Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Реъритис Ънлимитид (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moving Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Корекция
varnam (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Подвижна мишена

Преводач: Силвия Вангелова Ненкова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-17-0214-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3764

История

  1. — Добавяне

Глава 38

Палм Спрингс

Петък вечерта

Серена не знаеше колко е часът. Телефонът на нощната масичка до леглото звънеше. Тя беше толкова уморена от дългото тъкане, че изпитваше болки от пръстите на краката до върха на главата. Беше легнала уж за малко, колкото да си почине. Но беше заспала на секундата, покрила очите си с древния шал.

А сега почувства, че стомахът й къркори. Телефонът звънеше пронизително. Тя въздъхна, протегна се, уви шала около врата си и протегна ръка към телефона. В мига, когато вдигна слушалката, се сети, че не си е у дома.

— Ъ-ъ, домът на Ерик Норт — каза тя.

— Къде е Ерик? — запита рязък мъжки глас.

— Кой се обажда, моля? — Серена зададе въпроса с възможно най-милия тон на кръстоска между секретарка и дракон. Неслучайно беше допълвала доходите си в първите години, когато беше решила да стане човек на изкуството, с работа в различни офиси.

— С. К. Нийл.

— О, шефът му.

— Един от тях. Вие Серена Чартърс ли сте?

— Да.

— Къде е Ерик? — запита повторно Нийл.

— Не знам. Работех на стана, а когато тъка, светът се изпарява, просто не съществува за мен. Сигурна съм, че е тук някъде.

— Проверете в кулата.

— Кулата?

От другата страна на линията, Нийл въздъхна. Очевидно Ерик беше прав. Серена имаше нужда някой да се грижи за нея.

— В студиото му. На най-горния етаж. Вие къде сте сега?

— В спалнята му. — Когато Серена чу думите си, трепна и побърза да добави: — Гостната стая е с изглед към улицата, а преследвачът ни е паркирал отпред и това ме изнервя. Затова Ерик ми даде стаята си.

Нийл я разбра правилно.

— Добре. Излезте в коридора, завийте вдясно, прекосете всекидневната стая, влезте в кухнята, а оттам излезте в антрето, което изглежда, като че ли води към килер, отворете вратата, изкачете се по стълбите и удряйте Ерик по гърба, докато остави перото и обърне внимание на вас.

— Какво ще кажете просто да му извикам оттук да вдигне телефона?

— Няма да ви обърне внимание. Точно както не обръща внимание и на телефона. Когато работи, е невъзможен.

— Аз също се вписвам в това определение.

— Нямаше да обърна внимание на този факт; но тъй като вие го изтъквате, ще бъде учтиво да изразя съгласие.

Серена се засмя и реши, че може би ще хареса шефа на Ерик.

— Добре, ще изляза през вратата, ще завия вдясно…

Изгуби посоката веднъж, но само защото Нийл не беше споменал вратата на гардероба за палта, който беше на пътя за кухнята. Скоро тя се изкачваше по прекрасното старо спираловидно стълбище към просторната стая на кулата, която изглеждаше толкова странно от улицата. Прекрачи прага и без малко не настъпи мистър Пики, заспал върху захвърленото сако на Ерик. Стаята беше пълна със светлина във всички цветове на спектъра.

Ерик дори не я забеляза. Работеше нещо над силно наклонената маса, след като беше открил, че просто му е невъзможно да заспи. Умът му беше прекалено зает с размишления, образи, спомени, които не би могъл да има; страхове, които бяха напълно разумни, и физически глад за тялото на Серена — толкова силен, какъвто цял живот не беше изпитвал.

Очите му проблясваха с отразена светлина като два скъпоценни камъка. В дясната си ръка държеше джобно ножче. В лявата — дълго перо.

Не си направи труда да вдигне поглед към нея.

— С. К. Нийл е на телефона — каза тя.

Ерик изсумтя недоволно, потопи перото в мастилото и започна отново да пише.

— Не ми обръща внимание — каза тя в телефонната слушалка.

— Опитай отново.

— Ерик, С. К. Нийл иска да говори с теб.

— Ще му се обадя по-късно — смотолеви Ерик.

— Мисля, че той измърмори нещо в смисъл, че ще ви се обади по-късно — каза Серена.

— Какво прави той — пише или оцветява?

— Държи перо в лявата си ръка, това стига ли?

— Не и ако е в началото на страницата. Колко надолу е стигнал?

Серена направи няколко крачки и надникна над рамото на Ерик.

— Доколкото виждам, близо е до края.

— С риза ли е облечен?

Тя премигна.

— Ъ-ъ, да. Защо?

— Оставете телефона в джоба му.

Тя се поколеба, но после сви рамене и остави телефона в джобчето на ризата му, разположено вляво. Стори й се, че пръстите й ще пламнат, когато усети топлината на тялото му. После потри длан в шала си и си каза, че трябва да мисли за нещо друго.

Той продължи да работи — като че ли тя не съществуваше.

— Ерик? — Гласът на Нийл долетя от джобчето на ризата му. — Ерик, това е част от работата ти при нас. Трябва да се обадиш! Ерик? Чуваш ли ме? ЕРИК!

Серена втренчи поглед в работата, която така приковаваше вниманието на Ерик. След няколко секунди ахна от възхищение. С всяко добре отработено движение на перото, той претворяваше букви — древни, трудни за изписване и много красиви. Повечето от буквите й изглеждаха познати. Но само няколко от думите. Останалите бяха на език, който беше отмрял отдавна, отдавна преди Ерик да се роди.

