо

Издател: „Зов комерс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: „Изток-Запад“

Редактор: Емануил Костов

Художник: Милен Димитров

ISBN: 978-954-8772-37-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/629

История

  1. — Добавяне

Пустошта

Следващите няколко дни се сляха като един в съзнанието на Алекс. Един безкраен монотонен кръг. Ставане рано сутрин, хапваше набързо и отново на път. А вечер, след цял ден път и друсане по неравностите, на никого не му се говореше. Всички бяха прекалено уморени и изтощени от задушаващата жега.

Целият ден на Алекс минаваше в изследване на пустошта, намираща се пред конвоя в търсене на по-пряк удобен път. Зелените кристали тибериум не само изродиха природата на Земята или това, което бе останало от нея, но и промениха ландшафта. Почвата ерозираше и се превръщаше в прах и пясък. Изчезнаха пълноводните реки, езерата пресъхнаха, а моретата бавно, но неумолимо се свиваха. В някои зони честите земетресения променяха и релефа на земята. Появяваха се нови хълмове и възвишения, или земята пропадаше, формирайки дълги дълбоки разломи. Експедицията се движеше по пресечен терен и често трябваше да сменят курса заради обширните полета зелен тибериум или невъзможните за преодоляване на физически препятствия. Алекс спря мотора на едно възвишение и вдигна поглед към небето. Когато нямаше облаци по сивото небе, слънцето печеше безпощадно и Орлов усети, че дрехите му подгизват от пот. Отпи няколко глътки от манерката, като с мъка си наложи да спре да пие. Трябваше да пести водата. Бяха на път вече седмица и според GPS-а, който носеше на лявата си ръка, оставаха още само 29 километра до Астрахан. До момента бяха изминали повече от 550 километра. Чудеше се дали има смисъл да продължава, или да се връща. Оставаха му да разузнае още седем километра. Беше безсмислено, наоколо нямаше жива душа. Накъдето и да погледнеше, се виждаше или безкрайната пустош, или унилите сиви хълмове. Завъртя кормилото на машината с намерението да обърне мотора, когато някакво предчувствие го накара да спре. Не знаеше точно какво е, бе просто усещане, че нещо не е както трябва. Помисли си, че може би бе станал прекалено параноичен или на съзнанието му действа потискащо безкрайната равнина. Алекс застина, вслушвайки се в себе си, бе свикнал да се доверява на предчувствията си. Това му бе спасявало живота неведнъж. Извади бинокъла от калъфката и огледа внимателно терена. Нямаше нищо подозрително, но нещо отвътре продължаваше да го гложди. Замисли се какво да прави и тогава погледът му попадна върху един хълм на около два километра от него. Хълмът бе по-висок от другите и всъщност представляваше полегата скала. Оттам можеше да се огледа цялата околност. Подаде газ и тръгна — маневрираше, като заобикаляше по-големите трапове и неравности на земята. Караше машината на понижени обороти, стараейки се да не вдига шум. Непрекъснато въртеше глава, оглеждайки се във всички посоки. Имаше нещо зловещо в настъпилата тишина. Дори въздухът беше застинал, нямаше и помен от вятър. Приближи се към хълма и преди да започне изкачването, превключи на електромотор — малко предпазливост никога не вредеше. Изкачването се оказа по-трудно, отколкото си мислеше. Скалата се оказа добре изгладена от пясъка, носен от бурните ветрове. Гумите на квадроцикъла бяха направени с грайфери за преодоляване на пясък или земя и това се оказа проблем. По гладките камъни на скалистия хълм машината непрекъснато се плъзгаше и опитваше да се смъкне надолу. На Алекс му потрябва цялото умение на шофьор, за да се справи с управлението на машината и да не й позволи да се срути надолу по склона. Когато до върха на хълма оставаше още малко, Орлов изключи мотора и вдигна ръчната спирачка. Пред погледа му се откри гледката на безкрайната пустош, ширеща се от хоризонт до хоризонт.