Робърт Лъдлъм, Патрик Ларкин
Московски вирус (30)

Глава двайсет и девета

20 февруари

Берлин

 

Откъснат противно на волята му от и без това неспокойния сън, Кеслер отначало реши да не вдига слушалката на настоятелно звънящия до главата му телефон. Сетне отвори очи и се разбуди окончателно. Светещите стрелки на будилника показваха шест часа и няколко минути. Това го вбеси, той изпъшка и се опита да покрие глава с възглавницата, за да заглуши влудяващия, настойчив бръм. Защо проклетият телефонен секретар не се включва? — запита се той и разтърси глава. И по-късно — в някакъв по-човешки час — ще може да се занимае с въпроса, по който го търсят, колкото и да е спешен! Каквато и криза да е настъпила, майната й!

Криза ли? Сега се сепна и ококори очи. Дори и в мислите му тази дума бе в състояние да го приведе в напълно разбудено състояние. Позициите му в най-висшите кръгове на Министерството на вътрешните работи изискваха началниците му винаги да го виждат в светлината на изключително трудолюбивия, незаменим служител, на който може да се разчита абсолютно за всичко. Старшият офицер от Федералната криминална полиция, на когото може да се възложи и най-отговорната и тежка задача.

Изпъшка тежко и се изправи до седнало на леглото положение. Сега усети режещата в слепоочията му болка и ужасния вкус в устата. Прекалено много си бе пийнал на приема на канцлера предната вечер. Сетне бе влошил нещата още повече, като бе изпил поредица чашки от гъсто и силно турско кафе в отчаян опит да изтрезнее, за да може да седне на волана и да се прибере у дома.

И стомахът му се бе разбунтувал, нещо в него сякаш клокочеше, той се оригваше, имаше и газове. А когато успя да си легне, часът вече преваляше три.

Протегна ръка към слушалката, без да гледа в същата посока.

— Да? Кеслер е на телефона.

— Добро утро, хер Кеслер — чу се ясен и свеж дамски глас, който звучеше чак скверно, като се имаше предвид ранният час. — Името ми е Изабеле Щаан и съм извънреден прокурор към Министерството на правосъдието. Работя в сектор „Обществена корупция“ и ви се обаждам, за да насрочим незабавна среща с вас по много специален и спешен въпрос…

Главоболието на Кеслер сякаш се удвои. Да го събужда преди разсъмване някакво си нископоставено леке от правосъдието? Тия там за какви се мислят, бе! Стисна слушалката, тройно разгневен и викна в нея:

— За какво, по дяволите, ще ме вдигате по това време и ще ми звъните в къщи, а? Не знаете ли нормалните процедури? Ако вашето ведомство има нужда от съдействието на ФКП по някое разследване, първо ще си насочите молбата по съответните канали! Пратете си дивотиите по факса в нашата служба за връзки и съответният служител ще ви отговори надлежно, както се полага по наредбите!

— Не ме разбрахте, хер Кеслер — заговори жената и този път в тона й май се прокрадваха весели нотки. — Виждате ли, в случая става дума лично за вас. Вие сте обект на официално разследване за корупция, с което съм натоварена аз. И затова ви се обаждам.

— Какво? — ревна Кеслер и сега наистина се разбуди окончателно.

— Получихме сигнали с особено тревожни твърдения по ваш адрес и относно вашето поведение, хер Кеслер — продължи жената със същия свеж тон. — В смисъл, че имате отношение към укриването на професор Вулф Ренке от закона и търсещите го в същата връзка органи преди шестнайсет го дини…

— Това е абсолютна глупост! — ядно избухна Кеслер, но стомахът го присви.

— Така ли? — попита онази отсреща, а сега тонът й бе вече променен — доста по-хладен и с презрителни нотки. — Тогава с нетърпение очаквам вашите разяснения във връзка с покупките ви на извънредно скъпи произведения на изкуството — при това всички заплащани в наличност. Трудно беше да проверим всичко и да издирим отделните операции, но се справихме. Ето ги тук пред мен справките: първо през 1990 г., картина на Кандински, купена от галерия в Антверпен за сумата 250 000 евро по сегашен курс. Сетне през 1991 сте купили колаж на Матис…

Кеслер слушаше занемял и се ужасяваше все повече и повече. Вече бе облян в студена пот, а жената отсреща изброяваше покупките на любимите му картини с болезнено удивителна точност. Купувани с парите, които бе получавал, за да осигурява спокойствие и протекция за Ренке вече толкова много години. Преглътна с мъка, опита се отново и едва удържа да не повърне. Откъде може да знае толкова много неща тази обикновена следователка от Министерството на правосъдието? Винаги бе вземал извънредни мерки, бе внимавал изключително много да не го засекат. Бе купувал от различни агенти, винаги под различни имена и адреси. Невъзможно би било да се проследи толкова сложна следа от продажни документи на различни търговци и художествени галерии. Тогава как е станало?

