Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Реъритис Ънлимитид (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moving Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Корекция
varnam (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Подвижна мишена

Преводач: Силвия Вангелова Ненкова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-17-0214-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3764

История

  1. — Добавяне

Глава 64

Лос Анджелис

Неделя, в ранния следобед

Останките от китайска храна бяха разпръснати по цялата стоманена маса за конференции. Клечиците стърчаха от празните картонени чинии. Салфетките, изцапани с лютива горчица и червен пипер, бяха напъхани в картонената кутия. Зеленият чай беше изстинал в чашите, забравен. Бутилките китайска бира стояха в кофата за изстудяване, където ледът се беше почти разтопил, неотворени.

Серена беше подпряла брадичка на дланта си. Уморените й очи бяха втренчени в екраните, без всъщност да виждат нито красивата калиграфия, нито пищното оцветяване. Тя и Ерик, Нийл и, от време на време, Дейна, бяха прекарали по-голямата част от деня в опити да открият нещо ново в базата данни.

Когато се появеше нова информация, тя се изписваше на съответния екран. Бяха минали няколко часа, откакто се беше появило нещо ново. Къщата „Уорик“ беше успяла да проследи друга страница посредством доста стар микрофилм до имението на Рубин. Задънена улица.

Ерик също гледаше екраните, без да ги вижда, но само защото той се опитваше да сглоби изумителния модел, който сякаш му нашепваше фрагменти от цялото. Имаше какво още да се открие за предишните собственици. Беше сигурен в това. Моделът беше там, на една ръка разстояние…

Той почти затвори очи и застина — като че ли моделът беше птица, която трябва да научи да яде от ръката му. Нийл го погледна. Когато Серена понечи да каже нещо, Нийл направи жест с ръка, с който да я спре. Той се наведе над ухото й и тихо каза:

— Остави го. Точно затова Дейна все се бори с мен и го държи в отдела си. Той има изумителната способност да открива повторяемост на събития и връзки между тях там, където другите виждат само преплетена джунгла от информация. Той и Шейн Танънхил са достатъчни, за да те убедят, че има и свръхестествени неща на света. Но Шейн не иска да работи за Дейна. И затова тя ми открадна Ерик.

Серена погледна Ерик и си спомни друг мъж, който също беше много добър в откриването на модели за света — мъж, който яздеше с ловен сокол на ръката, а зад коня му препускаше ловджийска хрътка.

Той щеше да дойде при нея, горд и свободен, но тя се нуждаеше от него толкова отчаяно, че не можеше да остави съдбата на Силвърфелс на гордостта на един мъж. Затова беше изтъкала примамка, капан, в който само един мъж можеше да попадне. И той беше дошъл. Очарован. Омагьосан.

Тя се беше надявала, че той, мъжът, който виждаше всички модели на развитие, ще види съвършенството на онзи модел, който двамата заедно тъчаха. Защото, ако той не беше мъжът, нямаше да падне в капана.

Накрая, той беше видял само собственото си унижение. Той, майсторът на моделите, беше заблуден от необикновената тъкачка. Той, който можеше да види и предвиди всичко, беше станал любовник на последната магьосница на Силвърфелс, клан, забранен за Мъдрите. Той, майсторът, беше подвластен на нея.

А после омразата беше изяла любовта.

Накрая се беше спуснала мъглата и ги беше разделила.

Серена видя думите толкова ясно, инициалите, блестящи в сребро и злато, по-малките букви — черни като истината, която разкриваха. Видя ги, но никога не беше виждала страницата, върху която бяха изписани.

И все пак думите бяха там, блестящи, в ума й.

Кожата на Серена настръхна. Не беше точно страх. Беше по-скоро тежко предчувствие, приемане на факта, че в живота има повече неща, отколкото могат да бъдат видени, докоснати, вкусени, чути, помирисани. Признаване, че съществува самото време. И никога не може да бъде разбрано.

Спокойно, тя осъзна, че времето никога не би могло да бъде разбрано, защото дори възрастният не може да разбере детето, което е бил и с което е делял едно тяло през целия си живот.

Ерик се изправи рязко.

— Фактоид още ли е там?

— … минута — дойде неясният отговор от микрофона.

— Сега — каза Нийл грубо.

— По дяволите! — Чу се шумолене и шум, като че ли нещо се удари в стената. — Тук съм!

— Намери ли данните, за които аз те помолих? — запита Ерик.

— Кои, по-точно? — отговори Фактоид.

— Стилистичните знаци на фалшификатора, известен като Испанеца, сравнени със стилистичните знаци по страниците, които аз…

— Да, да — прекъсна го Фактоид. — Близки са, но не отговарят точно. Работата определено е фалшификат, но фалшификаторът е добър.

Ерик кимна.

— И кога е станала подмяната? През четирийсетте?

— По дяволите, човече, щом вече знаеш, защо ме караш да се пека на бавен огън?

— Просто предположих.

Серена понечи да го запита какви предположения прави, но Нийл поклати глава.

— Като използваш стила на втория фалшификатор — продължи Ерик, — потърси в базата данни дали няма части или цели ръкописи, които да съвпадат напълно.

— О, разбира се — каза Фактоид саркастично. — Аз да не съм магьосник?!

— Аз не слушам — каза Нийл, без да се обръща към някого специално.

— Да — каза Ерик.

Фактоид изпука ставите на пръстите си доста шумно, прекъсна говорещия и се захвана за работа.

— Какво беше това изобщо? — Нийл попита Ерик благо.

— Още не. Ако това е фалшива следа, аз не искам да бъда свързван с нея.

— А ако не е фалшива?

— Животът би станал доста интересен.

— Нали знаеш старото китайско проклятие? — попита Нийл.

— Кое от всичките?

— Няма нищо по-лошо от това да живееш в интересни времена.