Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Реъритис Ънлимитид (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moving Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Корекция
varnam (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Подвижна мишена

Преводач: Силвия Вангелова Ненкова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-17-0214-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3764

История

  1. — Добавяне

Глава 35

Палм Спрингс

Петък следобед

Серена стоеше в една от гостните стаи на втория етаж на удивителния замък на Ерик Норт. Гледката към улицата беше отчасти закрита от избуялите бугенвилии, но пак се виждаше достатъчно. Прекалено много всъщност.

— Все още е там — каза нещастно тя.

Нямаше нужда Ерик да хвърля поглед през рамо, за да узнае за какво говори тя. Малкият зелен пикап наистина ги беше следвал по магистралата, по лабиринта от улици в жилищните квартали на Палм Спрингс, чак до входа на имението му.

— Искаш ли друга стая? — запита той.

— Такава, от която улицата не се вижда?

— Да.

— Ако нямаш нищо против…

Той грабна чантата й от леглото.

— Ела.

Тя тръгна след него, като се опитваше да не се възхищава на силата на голите му ръце, които носеха чантата й, на леката му и пъргава крачка, на бедрата, по които избелелите му дънки прилепваха плътно. Нещо в него караше дланите й да потръпват от желание да го докоснат. Не беше чувство, което й харесваше, нито знаеше как да се справи с него, защото никога досега не беше срещала Ерик.

Когато Пики започна да се мотае в краката й, малко неуверен и разстроен заради новата среда, тя се зарадва на извинението да го вземе на ръце. Той й позволи седемнайсет секунди на възхищение, след което скочи на пода и започна отново да изучава къщата.

— Какво ще кажеш за тази? — запита Ерик.

Тя огледа просторната слънчева стая с мебелите в стил, подходящ за барон, високия таван и вентилатора, който висеше от тавана. Кувертюрата на огромното легло беше тъкан на машина гоблен, който някога е имал цветовете на скъпоценните камъни, но беше избелял от времето. Килимът беше на геометрични фигури, които приличаха на диаманти или на триъгълници и диагонални стъпала, разпръсващи се от центъра. Жълтият, червеният, зеленият, синият и черният цвят на килима също бяха избелели, но все още бяха жизнени.

— Съвършено — каза тя простичко.

— Откъде знаеш? Дори не си погледнала през прозореца?

Главата й виновно се вдигна и погледът й се откъсна от красивия, стар, тъкан на ръка, килим.

— Сигурна съм, че гледката е… — Думите й заглъхнаха в гърлото, когато погледна през прозореца, който заемаше по-голямата част от западната стена. — О, планините! Това са Драй Фолс[1], нали?

Той се усмихна.

— Особено тази зима. Дъждовете бяха толкова оскъдни, че дори рекичката пресъхна.

След няколко секунди Серена откъсна поглед от любимите си планини. Едва забележимите признаци, че стаята е обитавана, които беше пропуснала да забележи при първия си оглед, сега ясно проличаха: на голямата дъска, близо до вратата на гардеробната стаичка, имаше скици; няколко електронни уреда за комуникации близо до шкафа, преносим компютър тихичко жужеше на масичката до леглото, която беше едновременно и бюро; книга, даваща в подробности средновековни дизайни, лежеше отворена на втората масичка от другата страна.

— Това е твоята стая — осъзна тя. — Не мога да се разположа в нея.

— Не се тревожи, икономката е идвала да почисти тази сутрин малко след като аз съм излязъл. Всичко е чисто, включително чаршафите.

— Не това имах предвид. Не мога да те изхвърля от собствената ти стая.

— Аз сам се местя. По желание.

— Но…

— Така няма да се прокрадвам в твоята спалня, докато ти спиш…

— Да се прокрадваш… — поде разгорещено тя.

— … за да проверя дали опашката ни е още там — продължи Ерик, без да обръща внимание на прекъсването от нейна страна. — От гостната стая се разкрива най-хубавата гледка към улицата в цялата къща. Освен това моята стая е достатъчно голяма и висока, за да се събере в нея станът ти. За Малката Бети едва ли щеше да има достатъчно място в другата стая.

Тя си пое дъх, готова да спори, но от мисълта, че някакъв непознат може да наднича през прозореца на стаята й, я полазиха тръпки.

— Да се върнем отново на план А.

— Онзи, в който ти отсядаш в мотел?

— Да.

— Дори да съм в съседната стая и те да са съединени с врата, ще е много по-неприятно, отколкото тук.

— Съседни стаи. Ние. За какво говориш?

— Трябва да наблюдавам гърба ти, а ти — моя. Трябва да сме заедно, Серена. Двама имат по-голям шанс в тази игра, отколкото един. Мисля, че имаме най-голям шанс, ако останем тук. Имам добра охранителна система, високи стени и атакуваща кукувица.

Тя пак понечи да спори, но откри, че вместо това се смее.

— Атакуваща кукувица. По-добре да разбием главата на онзи с моя стан.

Ерик се усмихна.

— Добра идея. Както казах, имаме по-добър шанс, ако останем заедно.

Тя не изглеждаше убедена. Той постави ръце на хълбоци.

— Виж. Ако имах намерение да те нараня или да ти скоча, вече щях да съм го направил. Можеш ли да кажеш същото за мъжа отвън?

— Не.

— Тогава какъв е проблемът?

Проблемът беше, че на Серена й се искаше да скочи на Ерик, но нямаше да го каже на глас. Не искаше да го признае дори на себе си. Но желанието беше там, толкова силно, че чак дланите я сърбяха и в стомаха й се събираше на топка сластна горещина.

— Няма проблеми — процеди тя през зъби. — Дай да стегнем стана, преди конците да са се разхлабили. Ще се успокоя по-лесно, ако ръцете ми са заети.

Той имаше едно-две предложения по въпроса, но реши да си държи устата затворена. По-добре беше да й сложи стана, защото така нямаше да избяга ако се уплаши, и да вземе страниците със себе си. Не искаше това. Умираше от желание да ги проучи.

Когато се улови какво мисли, трепна. Думата „умирам“ не беше много добре избрана в момента, когато пред къщата беше паркирана колата на опашката им.

„Фактоид, къде, по дяволите, са полицейските доклади за убийството на Елис Уивър?“

Бележки

[1] Dry Falls (анг.) — Сухите водопади. — Б.ел.к.