Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Реъритис Ънлимитид (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moving Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Корекция
varnam (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Подвижна мишена

Преводач: Силвия Вангелова Ненкова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-17-0214-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3764

История

  1. — Добавяне

Глава 6

Палм Спрингс

Сряда следобед

Ерик гледаше двайсет и шест инчовия плосък екран на монитора така внимателно, като че ли беше ръкопис за оценка. Не би купил нито една страница посредством Интернет, но със сигурност нямаше нищо против да ги разгледа там предварително. Така си спестяваше много самолетни билети и специални доставки.

За по-обстойно проучване и сравнение, той предпочиташе да използва своята изключително богата библиотека CD-ROM от цели ръкописи и колекции. Да ги разглеждаш чрез CD-ROM не беше толкова добре, колкото да ги прелистваш, но беше много, много по-удобно. Във всеки случай, по-голямата част от ръкописите, които го интересуваха, бяха заключени и просто не можеха да бъдат извадени за разглеждане. За когото и да било. По каквато и да било причина. Като начин да се защитят безценните ръкописи, тази мярка беше много ефективна. Беше много добра и в това да носи разочарование на учените.

За щастие, страниците, които разглеждаше в момента, се даваха на обществото с радост. Бяха за продан. И се продаваха на възможно най-високата цена. Любимият му сайт, равняващ се на търг, беше Бодлайн Маркет, наименуван на световноизвестната английска библиотека „Бодлайн Лайбръри“, чиито ръкописи спираха дъха с уникалността си. Обикновено използваше следния ред за търсене: палимпсест, цветни ръкописи от четиринайсети или петнайсети век, страници от цели ръкописи, новите списъци единствено за този месец.

Тъй като времето му за търсене беше доста ограничено, а начините — също много малко, той не очакваше много. Проверяваше достатъчно често, за да му остават всеки път само няколко издания.

Този път бяха шест, но единственият ръкопис, който го интересуваше, беше на Реджиналд Смайт, не много богат търговец, който някога беше работил като уредник на музей за ръкописи. Ерик никога не беше срещал Реджиналд лично, но познаваше репутацията му.

Този човек беше идеален за целите на Ерик, който искаше страниците. Те се изплъзваха на другите хора, оставаха незабелязани от тях. На повърхността изглеждаха безинтересни, но се оказваха съвсем друго на практика. Палимпсестите, с други думи, бяха пергаментови страници, на които оригиналният текст е изстърган и е изписан съвсем нов.

Натисна копчето за снимки. Незабавно на екрана се показа снимка. Едно от предимствата да работи за „Реъритис Ънлимитид“ беше, че можеше да използва тяхната компютърна система, която се поддържаше от сателитна връзка. Скоростта за получаването на информация и ясният образ на снимките биеха всички рекорди, които интернет можеше да предложи.

Когато видя снимката, адреналинът в кръвта му се покачи рязко. После той смръщи вежди. Миниатюрата не беше на нивото на стандарта, който очакваше от испанския фалшификатор, мъж, чиято превъзходна работа беше заслужила висока оценка. Вместо лиричния стил на късния деветнайсети и ранния двайсети век, фалшификаторът имитираше римския стил на ранния петнайсети век. Тази му рисунка изглеждаше почти тромава. Почти, но не съвсем. Със сигурност обаче беше достатъчно близо до това определение, че да заблуди повечето хора. Възможно беше и да е гениална. Защото и най-добрите художници имаха своите лоши периоди.

Замислен, Ерик провери доколко достъпна е страницата. Още нямаше поръчки. Страницата можеше да бъде разгледана в магазина на Реджи в Лос Анджелис или в Международната антикварна книжарница.

С гримаса, която показваше, че наистина никак не му се иска да „посети“ един от най-големите в света антиквариати, Ерик се измести до директорията, известна като „Произход“. Първоначално, страницата била притежание на „Кристи“, които представлявали богат клиент, пожелал да остане в сянка; по-късно била продадена на частната колекционерка Сара Уигънт, която починала миналата година, и оттогава страницата принадлежала на самия Реджи. Купил я от имението на Сара Уигънт преди по-малко от година.

Ерик нямаше нужда да поглежда клетъчния си телефон, в който имаше вграден и малък компютър с големината на длан, за да набере номера на Отдела по проучване на „Реъритис Ънлимитид“. Можеше да го набере дори в пълен мрак. И често го беше правил, когато се събудеше посред нощ с някое внезапно вдъхновение. Обаждането му автоматично се прехвърляше на човека, който беше удовлетворил предходната му молба за проучване.

— Шелби на телефона. Какво си мислиш, че съм? Бог? Твоите неща са при мен съвсем отскоро…

Ерик бързо го прекъсна:

— Просто искам да добавя нещо в списъка за търсене. Копирах снимката от моя екран и я изпратих до твоя компютър, така че всичко, което трябва да направиш, е…

— Да, да, схванах. Нещо друго?

— Не.

Клетъчният телефон замлъкна.

— Поздрави съпругата си и децата си от мен, Шел — каза Ерик на вече свободната линия. — Ти също можеше да се сбогуваш учтиво с мен.

Но Ерик се усмихваше, докато поставяше слушалката обратно в гнездото й. Шелби Кнудсен беше чернокож и бивш състезател по професионален футбол. Беше счупил гръбнака си по време на схватка на игралното поле и по време на дългото и страшно мъчително възстановяване беше открил, че притежава таланта да извлича факти от компютърните файлове.

Така наречените „търсачи“ можеха да бъдат обучавани. Но родените с таланта да търсят данни трябваше да бъдат намирани. След Фактоид, Шелби бе най-добрият, който „Реъритис“ имаха. Ерик знаеше, че Шелби му беше осигурен като знак на уважение от страна на Дейна.

Или тя знаеше нещо за тези страници, което не споделяше с Ерик. Нямаше да е за първи път.

Нямаше да е и за последен.