Робърт Лъдлъм, Патрик Ларкин
Московски вирус (29)

Глава двайсет и осма

Белият дом

— Г-н Клайн, сър — както винаги нацупено заяви Естел Пайк, въвеждайки бледия дългонос мъж в Овалния кабинет. — Настоява да ви види.

Президентът Сам Кастила вдигна уморено лице от купчината папки и документи, затрупали любимата му маса от борово дърво, но усмивката му бе топла. Иначе под очите му имаше тъмни сенки, резултат от няколкото безкрайни дни напоследък, последвани и от безсънни нощи. Кимна любезно към един от столовете пред масата.

— Сядай, Фред, настанявай се. Ей сега ще ти обърна внимание.

Клайн седна послушно и мълчаливо изчака старият му приятел да довърши доклада, който четеше. Големите червени букви върху корицата на папката говореха, че той съдържа получена от разузнавателните спътници строго секретна информация. Кастила дочете материала, изсумтя отвратено и прибра страниците обратно в папката.

— Пак ли неприятности? — внимателно попита шефът на Първи секретен отдел.

— Колкото си искаш — отвърна президентът и прокара пръсти през косата си, сетне махна с ръка към множеството документи по масата. — И спътниците, и други източници непрекъснато засичат мащабни придвижвания на руски военни части в няколко гранични района — тези с Украйна, Грузия, Азербайджан и Казахстан. Общата разузнавателна картина обаче е доста фрагментарна и непълна. При това никой в ЦРУ или в Пентагона не желае да каже определено какво точно става там.

— Поради проблеми с твърдите факти ли? — попита Клайн. — Или защото са затруднени с анализирането им?

— И двете — изръмжа Кастила, потърси нещо сред купищата документи, измъкна папка с доклади и я подхвърли през масата към Клайн. — Ето ти пример за онова, което ми изпращат. Сам виж.

Бяха аналитични материали на РАМО за възможно прегрупиране и увеличаване на мощта на разположените в Чечения и край Кавказките планини руски дивизии. Позовавайки се единствено на сателитни снимки, показващи прехвърляне на големи количества военно оборудване с жп транспорт в области около Грозни, някои военни анализатори допускаха възможността руснаците да натрупват сили за нова голяма офанзива срещу ислямистките бунтовници в региона. Други обаче отхвърляха тази вероятност, изтъквайки, че става дума за рутинни ротации на военен персонал. Неколцина аналитици, малцинство сред останалата част, пък бяха на мнение, че прехвърлянето на танкови и стрелкови формации към Чечения е само заблуждаваща маневра — реалната цел е нанасяне удар на друго място, само че никой не можеше да каже къде точно.

Клайн прегледа набързо докладите, а неодобрението му растеше с всеки пореден лист. Поначало като жанр разузнавателният анализ е нещо доста сложно, най-често неточно и непълно. Но по незадълбоченост тези материали тук засенчваха почти всичко, което досега бе минавало през ръцете на Клайн. Теоретичните постановки бяха представени със забележително мъгляви термини, натоварени с прекалено много условности. Затова не бяха и убедителни, а по-скоро неясна и слаба смес от предположения, дори и неподредени по степен на вероятност. И от гледна точка на получателя — президента, който трябваше да взема политическите решения, анализите нямаха никаква стойност, тоест изглеждаха напълно безполезни.

Клайн вдигна очи и поклати глава с недоволство.

— Това тук е второкласна работа, Сам.

— По-добре я наречи третокласна — ядно отвърна Кастила. — Най-добрите ни специалисти по руските въпроси са или покойници или треперят от страх, че и техният ред идва. А онези, от по-долните нива, просто нямат достатъчен опит… и то си личи.

Клайн кимна. Да отделиш зърното от плявата в съвременното разузнаване — разпокъсани фрагменти от засечени комуникации, трудни за разчитане сателитни снимки, случайно дочути от агентурата и посолствата слухове — бе изкуство, което се развива и създава с дългогодишно обучение, натрупване на теоретичен опит и практика.

Все така смръщен, президентът свали очилата си и ги захвърли върху масата. Сетне погледна Клайн и поклати глава.

— Е, това вече ни води до поставената ти задача, Фред. Да засечеш причинителя на това заболяване. Какво си направил по въпроса досега?

— За съжаление по-малко, отколкото бих желал — отвърна Клайн. — Но току-що получих спешен сигнал от Смит и Девайн.

— И?

— Те определено са се натъкнали на нещо много неприятно в Москва — тихо обясни шефът на Първи отдел и направи гримаса — ужасно много му се искаше да захапе намиращата се в джоба на сакото му любима лула от корен на изтравниче. — Някои от новините, които научих от тях, се връзват с докладите, които току-що ми показа. За съжаление не съм успял да си обясня какво точно ще означават те в една обща картина.

Кастила внимателно изслуша подробностите, които Клайн изреди, обобщавайки свършеното от екипа му до този момент, включително съмненията относно възможното участие на Константин Малкович в руските планове и слуховете за предстоящи военни действия, съобщени от колегата на Киров от руската разузнавателна служба.

Бръчките по лицето на Кастила сякаш се задълбочиха.

— Не ми харесват тези неща, Фред, ама никак. Нещо много опасно става — рече президентът и се облегна назад с тежка въздишка. — Значи няма съмнение, че причинителят на смъртта на онези хора в Москва преди два месеца е същата болест, с която сега и ние си имаме работа, нали?

— Никакво съмнение — потвърди Клайн смръщено. — Смит потвърди, че симптомите и изследванията, за които е чел, съвпадат с констатациите на нашите здравни центрове и изследователи. Обаче…

Не завърши изречението и Кастила го изгледа въпросително.

