Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (33)

Битката

Изродите под него заемаха места в бъгитата и сандера. Дори на дистанция от неколкостотин метра чуваше нетърпеливият вой на мутантите. Приличаха на глутница вълци, готови да разкъсат плячката си. С невъобразимо стържене на метал в метал пясъчният кораб се отлепи от мястото си и започна да заобикаля хълма. Бъгитата, подскачайки по неравностите, се престроиха в клиновидна формация, в центъра на която бе сандерът. Превозните средства на мутантите увеличиха скоростта и се насочиха към конвоя на Миша. Приличаха на устремена към жертвата си стрела. Алекс завъртя бинокъла от ляво на дясно, оглеждайки хоризонта, и това, което видя, потвърди най-лошите му очаквания. От полето с тибериум, вдигайки облак прах, се приближаваха още един сандер и пет бъгита. А от образувалия прохода в скалистите хълмове се появиха още два сандера и десет бъгита. Капанът се затвори, конвоят бе обграден от всички страни и пътят за бягство бе отрязан. Алекс с отчаяние наблюдаваше как конвоят първо забави ход, след което спря. Погледнато отстрани, в очите на мутантите това изглеждаше сякаш шефът на кервана е обзет от нерешителност и не знае какво да прави, какви действия да предприеме. Обърканите и безпомощни действия още повече настървиха изродите, които завиха, предвкусвайки страха и удоволствието от агонията на плячката. За тях хората в конвоя не бяха нито повече, нито по-малко от законна плячка. Вдиганата от бъгитата и сандерите диря от частици пясък и прах оставаха във въздуха и оформиха остриета, прорязващи пустинята. А в центъра на така оформената трилъчева звезда се намираше конвоят. Алекс изпсува през зъби. Ако спирането на конвоя бе някакъв ход от страна на Миша, то Алекс не можеше да го разбере. Бе напълно безсмислено, при съотношение от четири към едно в полза на мутантите. Единственото разумно решение бе да си плюят на петите си и да се опитат да избягат. А Миша просто стоеше и чакаше. В това нямаше никакъв смисъл. С Михаил се познаваха още от малки и никога не го бе виждал уплашен или обзет от страх. Е, винаги има първи път, помисли си мрачно Алекс. Най-после джиповете и камионите се раздвижиха, но вместо да пробват да се измъкнат през все още незатворената пролука между отделните групи от мутантите, те се насочиха към най-малката група, тази, която Алекс наблюдаваше от самото начало. Дистанцията между бъгитата на мутантите и джиповете и камионите на конвоя все повече намаляваше и изглеждаше сякаш всеки момент машините ще се сблъскат челно.

Михаил се намираше в първия джип в началото на колоната. Обърна се по радиостанцията към хората си.

— Ще действаме както се разбрахме! — Изчака да получи потвърждение от хората си. — Започваме да се престрояваме. Сега!

Джипът на Миша намали скоростта, а следващите го камиони последователно завиха наляво и надясно, образувайки два фланга. Последен бе завършващият колоната джип, който зае позиция отдясно, формирайки края на десния фланг. Сега строят на конвоя бе огледално копие на строя на мутантите. Две стрели устремени една към друга. Машините виеха с форсираните на пределна мощност двигатели и подскачаха по неравностите на терена. С всяка изминала минута дистанцията все повече се скъсяваше — три километра, два километра, един километър… неколкостотин метра. Михаил даде последни инструкции по радиостанцията.

— Оставяме ги да се приближат на сто метра и тогава започваме! Никой да не си показва тиквата без моя заповед! Ясно?!

В слушалките чу потвърждението на командирите си. През бронираното стъкло наблюдаваше приближаващите се бъгита на мутантите. Като млад бе организирал банда благодарение на силата, смелостта и желязната си воля. Не бе някакъв страхливец, който ще се крие зад гърба на другите, затова и хората му го уважаваха и бяха готови да го последват в огън и вода. Отново щеше да е на острието на атака, на едно от най-опасните места, зад картечницата на джипа. Лазерният далекомер отброяваше последните метри и когато изродите пресякоха границата от сто метра, Михаил се намести по-удобно в седалката на картечния купол и завъртя ръчката на люка в тавана на джипа. И изкрещя едновременно в микрофона на радиостанцията.

— Купонът започва момчета! Стреляйте на воля! Изтребете тия шибани изроди!

