Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Реъритис Ънлимитид (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moving Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Корекция
varnam (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Подвижна мишена

Преводач: Силвия Вангелова Ненкова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-17-0214-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3764

История

  1. — Добавяне

Глава 40

Очите на Серена станаха кръгли, а устните й се свиха в стегната линия.

— Не ги продавам.

Ерик оцени правилно вирнатата й брадичка, която сякаш му казваше да върви по дяволите.

— А можеш ли да си позволиш това?

— Справяла съм се и досега без много пари.

— И то съвсем сама.

— Да. — Не успя да скрие задоволството си.

— Ами ако Уорик ти предложи един милион долара?

— Той вече го направи.

Ерик подсвирна тихичко. Беше прекалено много за фалшификати.

— И ти си му отказала?

— Да.

— Защо?

— Защото в думите му нямаше смисъл. Каза, че иска „и останалото на същата цена“. А аз нямам нищо друго. Страниците, които ти видя, са единствените, които баба ми остави. Може би те са били въобще всичко, което тя е имала. Не знам. И дори не знам как да разбера. — Серена улови краищата на шала и разтри слепоочията си. Движението като че ли я успокои. Започваше да изпитва главоболие, което караше хапчетата да изглеждат примамливи. — Както и да е, никаква сума пари не би могла да ме изкуши, независимо какъв брой страници ще открия или няма да открия. Не мога да го обясня, но няма да продам нито една. Просто не мога. Те ми принадлежат по начин, който не мога да опиша. Ще бъде все едно да продам самата себе си.

— Знам.

— Нима? — запита тя уморено и отново потри буза в мекия шал. Тонът й обаче подсказваше, че никак не е убедена в това.

— Аз изпитвам същата необяснима привързаност към „Книгата на Мъдростта“ — каза той. — Но знам, че никога няма да имам пари да надвия Уорик, така че трябва да устоя на ужасното мъчение да гледам как нещо, което е част от мен, бива продадено на пазара. Единственото, за което мога да те помоля, е да ми позволиш да направя копия на страниците, преди те завинаги да излязат от живота ми.

Серена спусна ръце покрай тялото си и погледна Ерик, наистина го погледна, за първи път, откакто беше видяла работите му и беше решила, че е фалшификатор. Очите му бяха прями, ясни и с цвета на добре отлежало уиски. Косата му имаше същия златист нюанс. Миглите и веждите му бяха бронзови, както и наболата по брадичката и по скулите му брада. Устата му беше свита: от гняв, от нетърпение или от двете. Около него видимо кипеше енергия.

Беше го виждала такъв и преди, много, много отдавна.

И сега, като тогава, очите му я приковаха. Първичният огън в тях, интелигентността и силата. Дори когато молеше за услуга, по никакъв начин не можеше да се каже, че проявява слабост. Както когато мистър Пики молеше да му даде нещо за обяд, Ерик беше по-скоро изискващ, отколкото молещ, макар че нито котаракът, нито мъжът виждаха нещата по този начин.

— Ти се усмихваш — каза Ерик.

— Напомняш ми за… — Реши се в последния момент. — Котаракът ми.

Той погледна към купчинката черна козина на пода.

— Как така?

— Не би искал да знаеш.

— Със сигурност искам.

— И двамата сте арогантни.

Ерик премигна.

— Арогантен? Аз съм този, който непрекъснато се моли, лейди.

Усмивката й стана по-широка.

— Наистина си вярваш, нали?

— Да.

Дланите я сърбяха да погали цялото му тяло — като че ли той наистина беше неин и можеше да го гали и да си играе с него. Радостите на наново придобитата девственост избледняваха, когато той беше край нея. Той я караше да се пита какво ли щеше да бъде да прави любов с него, дали любенето с него нямаше да е уникално, дали най-после щеше да бъде задоволена чак до дъното на душата си. Затвори очи за миг и изпусна лека и трепетна въздишка. Шалът отново помръдна като жив, раздвижен от дъха й.

— Ти си като котарак — каза тя. — Арогантността ти е така присъща, толкова е нормална за теб, че ти въобще не я смяташ за такава. Ти просто се извисяваш над мен и ми искаш нещо, което лесно би могъл да вземеш със сила.

— Никога не бих го направил.

— Знам — каза тя простичко. — И точно затова ти ги давам.

Той гледаше устните й. Котаракът, спотаен у него, искаше да ги оближе — не един и два пъти.

— Имаш ли фотоапарат тук? — запита тя.

Той кимна, без да откъсва очи от устните й.

— Направи толкова снимки на страниците, колкото искаш — каза тя.

— Добре.

Тя наклони глава, изненадана от липсата му на интерес.

— Ерик?

— Той излезе за малко. Аз съм неговият зъл брат близнак. Онзи, който има мозък на котарак.

