Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Реъритис Ънлимитид (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moving Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Корекция
varnam (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Подвижна мишена

Преводач: Силвия Вангелова Ненкова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-17-0214-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3764

История

  1. — Добавяне

Глава 71

— Пол Карсън — каза Ерик мрачно.

Оръжието в ръката на Пол беше насочено към Серена. Не трепваше.

— Бих предпочел да не те застрелвам — каза той спокойно. — Но още не съм решил дали си в играта с Норт и Уолъс.

— Чакай — каза тя. — Ти не разбираш. Не съществува никаква…

— Мърдай, движи се, Серена — прекъсна я Ерик. В ума му току-що беше се беше оформило разбиране за закономерността на събитията. Поредният модел. Грозен модел.

— Но… — понечи да възрази тя.

— Мърдай!

Неохотно, тя се изправи и се отдалечи от Ерик. Стъпките й я отведоха по-близо до Пол Карсън. Той се усмихна на предпазливостта й.

— Поддава се на команди, макар и със закъснение — каза Пол, но наблюдаваше Ерик с погледа на човек, който познава врага си. — Виждам, че си прекалено умен, за да се хващаш и за сламка.

— Няма никаква игра — каза настоятелно Серена. — Спомних си къде е „Книгата на Мъдростта“, намерихме я и тогава Уолъс застреля Ерик, а аз застрелях Уолъс.

Пол й хвърли замислен поглед.

— Благодаря ти. Така ми спестяваш усилията да го направя сам. Ти ме изненадваш, Серена. Май имаш повече наследени черти от баба си, отколкото човек би помислил. А тя беше издръжлива и упорита дърта кучка. Също като теб, не искаше да преговаря, независимо каква цена й предлагахме.

— Значи вие сте я убили — каза Серена.

Той сви рамене.

— Тя заплашваше Къщата „Уорик“.

— Жената във Флорида? — запита Ерик. — Гуруто в Седона? Бърт?

— Разбира се. — Той изгледа Серена със светлите си студени очи, в които нямаше никакво чувство, но забелязваха всичко. — Сложи длани зад главата си и се обърни. После тръгни към мен. Ако докато изпълняваш заповедите ми, застанеш между мен и приятеля си, и двамата сте мъртви.

Тя знаеше, че говори сериозно. Той не беше като Уолъс, напомпан с адреналин, нуждаещ се от публика за спектакъла си. Пол беше твърд и непоклатим като скала.

— Мислех, че твоят стил са пожарите — каза тя горчиво.

— Каквото и да е, само да създава проблеми на ченгетата — каза Пол. — Имаш три секунди, Серена. Две.

Тя се обърна и несръчно започна да върви заднишком.

— Дръж дланите си зад главата — нареди й той. — Продължавай да вървиш, без да се обръщаш с лице към мен. Продължавай. Бавно, Серена. Спри. Добре. Ако направиш само още едно движение, той е мъртъв.

Ерик го наблюдаваше като хищник — плячката си. В поведението на Пол нямаше нито една пукнатина. Той беше пресметлив, хладнокръвен, беше професионалист. Беше смъртоносен.

— Къде е колата ти? — запита Ерик, уж между другото, с небрежен тон.

— В задния двор на един мъртвец.

Нямаше нужда Ерик да го пита кой се е простил с живота си. Имаше само една къща, от която можеше да се дойде пеш дотук — тази на Джоли.

— А колата на Уолъс? Той къде я е скрил?

— В предния двор на мъртвеца, точно където му казах. Точно където ще я намерят и полицаите, когато ги уведомя.

— Анонимно, разбира се — каза Ерик. — Не искаш да разбиваш илюзиите им относно това, че Уолъс е работил сам.

Пол не си направи труда да му обяснява очевидното.

Като държеше дулото на пистолета, насочено към Ерик, Пол опипа с лявата си ръка гърба на Серена, за да види дали няма скрито оръжие. Първото, което пръстите му напипаха, бяха краищата на шала, които висяха свободно около врата й. Изпищя и я отблъсна от себе си като че ли се беше докоснал до горящ напалм.

Лявата ръка на Ерик се задвижи като насън. Една от каменните бобини на Лизбет се стрелна през стаята и се заби до половината в слепоочието на Пол. Викът му секна секунда, след като беше започнал. Мъжът падна върху Уолъс и остана там. Миризмата на стрелба, кръв и смърт беше полепнала по всичко наоколо.

Ерик се изправи с мъка на крака. Мислеше, че ще припадне, преди да е взел пистолета на Пол, но с него в ръка, се почувства много по-добре.

— Седни, преди да си паднал — каза Серена с извънредно напрегнат глас.

— Аз съм…

— Ти си прострелян, ето какъв си! — прекъсна го ожесточено тя. — Затова просто си затвори устата и седни.