След което отвори люка и се подаде навън. Инженерът си бе свършил работата отлично, люкът се отвори, разделяйки се на три части, прикривайки картечния купол от двете страни и отзад. Гърдите и раменете на картечарите бяха прикрити от бронята, само главите се подаваха над ръба. Но всичките картечари бяха снаряжени със стоманени каски и брони на G.I, които даваха допълнителна защита. Михаил долепи буза до приклада на картечницата и улови в мерника носещото се насреща мутантско бъги. От такава дистанция можеше да различи гребена от мръсна коса върху главата на мутанта, управляващ бъгито. Натисна спусъка и картечницата затрака равномерно. Миг по-късно и останалите четири картечници откриха огън по редиците на мутантите. Михаил видя как куршумите му бият по машината на изродите и крещеше в изстъпление:

— Дааа, дааа умрете кучета, умретеее, да ви еба майката-аа!!!! — Картечницата се тресеше в ръцете му като живо същество. Огнената струя на трасиращите куршуми удряше земята, вдигайки фонтани от пръст, между които подскачаше мутантското бъги. Михаил с цяло тяло налегна приклада на картечницата, компенсирайки отката и подскачането на джипа по неравности на терена.

Дистанцията намаляваше и със следващия дълъг откос Миша буквално направи на решето мутантското бъги. Куршумите прошиха от край до край пясъчното бъги и намиращите се в него мутанти. Тялото на мъртвия мутант, управляващ бъгито, се свлече напред, върху волана и изгубилата управление машина започна да криволичи, удари се с колело в един камък и се преобърна няколко пъти, осейвайки околността с изкривени парчета желязо. Другите две бъгита също нямаха късмет, пет картечници съсредоточиха огъня си върху тях, превръщайки ги във факли. Едното бъги получи няколко бронебойни и запалителни куршуми в резервоара и експлодира в ярка експлозия. Другата машина също получи солидна доза от олово, запали се и обхванатото от пламъци бъги заподскача по неравностите като подвижна клада. Намиращите се в него изроди имаха множество рани, но все още живи, бяха залети от горящия бензин. Нечовешкият вой и крясъци на горящите живи мутанти огласи степта, заглушавайки за момент дори картечните изстрели. Конвоят подмина погребалната клада и останките на другите машини и се насочи към изостаналия по-назад пясъчен кораб. Мутантите видяха какво се случи с техните съплеменници и братя и решиха да не рискуват при такова неравно съотношение на силите. Масивният пясъчен кораб се изкачи на една от дюните и започна да завива. Докато се спускаше, се наклони на една страна така както древните платноходи браздели някога моретата и океаните на Земята. Бронираните джиповете и камиони бързо започнаха да настигат сандера и намиращите се в кулите и по палубата мутанти, въоръжени с огнестрелни оръжия, откриха огън по преследвачите си. Ловците се бяха превърнали в плячка. Михаил бързо прецени обстановката, включи радиостанцията на обща честота и даде нареждания на подчинените си.

— Григорий, Иван, концентрирайте огъня върху средната кула, там е единствената им картечница. Останалите, прочистете палубата, не искам нито една мутантска отрепка да ми се мярка пред погледа. Искам мутантско печено за обяд! Изпечете им задниците, момчета! Темпо! Действайте!

— Разбрано, шефе!

— Ясно!

Джиповете и камионите се разделиха, обхващайки от двете страни пясъчния кораб. Картечниците не спираха да стрелят, обсипвайки огромната машина с нови и нови порции олово, избивайки екипажа. Михаил се обърна към шофьора на джипа.

— Володя, мини пред него и задръж дистанция.

— Добре, шефе, на секундата.