Тя премигна. Той се наведе към нея.

— Котарак, който много сериозно мисли за малко облизване.

Тя ахна от изненада.

— Какво?

— Това.

Върхът на езика му проследи очертанията на устните й по гладката вътрешна повърхност, изкушаваше я, докато тя повдигна ръце и ги постави на врата му.

Отначало той реши, че тя отблъсква целувката му. После върхът на езика й докосна неговия, погали го. В пълната тишина, нарушавана само от все по-бързото им поемане и изпускане на въздух, те се целуваха и откриха, че това е толкова познато, колкото и ново за тях, напълно неочаквано и толкова неизбежно, както вливането на реката в морето.

Не можеха да се наситят един на друг, не можеха да разменят достатъчно ласки, не можеха да се притиснат достатъчно силно. Ръцете му я повдигнаха от стола и я притиснаха в прегръдка, която съединяваше телата им от устите до глезените.

Тя едва ли забеляза промяната на положението на тялото си. Беше изцяло погълната от това да го целуне по-пълно, да забие пръсти в гъвкавите мускули на гърба му и да чувства твърдината на ерекцията му, притисната в корема й. Когато помръдна леко хълбоци към него, той издаде гърлен звук и я притисна толкова плътно към себе си, че дори пръстите на краката й не стигаха до пода. Бавно, бавно, той отговори на движенията на хълбоците й, а твърдият му член обещаваше наслади.

Накъсаният стон, който излезе от устата му, издаваше жажда за ласки и глад за тялото й. Светът сякаш изчезна. Едва се сдържа да не смъкне дънките й и да я обладае така, както бяха прави и притиснати, да влезе право в нея, дълбоко. Като се пребори със силното си желание, той откъсна устни от нейните само дотолкова, колкото да прошепне:

— Последна възможност да кажеш „не“.

Тя разтърси глава, все едно че излиза от водата.

— Какво?

Той видя желанието във виолетовите й очи, силната розовина на устните й и влажната и примамлива вътрешност на устата й, която сега имаше вкус на гора и мъгла и на нещо горещо, не съвсем сладко, но невероятно. Той наведе глава и захапа долната й устна с едва сдържана страст, после я засмука жадно.

— Желаем се един друг. Силно. Отчаяно. Ще направим ли нещо по въпроса?

Реалността се върна и сякаш я удари. Серена потрепери в резултат на смесицата от изненада и страст, връхлетяла я сякаш от нищото.

— О! Мили Боже! — Изпусна силно въздух. — Съжалявам. Това… Това не е типично за мен. Не знам как се случи.

— Това „не“ ли е?

Тя захапа вътрешността на долната си устна. Тялото й кипеше, гореше, а тя дори не беше усетила горещината, която я изгаряше. Беше сигурна, че такова нещо не може да се случи само след една обикновена целувка.

— По-добре да бъде „не“.

— Защо?

— Има ли значение? — запита тя, объркана.

— Да.

— Не вземам противозачатъчни и не нося презервативи в джоба на дънките си — каза тя грубо. — Доби ли представа?

— Да. Но ако не беше така?

Тя облиза несъзнателно устни и се запита какво ли би било, ако имаше един или три презерватива в джоба си.

— Щяхме да се окажем в хоризонтално положение. Или във вертикално. Или в каквото и да е. Тази целувка не може да се сравни с нищо друго в живота ми, с нищо, което ми е познато, и същевременно е всичко, което съм искала.

Ерик издиша през стиснати зъби.

— По дяволите, никога не съм имал жена, която да ме възбуди толкова силно за толкова кратко време. Бих могъл да свърша само докато те слушам.

— Нямаш ли презервативи в джоба си?

Той поклати глава. Тя въздъхна.

— Колко неприятно, че това е общото между нас. — После се усмихна накриво. — Помня обаче достатъчно от времето, когато излизах с момчета, и мисля, че можем да го направим безопасно… — Гласът й заглъхна, когато осъзна, че е загубила контрол над себе си. И то само след една целувка. — Не знам как да ти го съобщя, без да увелича мъжката ти арогантност, но нито един мъж досега не ме е възбуждал само с целувка.

Усмивката му стана особено широка. Той улови краищата на шала й, погали ги с устни и я дръпна по-плътно към себе си.

— Хайде, ела, ще бъда толкова нежен, че дори няма да разбереш какво ти се е случило.

— Ерик?

— Имам презервативи в спалнята. Мисля, че ще успеем.

Едва бяха минали през вратата на спалнята и добрите им намерения влязоха в противоречие със страстта, която се беше разгоряла в тях толкова неочаквано. Серена се препъна от бързане и се хвана за него здраво като удавник за сламка.

— Ерик, може ли…?

— Да — прекъсна я той.

— Но ти не знаеш за какво щях да те помоля.