Напрягаше си мозъка, мислите му препускаха. Дали не би могъл да блокира разследването? Малко натиск тук и там… Собственият му шеф — министърът на вътрешните работи, му дължи цял куп услуги. Но веднага отхвърли тази възможност като непрактична. Министърът никога няма да рискува да се компрометира с опит да прикрие скандал от подобна величина.

Не, положението беше много лошо. Направо фатално. Налагаше се да бяга. И да зареже ценните си картини, заради които бе поставил на карта и високата си служба, и честта си, и дявол знае още какво… Всъщност всичко! Налагаше се да се покрие, но затова пък трябваше да потърси помощ от друго място.

 

 

Седнала в каросерията на тъмнозелен форд пикап, спрян на няколко пресечки разстояние от Кеслеровата вила, Ранди завърши разговора и окачи слушалката.

— Май тръпки му полазиха по гърба на това копеле, ама напълно си го е заслужило — доволно констатира Ранди и се ухили. — Бас държа, че в момента трескаво върти телефоните за помощ.

Един от двамата електронни специалисти на ЦРУ в претъпканата с техника кола поклати глава и отвърна:

— Само виж какво показва графиката на гласовия стрес…

И младежът показа кривата на уреда, който по гласа бе анализирал стресовото състояние на Кеслер по време на телефонния разговор.

— Този тип е на ръба на пълната паника. И това състояние стартира в мига, когато спомена картините.

— Внимание, моля — обади се другият техник и вдигна ръка, внимателно заслушан в звуците в слушалките му.

Ранди прегледа командното табло пред себе си и бързо включи още няколко от подслушвателните устройства, които бе поставила на различни места в Кеслеровия дом. Заслушана в различните звукови сигнали, след малко тя поклати глава и рече:

— Този тип тича из къщата като невестулка. Току-що излезе от спалнята. Мисля, че отива към кабинета си.

— Оттам ще използва друг телефон — прогнозира единият от операторите.

— Вероятно — съгласи се Ранди. — В спалнята апаратът е безжичен. Едва ли ще рискува с него, та да го чуят случайни хора.

И двамата кимнаха едновременно. Безжичните телефони по принцип действат като маломощни радиопредаватели, затова позволяват много лесно засичане и включване в разговора. Никой, който разбира поне малко от такива неща, не би рискувал да води таен или важен разговор с такъв телефон. Най-малко Кеслер с неговия опит.

Първият оператор затрака по компютърната клавиатура пред неговото табло.

— Включвам се в мрежата на „Дойче Телеком“ — каза той. — Готов съм да пусна търсачката.

 

 

Все още силно запотен, Кеслер се отпусна тежко на красивия стол зад масивното бюро в кабинета и мълчаливо вторачи очи в телефона. Дали да се обади? Даденият му номер бе само за фатално спешни, извънредни случаи. Сетне се изсмя нервно. Извънредни случаи! Глупости. Това неговото какво е?

С трепереща ръка придърпа апарата и бавно, много грижливо набра номера — беше дълъг с голям международен код. Въпреки ранния час телефонът от другата страна даде само три сигнала, преди да вдигнат слушалката.

— Да, моля? — чу се хладен, делови глас — същият, който му бе давал нареждания от време на време през последните две десетилетия.

— Кеслер се обажда — изтърси старшият офицер от ФКП и шумно преглътна.

— Отлично зная кой се обажда, Улрих — каза гласът на професор Вулф Ренке. — Не ми губи времето с разни протоколни любезности. Какво искаш?

— Нуждая се от незабавно извеждане и нова самоличност.

— Обясни.

Опитвайки се отчаяно да запази спокойствие и равновесие, Кеслер бързо предаде смисъла на състоялия се преди малко разговор с жената от правосъдното министерство.

— Както сам виждате, незабавно трябва да се спасявам от Германия — завърши той. — Спечелих си малко време, защото обещах на следователката да се срещнем след няколко часа, обаче тя вече е научила прекалено много неща за финансовото ми състояние. Не мога да рискувам да отивам в министерството.

— Смяташ ли, че тази жена на име Щаан е истинска? — ледено запита Ренке.

Кеслер направо се шашна.

— Че каква да бъде?