Джипът рязко ускори, подминавайки тромавия сандер, и зае позиция на петдесет метра пред носа на машината. Михаил завъртя купола и внимателно се прицели. Пясъчният кораб рязко завиваше наляво или надясно, затруднявайки воденето на прицелен огън по него. По този начин водачът на кораба се опитваше да се отърве от преследвачите си. Михаил започна да следи с картечницата движението на сандера, опитвайки се да предугади следващата маневра. Опита се да задържи мерника на картечницата върху бронираната кабина, където се намираше мутантът, управляващ кораба. Видя, че няма как да се прицели точно и изпсува през зъби. Натисна спусъка и картечницата заподскача в ръцете му като жива. Започна да обстрелва кабината на сандера с къси прицелни откоси. Кабината се покри с ярки искри от попаденията и рикошетите си. Ръждясалите метални листове, с които бе бронирана кабината, започнаха да се откъртват или поддават под непрекъснатия картечен огън. С примитивния си мозък мутантът, управляващ сандера, реши, че няма какво друго да губи, освен живота си. Реши обаче да вземе в отвъдното колкото се може повече от омразните му хора. Натисна педала на газта до край и насочи носа на пясъчния кораб на таран срещу джипа. Михаил видя как корабът се завъртя и се насочи право към него. Масивният нос на сандера започна да се приближава бързо, скъсявайки дистанцията от десетки метри. Михаил стисна зъби и откри непрекъснат огън по кабината, знаеше, че единственият му шанс бе да убие шофьора на кораба преди огромната машина да прегази джипа. Строейки кораба, мутантите бяха закрили кабината, заварявайки различни листове желязо с дебелина от два сантиметра. Но това бяха обикновени метални листове, намерени в останки на превозни средства или събрани в руините на градовете, а не истинска броня. До сблъсъка оставаха броени секунди, когато бронебойните и експлозивните куршуми дум-дум успяха да пробият бронята. Бронебойните куршуми прошиха желязото, приковавайки шофьора към седалката, а дум-дум куршумите превърнаха гръдната клетка на мутанта в кайма от кости, месо и вътрешности. Навсякъде по пода стените и тавана имаше кървави пръски и мозък. Крайниците се размахваха несвързано, докато трупът на нещастния шофьор подскачаше като жив под непрекъснатия порой от куршуми. Изгубилият управление сандер се наклони на една страна и след двадесет метра се вряза в една пясъчна дюна. Михаил избърса избилата по челото му пот и си позволи да се отпусне. С пресипнал глас нареди на хората си:

— Довършете ги, не искам нито една свиня да оживее. Джиповете и камионите на конвоя се наредиха в полукръг и откриха безпощаден огън по неподвижния пясъчен кораб. Корпусът на огромната машина потрепваше под картечния обстрел, пробиващ със стотици дупки в него. Миша се наслаждаваше на гледката, докато във вградените в шлема слушалки не се разнесе гласа на Алекс.

— Миша, няма да е зле да се размърдате, останалата част от изродската тайфа идва към тебе.

— Знаеш как да развалиш купона на човек! — и добави раздразнено: — Мамка му, тия проклети изроди и за момент не оставят човек на спокойствие!

— Няма време да се оплакваш като някоя баба! — в гласа на Алекс се усещаше напрежение. — Размърдай се, ако не искаш да свършиш на трапезата на мутантите като печена човешка мръвка.

Михаил се обърна и видя бързо приближаващите се черни точки.

— Дотук с веселбата, момчета. Нямаме време за губене, време е да се изнасяме. Всички да проверят и презаредят оръжията си — и добави по-скоро на себе си, отколкото за останалите. — Имам усещането, че скоро ще стане доста напечено.

— Ясно, шефе.

— Разбрано, бос.

— Тръгваме, аз съм отпред, Иван и Григорий вие сте по фланговете, останалите по средата. Колите тръгнаха една след друга, заемайки място във формацията. Джипът на Михаил изпревари останалите машини и зае челна позиция в бойната формация. Михаил извади бинокъла и започна да наблюдава гонещите ги мутанти. Мутантските бъгита бяха по-бързи и скоро започнаха да ги настигат. Пушекът, който вдигаха, пречеше на Михаил да оцени какви сили го преследват. Превключи радиостанцията на лична честота и се свърза с Алекс.

— Алекс, говори ми. Какво става пред нас и зад нас?

— Пред вас пътят е свободен, но зад вас има голямо количество гладни ядосани мутанти, разочаровани, че обядът им се е измъкнал — не на място се пошегува Алекс.

— На теб може да ти е весело, но на мене не особено! На мене ми се печат яйца на гъза, а не на теб! Давай по-точно!

— Съжалявам Миша, не трябваше да се шегувам. От това, което мога да видя през пушилката, която вдигат тия дебили, ви гонят към петнайсет бъгита и три сандера. Като пясъчните кораби са доста назад, но бъгитата бързо ви настигат. Ще ви отсекат, преди да стигнете пясъчните дюни.

— Добре, както изглежда, не си научиха урока и ще трябва да им преподам нов.

— Дали това е добра идея, Миша? Силите са прекалено неравни, по-добре опитайте да си пробиете пътя към пясъчното море — и добави: — Говорих с другите скаути, ако решите да тръгнете на пробив, ще ви прикрием и ще се опитаме да отвлечем вниманието и да забавим мутантите.