— Не ме интересува дотогава, докато ми позволяваш…

Не довърши. Не можа. Устата й покри неговата, ръцете й обвиха врата му, а краката й се стегнаха около кръста му. Смехът заседна в гърлото му, целувката им беше страстна и дълбока, каквато и двамата искаха да бъде. Дланите му обхванаха бедрата й и я дръпнаха още по-близо до тялото му. Ако можеше, тя щеше да влезе под кожата му.

С чувство за триумф, каквото никога не беше изпитвал, Ерик отиде до леглото така, както Серена беше обвита около него. Остави я нежно върху завивката, но тя не го пусна. Той едва стоеше на крака. Виеше му се свят от бързата циркулация на кръвта. С едната ръка отвори чекмеджето на нощното шкафче и потърси презервативите, а с другата освободи пениса си. Ръцете повече му пречеха, отколкото му помагаха. Но нейните пръсти бяха сръчни и топли и той ги усещаше добре дори през кондома.

С няколко бързи движения я освободи от дънките и от бельото й. Не се погрижи за своето обаче и двамата бяха толкова нетърпеливи, че не се интересуваха от подробностите. Изправен до леглото, между бедрата й, едва успя да запази контрол дотолкова, че да провери дали тя е готова, с жадните си за ласки, нежни пръсти. Горещината и пулсациите, с които тя му отговори, накара и двамата да пламнат още повече. Той нададе стон и дръпна краката й отново около кръста си. Тя се повдигна към него, едновременно предавайки се на неговата нужда и изискваща да я изпълни цялата.

Миглите й трепнаха като пеперудени криле, когато той влезе дълбоко в нея с мощен тласък. Полуспуснала тежки клепачи, тя гледаше пламъка, който излизаше от присвитите му очи, стегнатото му изражение, а с петите си чувстваше сдържаната сила на хълбоците му. Опита се да се усмихне, опита се да каже името му, опита се просто да диша, но всичко се оказа невъзможно. Тялото й вече не й принадлежеше. Принадлежеше на нещо непознато, невероятно, много настоятелно.

С инстинктивно движение, тя свали шала си, уви го около врата си и притегли Ерик плътно към себе си. Целувката, с която той я дари, беше огнена. Рязко и неочаквано, тя потръпна от екстаз, силен и невероятен като самата страст, която го беше предизвикала.

Той почувства първите й спазми и се отказа от всякакъв самоконтрол. Просто направи поредния силен тласък и изригна със сила, която го остави празен и тръпнещ, едва подпиращ се на силните си ръце над нея. Като дишаше тежко и с усилие, едва се удържа да не влезе отново в нея веднага, а после още веднъж и още веднъж, за да я види пак тръпнеща под него, да разгори в нея истински огън.

Като в мъгла, осъзна, че се движи отново — бавно и дълбоко, после бързо, дълго и че тя му отговаря в същия древен и чувствен ритъм, че се повдига към него, че се стяга и го прегръща, водена от силна нужда, че е сладка, хлъзгава и гъвкава, че е тръпнеща и дива, пулсираща, отдаваща се. Такъв беше и той: след нея, с нея, втурнал се през глава към огненото забвение, като че ли бяха минали поне хиляда години, а не само няколко секунди, откакто бяха пили за последен път от кладенеца на споделената си сексуалност.

Най-после, с дрезгав шепот, който беше нейното име, той се отпусна на леглото и я дръпна върху себе си като одеяло. Тя прилепна плътно към него, като че ли беше направена от течност, напълно изтощена, тръпнеща от последните вълни на удоволствието, които я връхлитаха неочаквано на моменти. Той хвана завивката с едната си ръка и се завъртя, като зави топло и двамата.

Бяха все още прегърнати и добре завити, когато се събудиха, облени от лунната светлина. Съблякоха и последните си дрехи. Оставиха само шала, който увеличаваше и нейното, и неговото удоволствие. Той прошепна нещо неясно и отново я притисна към себе си. Като се сгуши до грапавата му от наболата брада буза, тя потръпна от удоволствие, когато шалът докосна зърната на гърдите й, и се наслади на близостта на тялото му, след което отново му направи място между бедрата си. Той я целуна нежно по рамото. Не говореха, защото нямаше какво да си кажат, нямаше думи, с които да обяснят и дори да опишат спокойствието и озадачаващото чувство, че така трябва да бъде, когато бяха заедно.

После отново се потърсиха един друг. Нуждата им беше толкова силна, че изпитваха болка, и отново потънаха един в друг, като даваха и вземаха с еднакво удоволствие. Този път го направиха бавно. Този път се насладиха напълно един на друг.

Този път цветните сенки на спомените се съединиха и заплуваха заедно, с което удовлетвориха хилядолетния глад за любов.