Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Реъритис Ънлимитид (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moving Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Корекция
varnam (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Подвижна мишена

Преводач: Силвия Вангелова Ненкова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-17-0214-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3764

История

  1. — Добавяне

Глава 12

Палм Спрингс

Четвъртък, преди обяд

Хеликоптерът на „Реъритис“ остави Ерик на чистото, почти безлюдно и, в по-голямата си част, неохранявано летище в Палм Спрингс. Мина покрай съмнително привлекателните заведения за хранене в сградата на летището и отиде в заведението, което беше на цяла миля разстояние и където продаваха предпочитаните от него лютиви пикантни ястия. Чилито направо изтръгваше сълзи от очите.

Но едва беше хапнал първата хапка и пейджърът му затрептя.

— Сега пък какво ли има? — измърмори той под нос.

Изтри дланите си в салфетката, която беше почти толкова мазна, колкото и храната, натисна бутона и видя номера. Обади се и зачака. След шест позвънявания най-после вдигнаха.

— Маккой. Какво искате? — Интонацията не беше въпросителна, беше някакво раздразнено изръмжаване.

— Ти ми кажи — каза Ерик. — Ти ми се обади.

— Минута.

Ерик започна отново да се храни. Представата на Фактоид за „минута“ беше добре известна в „Реъритис“.

Маккой носеше компютъра си буквално закачен на пояса си. Използваше устройство, закрепено на дланта му, с което въвеждаше командите в компютъра в случаите, когато не можеше да свърши това по вербален път. На всичкото отгоре, той наблюдаваше няколко екрана през очила, които не му трябваха за нищо друго. Възможно беше Фактоид да е лице в лице с теб и пак да е в друга част на света и да разговаря с друг човек или дори с няколко. За него реалността се отъждествяваше с виртуалния свят.

— Окей — каза Маккой. — Какво искаш?

— Да разбера защо ти ми се обади.

— О! Точно така. Обработих данните, които бяха под твоя код за достъп.

— На обичайното място ли са?

— Да. Обичайната директория, файла на „Реъритис“, под днешна дата.

— Ще дам ново име на „Книгата на Мъдростта“ веднага щом приключим разговора. Всяка следваща информация по този случай трябва да отива там.

— Минута.

Като държеше клетъчния телефон между ухото и рамото си, Ерик хапна последните няколко хапки, изтри ръцете си и си пожела комбинацията му от телефон и компютър да можеше да записва и разговаря едновременно. Беше опитал веднъж. Не е възможно да се опише резултатът, но това не можеше да спре Фактоид.

— Добра книга! — каза Фактоид.

— Имаш „Книгата на Мъдростта“ в базата си с данни? — запита Ерик.

— Само няколко листа. Искаш ли ги?

Ерик се усмихна. Никога не би могъл да си позволи пълно проучване на „Реъритис“. Дейна и Нийл с удоволствие биха му предоставили безплатно такова, но той не искаше да ги моли. „Книгата на Мъдростта“ му беше, все пак, хоби. Не искаше да признае дори пред себе си, че го е завладяла напълно, че му е станала нещо като мания.

— По дяволите, да, искам да видя онова, което имаш.

— И така, къде да излея шоколадовия сироп?

Ерик премигна и каза без капка колебание:

— В обувката й.

— Обувката?

— Хм — беше всичко, което Ерик можеше да каже, без да се изсмее на глас.

— Исусе, цяло чудо е, че въобще си спал с жена. Обувката й! Ще проверя в базата данни какво има по този въпрос.

— Дръж ме в течение на моята работа.

— Обувката. Майка. Ти си болен, Ерик.

— От всичкия този шоколадов сироп.

Широко усмихнат, Ерик сложи край на разговора и реши да разгледа какво има в Интернет.

Само след няколко минути вече знаеше, че пълното име на Серена е Серена Лин Чартърс, че е на трийсет и четири години, работи сама за себе си, притежава къща в Люкадия, петгодишна каравана, не е глобявана нито веднъж. Регистрирала като свой котарака Пики, който има картон във ветеринарната лечебница, никога не се е омъжвала и не използва компютър, който да е в мрежата, достъпна за Маккой. Все още не се бяха добрали до номера на социалната й осигуровка, но нямаше да им е необходимо много време. Повече информация щеше да постъпи, когато Фактоид разузнае как Серена плаща сметките си. Първа щеше да бъде телефонната сметка. А когато узнае и името на майка й, щеше да проследи и кредитната й, и дебитната й карта. И тогава вече работата щеше да стане много лесна.