— Не, в никакъв случай! — изрично заповяда Михаил. — Мутантите ще ви изядат живи на две хапки! С вашите тротинетки сте си чисти смъртници, нямате броня, нямате огнева мощ, нямате нищо! Ако положението наистина стане напечено, ще ви извикам, но дотогава никой няма да мърда от мястото си. Ясно ли е?!

— Ок, Миша. Както заповядаш — недоволно промърмори Алекс.

За себе си знаеше, че ако наистина ножът опре до кокала, няма да чака разрешение. А щеше да влезе в боя, и нямаше навика да изоставя другарите си дори ако това му костваше живота. Оставаше му единствено да наблюдава за развитието на боя и да чака.

Михаил наблюдаваше как бъгитата на мутантите се приближават все по-близо. Трябваше да измисли нещо, ако искаше да се измъкнат живи от ситуацията. Бъгитата се разделяха на две части с намерение да ги обхванат от двете страни в клещи. Помисли си, че перспективите за близкото бъдеще не са особено добри. Мутантите имат превъзходство в скоростта и скоро ще отрежат пътя за бягство. Ако не действа, и то на момента, той и хората му бяха мъртви. Времето го притиска, а ситуацията изглежда безнадеждна. И тогава се сети за една стара максима „най-добрата защита е нападението“. Има само една възможност, рискована наистина, но мутантите няма да го очакват. Реши да атакува първи и да изненада изродите. Хората му заслужаваха да знаят за какво рискуват живота си, затова превключи радиостанцията към общата честота на конвоя:

— Говори Миша.

Разговорите по общия комлинк спряха веднага и всички зачакаха напрегнато какво ще каже главатарят на бандата.

— С всеки от вас се познавам отдавна и знаете какъв човек съм. Няма да ви лъжа. Положението е напечено и шансове да се измъкнем, преди да ни настигнат мутантите, са нулеви. Имаме няколко минути, за да действаме и само една възможност, и тя е да ги нападнем първи! Ако действаме смело и решително, ще оцелеем, ако се държим като малки циврещи момиченца, спукана ни е работата. Питам ви, с мене ли сте?! — почти извика Михаил.

Неколкосекундната тишина в ефира се взриви от виковете на бандитите.

— Дааа, шефее!! Само кажи…

— Води ни!

— Ще очистим отрепките!

— Ще закопаем мръсните изроди!

— Да им ебем майката на тия изроди. Някой подхвърли шеговито язвително:

— Ха, ха, хаааа, Сергей, искаш да опънеш майката на някой мутант ли, не знаех, че си го закъсал толкова!

Нервният смях в ефира свали градуса на напрежението на хората.

— Майната ти Володя! — отвърна обидено бригадирът Сергей, докато останалите продължаваха беззлобно да се бъзикат с него.

— Ей богу, като малки деца сте — намеси се все още смеещият се Михаил, след което отново стана сериозен. — Посмяхме се и това добре. Но е време за сериозните неща. Всички притихнаха, очаквайки какво ще каже босът на бандата.

— Копелетата се опитват да ни притиснат, но ние ще им попречим. Когато се изравнят с нас, ще атакуваме. Мислят си, че сме им в кърпа вързани и няма да очакват от нас такава смелост — и добави наум — или самоубийствена наглост. Ще се врежем в техния строй и ще ги разстреляме от близка дистанция. Никаква милост за тези отрепки! Избийте ги до крак!

По радиочестотата се разнесоха одобрителните възгласи и викове на мутрите.

— Маймуни! Вечно ли искате да живеете?!

— Дааааааа!

— Е тогава, след мен! Давай, Володя, наляво!

Шофьорът потвърди, че е получил нареждането и джипът подскочи рязко, завивайки наляво. Останалите машини от конвоя го последваха. Бъгитата се бяха изравнили с тях, когато джиповете и тежките камиони се врязаха в тяхната група. Както винаги в такива случай настъпи пълно объркване и каращите бъгитата мутанти отчаяно маневрираха, правейки резки завои в опит да избегнат сблъсъка с бронираните машини на конвоя. Пред джипа на Миша изскочи едно бъги и огромният крещящ мутант на задната платформа метна по него метално копие. Копието се удари в композитната плоча на купола и отскочи дори без да одраска бронята. Михаил не остана длъжен и завъртя картечния купол, проследявайки бъгито. Миг по-късно откри огън и огненото трасе на куршумите буквално сряза мутанта на две. Миша продължи да стреля, докато бронебойните и дум-дум куршумите не направиха бъгито на решето. Около него беше истински ад. Цялата банда на Михаил участваше в боя. Картечарите въртяха куполите си, водейки непрекъснат огън по обикалящите бъгита, а намиращите се вътре в машините бандити отвориха бронираните бойници и откриха огън от тях. Във въздуха се носеше непрекъсната канонада на автоматично оръжие, примесена с виковете на умиращите мутанти.