— Обаче какво?

— Обаче без солидни доказателства за официална руска роля в използването на това тайнствено заболяване като оръжие не можем да очакваме който и да е — било в НАТО, или в другите страни около Русия — да се съгласи с предприемане на сериозни ответни мерки — продължи Клайн, свивайки тесните си рамене извинително. — Опитите на Кремъл да потули разпространяването на болестта там могат да бъдат окачествени като престъпно глупави, обаче нашите европейски съюзници няма да погледнат на тях като достатъчно оправдание за ответни икономически санкции или за повишаване на нивата на бойната готовност в НАТО.

— Така е — сухо отвърна Кастила? — Представям си само какъв вой ще се вдигне и какви опасения и възражения ще се изсипят и в Париж, и в Киев, и в Берлин, само да поискам да заемем обща твърда позиция срещу Дударев и режима му на базата на записките на една покойна лекарка. И някакви си неясни сателитни снимки също няма да ги убедят, нито пък слухове втора ръка за възможна руска мобилизация, та дори и тя наистина да е мащабна.

Кастила въздъхна и удари с ръка по масата.

— По дяволите, Фред! Нуждаем се от факти! Твърди факти. Иначе действаме на сляпо и се зъбим на мъгляви сенки.

Клайн кимна безмълвно в знак на съгласие.

— Виж какво, след като свършим с теб тук, незабавно ще свикам Съвета за национална сигурност — изведнъж реши президентът. — Ще се наложи максимално да засилим наблюдението над руснаците и въоръжените им сили — по всички канали и с всички средства. Най-малкото незабавно трябва да се пренастроят спътниците за активна разузнавателна дейност над граничните райони.

Кастила не съумя да остане повече на едно място, бутна стола си назад и рязко се изправи, като закрачи към високите прозорци над южните морави на Белия дом.

Пиковите часове в американската столица набираха сила, а в падащия бързо мрак лазещите бавно към „Конститюшън Авеню“ автомобили изглеждаха като мудно търкалящи се светли, многоцветни мъниста. Президентът се загледа навън, а след малко извърна глава към Клайн.

— Познаваш ли лично Константин Малкович?

— Не сме се срещали на живо — отвърна Клайн и се усмихна леко. — Общуването с този тип милиардери е малко над моето социално-финансово положение, господин президент.

— Е, аз пък съм го виждал — въздъхна Кастила. — Могъщ във финансово отношение човек. Силен характер. И амбициозна личност.

— Колко амбициозен, ако мога така да се изразя?

Кастила се усмихна тънко.

— Достатъчно амбициозен, че да седне дори и на това място ей тук — президентското, — ако например бе роден в САЩ, а не в Сърбия.

Клайн кимна с разбиране.

— Веднага ще наредя да направят всички възможни проверки и справки за него и за цялата му могъща финансова империя. Ако работи с руснаците тайно, може би ще има начин да открием някои връзки, а оттам да проследим и какво евентуално планира в момента.

— Добра идея, Фред, действай по нея — съгласи се президентът, сетне се смръщи. — И все пак не съм сигурен докъде ще стигнете с проверките. Данъчните служби се опитваха да свършат същата работа преди няколко години — имаха немалко сигнали за прикриване на доходи. Само че се натъкнаха на солидна стена и трябваше да се откажат. Всичките му финансови институти и институции са подредени в невероятен лабиринт от офшорни холдинги и частни фондации. Финансовото и търговското министерство пък имаха данни, че той тайно контролира множество други бизнеси чрез посредници, трети лица и прочее, които елиминират възможностите да се докаже нещо незаконно или разобличаващо.

Сега и Клайн се намръщи.

— Звучи ми като съвършена организация за съмнителни тайни операции.

— Ами да, разбира се — кисело се съгласи Кастила отдалечи се от прозореца и се върна при стария си приятел. — Хайде да ми разкажеш повече за твоите хора в Москва.

— Разбира се, сър.

— Доколкото разбрах, прикритията им са изгърмели, нали така? Значи си наредил на Смит и Девайн да напуснат Русия?

Клайн замълча за миг, подбирайки думите си грижливо.

— Всъщност опитах се да им внуша, че трябва да излязат от страната колкото се може по-бързо.

Кастила вдигна вежди в изненада.

— Да им внушиш ли? Дявол да го вземе, Фред, ти нали ми каза, че практически всяко московско ченге или агент е по дирите им? Какво биха могли да научат при такива обстоятелства?

Шефът на тайния отдел му хвърли дяволита усмивка и поклати глава.

— Ти си чувал и друг път за възможностите на Джон Смит, нали, Сам? Фиона Девайн не я познаваш. Все още. Но мога да те уверя, че и двамата са удивително настойчиви и последователни хора. Фактически са хора находчиви, с инат и с хъс, приличат на тебе самия понякога. Хванат ли се с една работа, винаги я докарват до край. А в момента и двамата нямат никакво желание да си признаят, че са победени.

— Хъсът и смелостта са добри човешки качества — тихо откликна Кастила и по лицето му се изписа още по-загрижено изражение. — Обаче случаят е деликатен и ти го знаеш. Въпросът ми е те дали го разбират: че ако ги арестуват, ще вдигнем ръце и ще ги оставим на вълците?

— Разбира се, че знаят, г-н президент — сериозно отвърна Клайн. — Това е част от тяхната работа в нашия отдел. И двамата отлично разбират какви рискове носи професията им. И ако се наложи, убеден съм, че ще направят всяка жертва, която може да се изисква от тях.