Ерик погледна часовника си. Един и четвърт. Би могъл да прочете това на спокойствие на домашния си компютър, а можеше и да продължи да се мъчи с малкия и подскачащ екран на този.

Нетърпението му беше толкова голямо, че реши да продължи. Беше като обсебен от бледите и нечетливи копия, на които беше записан животът на отдавна живял мъж и над които доминираше образът на два дракона с преплетени тела, но стаили вражда един към друг. Той не се съмняваше, че зверовете са враждебни, защото беше успял да разчете още няколко думи.

„Мисълта, че този път, този ден… ще я видя, ме подлудява… изгладнял за храна вълк.“

„Макар да знам…“

„Господи, какъв глупак съм бил. Защо нищо не съм прозрял?“

Ерик едва беше почувствал гнева и примирението на отдавна мъртвия си съименник и изведнъж в главата му нахлуха думи и фрази, датиращи от хиляда години, запечатали се в паметта му като огнени езици. Струваше му се, че ги е писал той самият, че те живеят чрез него.

С нетърпеливо движение на палеца Ерик премести екрана страница по-надолу, за да потърси по-съвременна информация. Трябваха му само няколко мига, за да види, че бабата на Серена може да предложи още по-малко възможности за разследване, отколкото самата Серена. Пълното име на бабата беше Елис Уивър.

Ерик натисна „пауза“ и смръщи вежди. Странно име. Сигурно е старо фамилно име, което са дали на момиче, защото не са се раждали повече момчета.

Елис Уивър нямаше социална осигуровка. Не работеше. Нямаше доходи. Не получаваше пенсия. Нямаше домашни любимци. Не притежаваше нищо, освен парче земя и къща в планините в пустинята, където растяха само дърветата джошуа, защото само те бяха достатъчно издръжливи, за да оцелеят в това място. Камионът, който беше изгорял заедно с къщата, беше регистриран на името на Мортън Хинъм, нейния адвокат. Тя нямаше шофьорска книжка. Не се знаеше рождената й дата. Нямаше спестовен влог. Имаше един сейф в банката. Една мъртва дъщеря. И една жива внучка.

И едно неразгадано убийство.

Дори за предварително проучване, информацията беше повече от оскъдна. Фактоид сигурно трескаво търсеше повече. Очевидно бабата на Серена беше водила съвсем опростен живот, в който липсваха каквито и да било удобства — електричество и други. Беше плащала само в брой, не притежаваше кредитни карти, чекове, не беше се възползвала от нито една от многобройните програми, чиято цел беше да подобрят качеството на живот на старите хора, докато различните правителства теглеха всички към гроба, давайки блага с едната ръка и отнемайки с другата всичко, което са дали, че и повече, под формата на данъци.

Топъл бриз влизаше свободно през отворените прозорци на колата, а с него — и едва доловимият мирис на билки и треви, оцелели в пустинята. Въздухът беше като коприна, изпълнен със слънчева светлина и топъл. Небето беше блестящо синьо. Мисълта да се върне и да се затвори вътре с оцветените ръкописи не му се струваше много привлекателна точно в момента. Трябваше да се движи, за да внесе мир в неспокойния си ум. Движенията на тялото успокояваха ума.

Премести няколко пъти екрана, за да огледа отново данните за Елис Уивър, отбеляза си адреса й, а после реши да огледа наоколо. Всяко място, обитавано почти петдесет години, трябва да крие информация за човека. Сигурно щеше да намери нещо, което да му помогне да надникне в света на жената, притежавала — и успяла да скрие — четири невероятно запазени страници от „Книгата на Мъдростта“.

Освен ако цялата история не беше измислена и Серена не беше точно онова, което Уорик беше казал за нея — жена, която иска да изкара добри пари от фалшификат.

Ерик запали двигателя и навлезе в „Боб Хоуп Драйв“ с мисълта, че никак не му се иска Серена да е измамница, защото това би означавало, че и страниците са фалшиви.

Би могъл да приеме факта, че жената е мръсница, но наистина много силно желаеше страниците да са оригинални.