Камионът се тресеше от неравния терен и непрекъснатата стрелба. Серегатов отвори бойницата и подаде дулото на картечния пистолет М43 „Spectre“, с който бе въоръжен. Отдавна не бе държал в ръцете си огнестрелно оръжие или каквото и да е оръжие. Миризмата на барут, крясъците на хората около него събуждаха стари спомени: все неща, които мислеше, че отдавна е забравил и погребал в миналото. Стресна се, когато неочаквано пред бойницата му изскочи мутантско бъги. Намиращият се на задната платформа мутант държеше в ръка метално копие, което незабавно метна по гумите на камиона. Копието се заби във външната гума, завъртя се под нея, изкривявайки се от многотонната маса на камиона и излетя във въздуха, без да причини никаква вреда на гумите. Павел със задоволство си помисли, че беше прав да настоява да заменят обикновените гуми с многокамерни самозапушващи се гуми. Седящият до шофьора мутант протегна напред ръце и изпразни рязаната двуцевка в кабината на камиона. Сачмите удариха по бронята, изкарвайки сноп искри, но без никакъв резултат. Изстрелът изкара Серегатов от вцепенението и отдавна заучените на подсъзнателно ниво рефлекси взеха връх над съзнанието. Вдигаш оръжието, прицелваш се и стреляш — точно както някога го учеше сержантът по огнева подготовка. Павел се прицели и натисна спусъка. Картечният пистолет подскачаше в ръцете му, докато Павел изпразни целия пълнител. Завъртя дулото на оръжието от дясно на ляво, разстрелвайки бъгито по цялата дължина. Първите куршуми пръснаха главата на шофьора на бъгито като презряла диня. Следващите очертаха кървава ивица през гърдите на седящия до него мутант, който в този момент презареждане двуцевката си. А останалите куршуми разкъсаха стомаха на намиращия се на задната платформа мутант, който замахваше да метне отново копие. Бъгито изгуби управление и започна да криволичи като ту се приближаваше, ту се отдалечаваше от камиона. Друго мутантско бъги, което се размина на косъм от сблъсък с камиона, не успя да избегне неуправляемата машина и се вряза в нея. Силата на удара на двете машини бе толкова голяма, че се разлетяха парчета от моторната рама, гуми, както и фрагменти от тела. Картечарите на конвоя успяха да разстрелят още две бъгита и едната група мутанти бе почти напълно унищожена. Но втората по-голяма група вече наближаваше и намиращите се в нея изроди вече си бяха направили изводите. Вместо да атакуват веднага, те се разделиха на групички от една-две машини, като една част от тях изпревари конвоя. Едновременно всички завиха и нападнаха конвоя от всички страни. Павел наблюдаваше за обстановката през бойницата, реши, че му трябва нещо по-сериозно от картечен пистолет и отвори един от зелените сандъци в центъра на камиона. Извади М-16, вкара пълнителя в нея, издърпа затвора и го пусна рязко. След което опря оръжието в ръба на бойницата. Избра си едно бъги, което бързо се приближаваше към камиона и се прицели. Дистанцията се скъсяваше и се чуваше бесният вой и ревът на изродите. Мутантите бяха бесни, досега никоя плячка не бе им оказвала такава съпротива. И никога досега не бяха губили толкова много братя в една битка. Кървавата пелена на омразата бе паднала пред очите им, трябваше да си отмъстят на хората на всяка цена. Щяха да ги убиват бавно и с наслада, щяха да ги ядат живи и пред очите им щяха да режат парче по парче от живата им плът. Водеше ги омразата и жаждата за отмъщение. Когато мутантите влязоха в обсег, картечарите откриха огън от куполите. Но мутантските бъгита този път не се устремиха направо, а започнаха да лавират, пречейки на хората на Миша да водят прицелен огън. Мутантите загубиха още две бъгита, но успяха да се доближат почти плътно до машините на конвоя. И тогава поднесоха своята изненада. Вместо да мятат копия по гумите и да стрелят с огнестрелните оръжия, които не можеха да пробият бронята на джиповете и камионите, те започнаха да мятат коктейли „Молотов“ по машините на конвоя. Някой не улучваха, но други успяха да разбият бутилки със синтетичен бензин по камионите и джиповете. Различни части от камионите и джиповете бяха обхванати от пламъците и отстрани изглеждаше сякаш всеки момент машините ще експлодират.