Почти цялата страница беше запълнена, с изключение на два малки правоъгълника в средата на текста. Във всеки правоъгълник, с молив, беше нарисувана фигура, толкова сложна, колкото и древна, базирана на нечие виждане за човека и Вселената. Такива фигури съществуваха само в келтските ръкописи. Веднага щом фигурите бъдеха завършени в цвят и злато, щяха да бъдат изумителни, спиращи дъха.

После разбра, че Ерик не създава текст, а го копира от снимка, забодена в дясната част на масата. Снимката изглеждаше съвсем скорошна. Като се изключи яснотата на копието — оригиналът очевидно беше избледнял дотолкова, че буквите не можеха да се различат — тя не виждаше никаква разлика между двете калиграфии.

Ерик стигна до края на страницата точно когато търпението на Нийл беше вече на привършване. Той остави перото встрани, посипа ръкописа с пясък и вдигна слушалката.

— Много добре знаеш, че ако спра в средата на страницата, това винаги си личи. Особено при калиграфа, чиято работа копирам сега.

— Серена все още ли е там? — запита Нийл.

Ерик вдигна поглед. Като че ли беше изненадан, че я вижда там. Тя гледаше страницата, сътворена от него, като че ли никога досега не беше виждала подобно нещо. Вероятно не беше. Копия, така точни като неговите — включващи дори техниката за потъмняване на пергамента, смесването на мастилото и придаването му на цвят, датиращ от хиляди години — бяха толкова редки, колкото и оригиналите. По-редки всъщност. В целия свят калиграфите не бяха много на брой, а още по-малко бяха тези, които имаха търпение да изпълнят калиграфията и оцветяването такива, каквито са били в средновековието. Той беше един от тях.

Най-добрият.

— Да, тя още е тук. Защо? — запита Ерик.

— Серена не знае нищо за онова, което ще ти кажа сега. Ако искаш нещата да останат такива, извади си главата от мастилницата.

— Вече е вън.

Изсумтяването на Нийл показваше, че не е много сигурен.

— Танънхил знае за страниците.

— Трябва ли да бъда изненадан? — запита Ерик и се прозина. — Той научава всичко, което поиска. Веднага, щом видях онази богато позлатена страница, разбрах, че той ще започне да души наоколо. Тя е по-добра от онази, която виси в галерията му, а той не обича да бъде на второ място.

Серена слушаше само с част от вниманието си. Тя разглеждаше различните недовършени страници, върху които Ерик работеше и които бяха разхвърляни по няколкото чертожни дъски. Текстът беше завършен на всичките. Но оцветяването беше в различен стадий при всяка. За разлика от тъкането, където цветовете се добавяха, когато беше необходимо, при оцветяването се работеше на етапи, като се използваше само един цвят. И когато работата с него свършеше, се добавяше следващият.

— Шейн не само души наоколо — каза Нийл. — Има информация от първа ръка.

— Не звучи добре.

— Слушай, приятелю. Шейн непрекъснато чува разни неща за тези страници. Грозни неща. Пази гърба си. Извади онова проклето оръжие от скривалището му.

— Аз…

— Мразя пистолетите — прекъсна го нетърпеливо Нийл. — Знам, женчо такъв. Чувал съм го и преди. И ако се въоръжиш пак с онзи деветмилиметров, отново ще започнеш да хленчиш. Все още ли имате опашка, паркирала отпред?

— Да. Сега отново е Лошия Били. Пикапът си замина преди няколко часа.

— Най-вероятно не е отишъл по-далеч от най-близкия евтин мотел.

— И аз така си помислих — усмихна се тънко Ерик. — Добрата новина е, че в Палм Спрингс дори евтините мотели не са евтини. Ще трябва да измине целия път до „Кет сити“, за да намери евтин. Ако нещо стане, ченгетата ще стигнат дотук преди него.

— Не разчитай на това.

— Не разчитам на нищо. И най-малко на парче метал, което може да изиграе фатална роля в определен момент.

— Всяко оръжие рано или късно отказва.

— Ако не ги използваш, не отказват.

— Престани! — изръмжа Нийл. — Не си глупав, така че не се преструвай на такъв. Започни да носиш пистолета или веднага ще накъсам договора ти на парчета.

— Шейн май наистина те е подплашил.

С крайчеца на окото си, Ерик видя Серена да се приближава до една от чертожните дъски. Страницата върху нея беше почти завършена. Трябваше да се добави само позлатеното фолио. Ерик прокара пръсти през косата си, която не беше подстригвана от два месеца и която напоследък не вчесваше редовно.

— Добре. Ако трябва, ще спя с проклетото нещо.

— Да, и това можеш да направиш. Ако те видя без него, преди да съм ти казал, че всичко е чисто, следващият звук, който ще чуеш, е как договорът ти бива трансформиран в конфети. Схвана ли, човече?

— Да, да, да. — После Ерик изруга и каза: — Схванах.

Говореше сам на себе си. Нийл вече беше затворил.

Серена не забеляза, че разговорът е приключил. Беше открила поредица снимки. По-старите бяха с оръфани краища, мръсни и мастилото беше почти неразличимо. Цветовете бяха избелели и бяха лек намек. Само първичният блясък на златото беше недокоснат от времето. Новите страници бяха блестящи като бижута, цветовете им бяха живи, а цялата тази красота беше създадена от търпението и умението на Ерик Норт.

Той беше фалшификатор.

Много добър фалшификатор.

И тя беше влязла направо в неговия капан.