Ерик направи компромис. Млъкна. Тя свали шала от врата си, омота го на дебела превръзка и превърза ребрата му. Струваше й се, че кръвта му изтича прекалено бързо. Дъхът излизаше на пресекулки от устата на Ерик, а болката се опитваше да го застави да падне на колене. Единственото, което го задържаше прав, беше съзнанието, че Серена не би могла да го занесе до колата.

За нейна изненада, кръвта обагри превръзката, но не я просмука веднага. Стиснала зъби, тя засили натиска, за да спре горещия червен поток. Не знаеше на каква болка би могъл да издържи Ерик, без да припадне, но се страхуваше, че ще й се наложи да открие. Гледаше го тревожно с виолетовите си очи.

Бледа, трепереща, изцапана с пепел и кръв, тя беше най-красивото нещо, което Ерик някога беше виждал. Тъкмо щеше да й го каже, когато чу гласа на Нийл от другата страна на срутената стена.

— Ако ще ме застреляш, приятелю, давай направо в сърцето. Никога не съм обичал главоболието.

Смехът на Ерик приличаше по-скоро на кучешко ръмжене.

— Какво те задържа толкова дълго?

Нийл пристъпи в кръга светлина, хвърлян от лампата. Беше толкова блед, колкото и Ерик, и почти толкова изцапан с кръв.

— Изглеждаш като самия пъкъл — каза Ерик.

— Трябва да видиш другото момче — каза Нийл.

Погледна пистолета в ръката на Ерик и веднага позна, че е на една от жертвите — или на Пол, или на Уолъс.

— Стреляно ли е с този пистолет тази вечер? — запита Нийл, докато проверяваше състоянието на Пол и Уолъс.

— Не знам. Аз поне не съм стрелял с него.

Нийл изсумтя.

— Добре. Защото е моят.

Видя камъка със странната форма, който стърчеше от слепоочието на Пол, провери пулса му, не почувства нищо, но продължи да го претърсва. Докато проверяваше дали няма скрит в ръкава си нож, видя ръката на Пол.

— Исусе Христе — измърмори. — Какво сте правили с него? Да не би да сте държали ръката му на пламъка на лампата, докато не си е признал?

Ерик и Серена си размениха изненадани погледи и нищо не казаха. Нийл прибра всички оръжия, които намери, и ги занесе в другия край на стаята. Когато свърши, сложи дланите си като фуния около устата си и извика:

— Идвай, Ян. Женчото на Дейна се е погрижил за положението.

— Имах партньор — каза Ерик и се усмихна горчиво-сладко на Серена. — Не съжалявам, че Уолъс е мъртъв, но съжалявам, че се наложи все ти да дърпаш спусъка.

Нийл изгледа Серена одобрително. После придоби изненадано изражение, защото видя проблясването на златната корица, обсипана със скъпоценни камъни, на пода до нея.

— Предполагам, че това е наградата.

— Да — каза Ерик.

— Седни, преди да си паднал, приятелю.

— Ти последвай собствения си съвет — отговори му Ерик. — Чувствам се по-добре с всяка изминала секунда. Май не съм и наполовина толкова зле, колкото си помислих в мига, в който ме уцели куршумът. Серена успя да спре кръвотечението.

Нийл се приближи и огледа превръзката, която Серена беше направила.

— Обзалагам се, че това тук мирише като мокро куче — каза той, но тонът му не изразяваше никакви чувства.

— Не се обзалагай — процеди Ерик през здраво стиснатите си зъби. — Но се оправям изненадващо бързо.

Нийл протегна ръка към превръзката.

— Чакай, дай да… По дяволите! — Той отдръпна ръка и разтърси пръсти така, сякаш се бяха допрели до нещо много горещо. — С какво е напръскано това нещо, с киселина ли? Как въобще можеш да го търпиш върху раната си?

— За какво говориш? — запита го Ерик. — Усещам го хладно и успокояващо.

Нийл погледна към върховете на пръстите си. Изглеждаха съвсем нормално. И ги чувстваше съвсем нормално, защото изтръпването в тях скоро изчезна.

— По дяволите! — повтори той.

Серена чу ехото на смях в съзнанието си и почувства задоволството на тъкачката, чиито необичайни способности бяха надживели времето.

— Примамка и оръжие — прошепна Ерик и си спомни. Докосна плата с възхищение. — И убива прекрасно болката.

В светлината на лампата пристъпи със залитане и Йън Лапстрейк. Едната страна на главата му кървеше, както и няколкото порезни рани на пръстите му.

— Какво се е случило с вас? — запита Серена, като поглеждаше от Нийл към Лапстрейк и обратно.

— Блъснахме си главите една в друга — отговори грубо Лапстрейк.

— Някакво копеле ни доближи изотзад, веднага след излитането на хеликоптера — обясни Нийл. — И главите ни звъннаха като звънчета. А после той ни вдигна и ни занесе зад една скала. Е, това не можахме да го видим, но го разбрахме по-късно.