Михаил непрекъснато въртеше купола, стреляйки по мутантите и не забеляза как едно бъги се приближи отзад към джипа. Двамата мутанти едновременно метнаха бутилките с горящ бензин. Едната се разби в челната броня и пламъкът започна да обхваща предния капак и челното бронирано стъкло. Втората бутилка се разби в задницата на джипа, където бе багажникът. Джипът повлече огнен шлейф след себе си. Но и Михаил не остана длъжен, озъби се скорострелната картечница М-60, превръщайки телата на мутантите в кървав фараш, а неуправляемото бъги продължи да се движи по пясъка, подскачайки по неравностите. Огънят обхвана целият капак на джипа и пламъците близваха и картечния купол. Топлината ставаше нетърпима и Миша за първи път от началото на битката изпита страх. Само една мисъл се въртеше в главата му: „Свършени сме“. От вцепенението го изкара треперещия гласа на шофьора:

— Миша, нищо не виждам — в гласа на Володя се усещаше паника.

— Дръж волана изправен, мамка му! И карай само направо! Огледа се, доколкото пламъците му позволяваха, другите машини също бяха в критично положение. Само един камион още не бе обхванат от пламъците. Машината се отбраняваше отчаяно, картечницата, автоматите и картечните пистолети непрекъснато стреляха през амбразурите и не позволяваха на обикалящите около тях мутанти да се приближат. Примерът им вдъхваше надежда и Михаил изкрещя по общата честота, опитвайки се да надвика останалите:

— Пълна газ, момчета! Пробвайте да се откъснете и не им давайте да ви ударят.

В ефира се чуваха само виковете и крясъците на уплашените хора, сякаш страхът от огъня бе накарал всички да си изгубят ума.

— Мамо, мамичко, не искам да изгоря жив! — проплака някой.

— Божичко, господи, помагай! Ти, който си на небето…

— Ще се опечем живи! Отваряйте люковете! Бягайте, спасявайте се! — крещеше паникьосано друг.

— Пуснете ме! Пуснете ме, искам навън! Не искам да изгоря жиииив!

Изведнъж в ефира се разнесе строг командирски глас, думите режеха слуха с остротата си.

— Говори Стареца! Прекратете с паниката! Композитната броня е изградена от металокерамични елементи, които осигуряват защита срещу кумулативни боеприпаси. Огънят не е страшен за нея! Повтарям за слабоумните! Огънят не е страшен за нея! Ако пипнете стените на камионите, ще се убедите, че са леко загрети. Нищо повече!

Михаил побърза да се възползва от ситуацията.

— Чухте човека, стига сте се вкисвали като стари сливи! — в гласа му се долавяше облекчение, думите на Инженера възвърнаха увереността му. Продължавайте да се биете! Нека да покажем на тия боклуци как се бият истинските руснаци! Светете маслото на мутантската измет!

— Бийте ги!

— Смърт на мутантските отрепки!

Неслучайно хората казват, че надеждата дава крила. Обхванатите от пламъци машини отново откриха автоматичен огън по обикалящите около тях като глутница вълци мутантски бъгита.

— Стегнете строя и карайте право напред! — изкрещя заповедта Михаил. — Ще си пробием пътя към свободата, братя! Само не спирайте да стреляте!

Машините на конвоя се приближиха плътно една до друга и картечарите концентрираха огъня право напред, унищожавайки всяко изпречило се на пътя им бъги. Едно от бъгитата непредпазливо се приближи към един от камионите. И докато мутантите се готвеха да метнат нови коктейли „Молотов“, шофьорът на камиона рязко зави, прибавяйки скорост и се вряза в тях. Ударът обърна бъгито във въздуха и челната броня на камиона го притисна под предната двойка колела. И осемте гуми на тежащия 15 тона камион GMC „Universal Carrier“ преминаха през бъгито, оставяйки след себе си безформена маса от сплетени парчета метал и сурово месо. Останалите бъгита на мутантите се отдръпнаха от пътя на конвоя, а картечарите съсредоточиха огъня си по фланговете, контрирайки всеки опит на мутантите да попречат на конвоя да се измъкне. Мутантите постепенно започнаха да изостават и накрая спряха, обърнаха се и изчезнаха в далечината. Михаил изчака, докато мутантите се скрият от погледа и тогава нареди на всички да спрат. Трябваше да огледат машините за повреди, преди да продължат, а и трябваше да вземе решение какво ще правят.