Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (23)

Новият комендант е голям задник

Няколко минути по-рано

Комендантът на базата „Навахо“ Крие Крисчънсън въздъхна облекчено. Работният ден бе свършил и бе заповядал никой да не го безпокои в кабинета му, който бе и негово жилище. Замисли се за сегашното си положение. Баща му беше виновен. Докато беше държавен чиновник, животът си течеше нормално, имаше малко работа, взимаше нелоши пари и всичко си беше Ок. Докато в един прекрасен ден преди една година баща му го бе извикал в офиса си, разположени до самия бряг на река Потомак, точно срещу Пентагона. Двамата проведоха дълъг и сериозен разговор. Баща му обясни, че колкото е могъл, му е помогнал в кариерата. Оттук нататък трябвало да се оправя сам и ако иска да се издигне над средните рангове в бюрокрацията на ГДИ, е необходимо да има заметка в досието си за прослужено време в армията на ГДИ. „Това е най-краткият път нагоре, сине“ — това бяха думите на баща му.

След половин година ускорени офицерски курсове и приравняване на чиновническия му ранг спрямо военния се оказа тук, в жълта зона^[1] Y-1/C. Не бе минал и месец от назначението му в това забравено от Бога място, а подчинените му вече не го харесваха, както и той тях. Трябваше да блесне по някакъв начин пред висшестоящите началници и единственият начин бе да постигне забележими успехи срещу НОД. В случай че искаше да се махне от тази затънтена дупка по средата на нищото. Разшири зоната на патрулиране, утрои броя на патрулите и издаде заповед НОД да бъдат атакувани при всеки удобен случай. Дори през ум не му минаваше, че неговите действия ще доведат до купища трупове и реки от кръв. Той просто искаше да продължи катеренето на бюрократичната стълбица. Погледна часовника и реши да не работи повече тази вечер. Стана от бюрото и отиде до гардероба. Време беше за релакс, затова сложи по-удобни дрехи. Съблече униформата и започна да избира, затруднен от богатия избор. Това, което най харесваше в жените, бяха техните рокли. Избра къса черна вечерна рокля и я облече. Усещането беше приятно и донякъде възбуждащо, платът на роклята успокояващо галеше кожата по бедрата му. Детските спомени на Крие бяха свързани със спокойствието и обичта на майка му, която много бе искала да има дъщеря, затова и често го обличаше в момичешки дрехи. Оттогава обичаше да се облича в женски дрехи. Отиде до огледалото и започна да се оглежда критично. Прекара ръка по шевовете, опъвайки роклята плътно по тялото си.