— Ти си глупак, Улрих — рязко отсече професорът. — Не си си направил дори труда да провериш коя е тази личност и да потвърдиш откъде е, а тичаш при мен за помощ като уплашен заек, сякаш не си дългогодишен професионалист.

— Че какво значение има? — запита Кеслер. — Която и да е тя, прекалено много знае. И защо ще ми се обаждат рано сутрин с такива въпроси, а? Дори и да не са съответните служители. Не, тук не съм в безопасност.

За миг си представи лицето на Ренке, за когото бе направил толкова много, и почувства силно омерзение.

— Поне толкова ми дължите, хер професор.

— Аз на теб нищо не ти дължа — отряза го Ренке хладно. — Ти за всички услуги си си получил прекалено щедро възнаграждение. Фактът, че други хора са научили за твоите отклонения, е неприятен, но той не ти дава правото да имаш извънредни претенции спрямо мен.

— Значи нищо няма да направите за мен? — попита Кеслер, направо втрещен.

— Не съм казвал такова нещо — тросна се Ренке. — Всъщност ще уважа искането ти, макар и за свои лични цели. Сега ме слушай внимателно и изпълнявай указанията ми точно. Първо: остани на място. Никакви телефонни разговори повече няма да водиш. По какъвто и да е повод! Когато подробностите по извеждането ти бъдат уточнени, аз ще ти се обадя с нови инструкции. Ясен ли съм?

— Да, да, съвсем ясен, хер професор — закима бързо с глава Кеслер.

— Добре. Сам ли си?

— Поне засега — отвърна Кеслер и погледна часовника на бюрото. — Обаче готвачката и прислужникът ще пристигнат най-много до час.

— Върни ги — нареди Ренке. — Кажи им, че си болен и нямаш нужда от услугите им за деня. При изчезването ти не бива да има свидетели.

— Слушам, точно така ще постъпя — бързо отвърна Кеслер.

— Радвам се да те чуя така отзивчив, Улрих — рече Ренке и в гласа му звучеше искрено задоволство.

 

 

В колата на ЦРУ първият техник се обърна към Ранди с изписано на лицето съжаление, свали слушалките и й ги подаде.

— Ето какво прихванахме от линията по време на Кеслеровото обаждане.

Ранди намести слушалките и се заслуша внимателно, а операторът върна записа. От него излизаше само високо модулирано писукане, прекъсвано от атмосферни смущения. Повдигнала едната вежда, Ранди въздъхна и запита:

— Кодирано, а?

— С отлична техника — отвърна техникът. — На пръв поглед само бих казал, че какъвто и кодиращ софтуер да са използвали тези хора, той е от най-доброто, на което съм попадал досега, може би с изключение на нашите програми.

— Хм, интересно — замисли се Ранди.

— Ами да, наистина — усмихна се специалистът. — Като си помисля малко, може би техниците на АНС ще успеят да го върнат в нормален звуков формат. Обаче пък може да им отнеме доста време, да речем седмици.

— Не успя ли поне да засечеш телефонния номер, на който се обади Кеслер? — запита Ранди.

Младежът поклати глава.

— Не, боя се, че не. Който е устройвал комуникационната система, в която се включи Кеслер, наистина е знаел какво върши — ясни са му професионалните игри, и то отлично. Всеки път, когато компютърно се приближавахме към истинския номер, сигналът се прехвърляше на друг и така до края. Фактически направо разиграваше нашата търсачка, като я връщаше в стартово положение.

— Я почакай — присви очи Ранди. — Ти самият не можеш ли да организираш такава система?

— Аз ли? — замисли се младежът и сви рамене. — Мога, защо да не мога… само че и на мен ще ми трябват няколко седмици и доста пари плюс кажи-речи неограничен достъп до софтуерните комуникационни централи на големите телекоми.

— Което означава, че доста влиятелни и финансово могъщи хора пазят гърба на професор Ранке — замислено рече Ранди.

Вторият оператор вдигна очи от своите компютри и се усмихна.

— На тебе ти върви, Ранди. Май си имала предчувствия, когато си слагала цялата купчина маймунки в Кеслеровия кабинет.

Ранди закима, досещайки се какво има предвид операторът.

— Вярно, че имах — рекох си, че няма да е безполезно по възможност да дублираме източниците, а? Май се е получило?

— Точно така — аудиосигналът е чудесен — каза младежът. — Имам записи на гласа на Кеслер от кабинета — каквото е казал, е с отлично качество. Трябва само да изчистя фоновия шум, още максимално да увелича и подобря звука. Тогава по принцип е възможно да чуем и думите на човека отсреща.