— Още щяхме да сме там, ако не бяха връзките на обувките на Нийл — добави Лапстрейк и погледна с огорчение кървящите си пръсти. — Трябваше да работя с ръце, завързани зад гърба, затова ми беше необходимо малко време да открия къде започва и къде свършва острието на бръснача. — Той вдигна поглед и изгледа пронизващо Ерик с тъмните си очи, които въобще не се усмихваха. — Има ли още нещо, което трябва да направим, преди да се обадим на 911?

Ерик разбра какъв всъщност е въпросът: „Имате ли нещо, което искате да скриете, преди да са дошли ченгетата?“.

— Не мисля, че имаме нужда да правим нещо специално за случая. Беше нападение от засада и самозащита, откъдето и да го погледнеш. Но ми се иска Серена да остане извън всичко това.

— С кой пистолет? — запита Лапстрейк, като се огледа.

— С моя, който е зад мен — каза Ерик. — Изтрийте отпечатъците от пръсти и ми го подайте.

— Но… — поде Серена.

— Така ще ми направиш услуга — побърза да я увери Нийл. — Дейна е самият дявол, облечен в женски дрехи и обул обувки с високи токчета, когато някой от клиентите ни пострада.

— Ще се придържаме към версията си — каза Ерик и я накара да свали ръката си от превръзката му. — Иди да вземеш „Книгата на Мъдростта“. И да видим дали майсторът на моделите ще може да ни подскаже за какво е била цялата тази стрелба.

— Може би са вярвали в глупостите, които се говорят за тайната на вечния живот — предложи своето обяснение Нийл.

— Уолъс може и да има такова — каза Ерик. — Пол? Няма начин. Хората като него не вярват в нищо.

— И какъв човек е той?

— Психопат.

Серена отиде бавно до древната книга, която беше струвала живота на толкова много хора. Изтри длани в дънките си и смръщи вежди, като видя незадоволителния резултат. Кръвта на Ерик бе изцапала малко корицата и на това място златото беше потъмняло. Реши, че на книгата не могат да бъдат причинени повече щети, отколкото са причинени досега от хората и времето, затова изтри още един път длани в дънките си, взе я и внимателно я разлисти.

Не можа да прочете написаното на първата страница, но успя да разпознае, че буквите не са излезли изпод ръката на Ерик Мъдрия. Калиграфията не беше така перфектна, беше работено с по-малко търпение, почеркът беше женски. Не текстът привлече вниманието й, а списъкът с имена, който беше сякаш залепен до другите страници. Постепенно разбра, че гледа родословно дърво. Една дума се появяваше отново и отново, а след нея биваше отбелязвано новото поколение. Тя прелисти страницата. Списъкът продължаваше и от другата страна. Буквите не бяха изписани все в един и същи стил, но почеркът притежаваше индивидуалност, независимо от строгите правила на калиграфията. Редовете бяха тесни, почти наблъскани един в друг в очевиден опит да се използва по-голяма част от ценния пергамент. И все пак, родословното дърво заемаше няколко страници.

Формата на буквите и на думите се менеше, може би в крак с изтеклото време, и те ставаха все по-разбираеми. Очарована, тя гледаше как езикът преминава в по-съвременен ръкопис, в по-съвременна азбука. Арабски числа, закръглени и слети букви. После обърна още една страница и видя едно име да се набива в очи. То участваше в безкрайни комбинации.

Серена.

Моминското име на всяка жена се променяше, когато се омъжеше, или просто се предаваше, непроменено, на първото родено момиче от следващото поколение. Браковете, ражданията и смъртните случаи на всички роднини на жените с името Серена не бяха записани, освен в случаите, когато не се раждаше момиче и се търсеше второстепенна линия за продължаване на рода. Само едно нещо не се променяше: само първото момиче от всяко поколение носеше името Серена като единствено, или като част от по-дълго име. Без да обръща внимание на фамилиите, Серена изговаряше шепнешком първото и второто име на прадедите си от женски род, като четеше все по-бързо и по-бързо, докато имената не се смесиха и не зазвучаха като странна молитва. Касандра Серена. Серена Елспет. Кенна Серена. Серена Елън. Беатрис Серена. Елизабет Серена. Мери Серена. Серена Маргарет. Серена Виктория. Лизбет Серена. Мерилин Серена. Серена Лин.

Неочаквано осъзна, че току-що е произнесла на глас собственото си име и това на майка си и на баба си. За първи път фокусира вниманието си върху фамилиите, върху моминското име на майка си и върху фамилията, носена от баба й след сключването на брак.

Шокирана, Серена издаде звук, който можеше да е израз на болка, на неспособност да приеме фактите или и на двете.

— Серена?

Тя вдигна поглед и видя, че Ерик я гледа с ясните си очи, толкова прилични на очите на хищник.

— Какво има? — запита я.

Тя се опита да проговори, не можа, опита отново.

— Норман Уорик е мой дядо.