Елизабет Лоуел
Подвижна мишена (34)

Глава 33

Люкадия

Петък сутринта

— Къщата е чиста — чу гласа на Уолъс от слушалката на клетъчния си телефон. — Охрана дори от първа степен прониква без усилие и без да вдига шум. Няма алармена система. Нищо чудно, че заключва всичко в караваната си.

— Значи взела ги е със себе си.

— Проследих ги до магистралата. Ед ги пое след няколко минути. Все още са на магистралата. Не са имали време да спрат и да наемат нов сейф.

— Остани с тях.

— Все още ли искаш двамата да работим по случая?

— Да.

— Бих могъл да използвам още няколко души.

— На теб ти се плаща достатъчно добре за четирима в момента. Наеми някого, ако искаш, но не искай повече пари от мен.

— Но…

Уолъс говореше сам на себе си. Клиентът вече беше затворил. Уолъс не можеше да му се обажда. Беше се опитал да проследи номера още първия път, когато клиентът го беше наел, а това беше преди две години. Тогава не беше успял. И оттогава — нито веднъж. Но парите идваха винаги навреме. За някои поръчки идваха дори отвъд морето и никой не можеше да ги проследи.

Не знаеше дали клиентът му е мъж, жена или организация. Когато му се обаждаше, той използваше устройство, което да промени гласа му до неузнаваемост. В днешни дни трябваше да си професионалист дори само за да кажеш дали се използва такова, или не. Толкова добри бяха станали. Уолъс беше професионалист. Затова мислеше, че клиентът му е мъж. Ако беше случай за развод, щеше да реши, че е жена.

Уолъс лапна тютюн и започна да го дъвче, когато се отправи към магистралата. Той и партньорът му получаваха пари за всичките си разноски. Щом клиентът искаше да играят ролята на бавачки на тези двамата, така да бъде. А когато се стигнеше до истинската работа, цените щяха да се вдигнат. И тогава щеше да настоява за всеки долар, който може да измъкне.

Очакваше с нетърпение да се стигне дотам. Имаше нещо в кръвта и проливането й, което му носеше по-силно удовлетворение от всичко друго — дори от секса. Не знаеше защо. И не го интересуваше. Но когато се стигнеше дотам, всичко си струваше, дори скуката, която трябваше да се изтърпи преди това.