— В същото време можеш ли да изолираш и изчистиш записания звук, когато Кеслер е натискал бутоните на апарата? — обади се с любопитство първият оператор.

— Не е толкова трудно.

— Чудесно — отвърна колегата му и извърна лице към Ранди. — Значи започваме. Виж, винаги когато натискаш бутоните на даден телефонен апарат, всеки един издава извънредно специфичен тон. Ще ги подредим, ще направим сравнение с апарата, тогава ще ги пуснем на търсачка, а компютърът безпогрешно ще познае и номера.

Ранди кимна, разбираше за какво става дума.

— По този начин получаваме насочващи данни за телекомуникационната система на онези хора — продължи да обяснява техникът. — Ще ни отнеме известно време, но използвайки първия номер, ще проникнем в компютърно генерирания лабиринт и малко по малко ще стигнем до целта.

— Която трябва да е пряко свързана с Вулф Ренке истинска телефонна линия — бавно каза Ранди и в очите й се появи хлад. — Тогава с професора ще си поприказваме мъничко за това кои са тези негови свръхмощни помагачи, а сетне ще го засилим в килията, където му е мястото до края на живота.

— Ами с Кеслер какво ще правим? — запита другият оператор.

Ранди се усмихна тънко.

— Хер Кеслер сега ще постои и ще се попече на бавен огън. Вече е натиснал паникбутона, а ние ще изчакаме тук на място да видим кой ще дойде да го спасява.

 

 

Москва

 

Същински звяр в клетка, Ерих Брант неспокойно крачеше напред-назад в офиса, едва потискайки нетърпението си. В ръка държеше телефон, говореше с Берлин по обезопасена линия.

— Имаш заповеди, Ланге — изсъска той. — Изпълнявай незабавно.

— С нужното уважение — тихо отвърна онзи отсреща, — искам да отбележа факта, че с моите хора не сме тук, за да извършваме самоубийство.

— Обясни се!

— Американците стопроцентово наблюдават дома на Кеслер — незабавно обясни Ланге. — И след като се появим и влезем, ще ни затиснат отзад.

— Убеден си значи, че това е операция на ЦРУ, така ли? — попита Брант, като налагаше цялата си воля да контролира бушуващия в него гняв.

— Убеден съм — рече Ланге. — Веднага щом получих твоя сигнал, незабавно започнах проверка чрез другите ни източници в тукашното правителство.

— И?

— Наистина съществува лице на име Изабеле Щаан и тя е действала и като извънреден прокурор към Министерството на правосъдието — отвърна Ланге. — Само че госпожа Щаан е в отпуска по майчинство и няма да се върне на работа поне до следващия месец. Нито пък има някъде заведена документация за открито вътрешно разследване на свързан с Кеслер случай.

— Значи смяташ, че американците са го подвели да ни потърси за помощ?

— Точно така — потвърди Ланге. — А в настоящия момент сто на сто се опитват да проследят обаждането му до Ренке.

Брант спря на място, не че гневът му отслабна. Ако американците намерят Ренке, няма начин да подминат и лабораторията ХИДРА. В такъв случай и собственият му живот няма да струва и пукната пара, а продължителността му ще се измерва в часове, и то в най-добрия случай.

— Ще успеят ли?

— Наистина не зная — отвърна тихо Ланге, а Брант направо си представи как с усмивка повдига рамене. — Обаче случаят попада именно в рамките на техническото разузнаване — област, в която, както знаем, и АНС, и ЦРУ са много силни, направо отлични.

Брант неохотно заклати глава. Знаеше, че Ланге е отличен професионалист, много рядко греши и казаното от него е вярно. По правило американците са слаби разузнавачи в полевата, чисто практична област, а голямата им сила е в техниката и особено електрониката.

— Значи незабавно се захващай да унищожиш въпросния наблюдаващ екип на ЦРУ, преди да са напреднали по случая — нареди Брант и очите му проблеснаха зловещо.

— Как да унищожа нещо, което не мога да намеря? — направо го отряза Ланге. — Американците сигурно се намират в превозно средство или в сграда някъде в радиус една миля около Кеслеровата вила. Не разполагам с нужните ресурси и време да проверявам напосоки огромния район Грюневалд с надеждата случайно да се натъкна на тях. За да заковем истинската мишена, ще ни трябва доста информация за берлинските операции на ЦРУ, и то кажи-речи веднага.

Брант кимна. Ланге отново беше прав.

— Добре — рече той хладно. — Незабавно ще се свържа с Малкович. Нашият патрон има специална връзка в Кьолн. Човек, който може би ще се окаже извънредно полезен в този случай.