Робърт Лъдлъм, Патрик Ларкин
Московски вирус (11)

Глава десета

Близо до Орвието, Италия

 

Древният и много красив умбрийски град Орвието е кацнал високо на вулканично плато над просторната долина на река Паля, почти на половината път между Рим и Флоренция, а острите, високи скали около града са играли ролята на естествена крепостна стена хилядолетия наред.

От главната магистрала точно под скалите се отклонява второстепенен път, който се извива в западна посока и по склоновете на нисък масив срещу Орвието. На билото му са разположени няколко свръхмодерни сгради от стомана и стъкло, а целият комплекс е ограден с висока решетеста ограда, върху която са опънати остри като бръснач жици.

Надписите на главната порта уведомят посетителя, че тук се намира главното управление на Европейския център за проучване на населението (ЕЦПН) Главната задача на центъра е да изучава свързаните с генезиса и миграцията на европейското население исторически процеси във времето, както и генетичните му тенденции. Придадените към разните лаборатории учени рутинно обикаляха континента и Северна Америка, за да вземат проби на ДНК от различни общества, комуни и етнически групи в рамките на широк спектър от историко, генетично, медицински изследователски проекти.

Рано в сивата влажна утрин през портата мина черен мерцедес и спря пред отделена от другите постройки голяма сграда. От автомобила излязоха двама високи и широкоплещести мъже с кожени шапки и тъмни на цвят палта. Единият, синеок с типично високи славянски скули, остана на място до колата, докато вторият закрачи към заключения главен вход на сградата.

— Име? — запита глас с груб италиански акцент от интеркома до солидната метална врата.

— Брант — отвърна едрият мъж ясно и бавно извърна лице към окачените над вратата камери, за да могат да го сканират ясно в анфас и профил.

Мина малко време, докато електронният образ бе прехвърлен за сравнение в базата данни на централния сървър в системата на сигурността. Тогава интеркомът изпука отново и гласът рече:

— Имате разрешение за влизане, сеньор Брант. Моля, въведете идентификационния код.

Мъжът набра десетцифрено число на клавиатурната ключалка до входа и чу как се задвижиха механизмите за отваряне. Вратата се отвори и го допусна в ярко осветен коридор. Пред първата врата вдясно — видимо помещението на охраната — стояха двама мъжаги със смръщени лица, държаха автомати в ръцете и го гледаха втренчено. След секунда първият учтиво посочи намираща се наблизо закачалка.

— Моля ви, г-н Брант, тук оставете дрехата, шапката и оръжието си.

Посетителят се усмихна леко. Доволен бе, че разпоредената лично от него процедура за проверка при влизане се спазва точно, при това дори и спрямо самия него. Това бе окуражително на фона на получените преди това неприятни новини от Прага. Свали връхната си дреха, разкопча раменния кобур и го извади изпод сакото заедно с валтера в него. Окачи ги на посочената кука, после свали и кожената шапка, под която се показа късо подстригана светлоруса коса.

— Доктор Ренке е уведомен за пристигането ви — обади се отново първият охранител. — Очаква ви в главната лаборатория.

— Много добре — кимна отривисто Ерих Брант, човекът с кодово име Москва едно.

Главната лаборатория заемаше почти половината сграда. Навсякъде имаше компютри, много апаратура, сред която подобни на големи кутии ДНК броячи, синтезатори, техника за хроматографски анализ, микроцентрофуги и електропоратори за манипулиране на ДНК в живи клетки. На широки рафтове бяха грижливо подредени запечатани съдове с различни реактиви, ензими и други химикали. Поредица затворени врати водеха към изолатори, където отглеждаха различни вирусни и бактериологични култури и друг материал. Навсякъде светеше от чистота, лаборантите и учените носеха стерилни престилки, ръкавици, марлени маски, а някои и пластмасови лицеви шлемове. Немалък по брой персонал се въртеше сред сложната апаратура, участвайки в прецизно дефинираните етапи на програмата за разработка на всеки отделен уникален вариант на ХИДРА.

Брант спря близо до вратата и с подчертан интерес се захвана да наблюдава този многообразен и сложен процес, макар че не разбираше добре какво точно става в отделните ядра. Макар Вулф Ренке на няколко пъти в миналото да се бе опитвал да обяснява етапите и основните процеси на разработката, Брант винаги се бе губил и обърквал сред множеството научни термини.

Дори и сега се опита да обгърне с поглед цялото просторно помещение и сви рамене. Всъщност подробностите изобщо не го интересуваха. Той имаше други задачи и умения — да убива прецизно, хладнокръвно, а ХИДРА бе просто един инструмент на смъртта, оръжие не много по-различно от което и да е друго. Като забравим научния жаргон и хилядите технически подробности, механизмите на производството й и смъртоносният й потенциал бяха жестоко прости дори и на теория. По-сложното бе изпълнението.

Първо трябва да се намери мостра от ДНК на предполагаемата жертва — може да е неин косъм, микроскопично парченце кожа, някаква телесна течност, дори и често намиращата се в отпечатък от пръста мазнина. Тогава идва трудоемкият процес на подбор от ключови съставки на съдържащите гени хромозоми. Там трябва да се търсят специфични сектори от генетичната секвенция, практически уникална за всеки индивид, свързана и с деленето на клетките. Веднъж, след като това бъде постигнато, трябва да се подготвят щамове от т.нар. кДНК — комплементарна ДНК, създавайки точно огледални образи на подбраните за мишени сектори.

Следващата стъпка изисква да бъде променен сравнително малък ДНК вирус с единичен щам, каквито има във всеки човек. С помощта на различни чисто химически процеси е възможно да се изолира почти всичко с изключение на гените, свързани с протективната протеинова обвивка и тези, позволяващи на даден вирус да проникне в самото сърце — ядрото — на човешката клетка. Така трудно създаденият от генома на жертвата продукт се обработва с още по-сложни процедури, за да бъде създаден самоделящ се плазмид.

След това въпросните плазмиди се внасят в доброкачествен щам на Е-коли — бактерия, която често се намира в човешките черва. Остава да бъдат отгледани и концентрирани на едно място въпросните модифицирани щамове на Е-коли, създавайки по този начин използваем запас от материала. И съответният вариант на ХИДРА е готов за заразяване на избраната мишена.

Основно качество на това оръжие е неговата невидимост, то няма цвят, вкус, лесно може да бъде внесено в избрания за ликвидиране индивид — било чрез напитка или храна. Веднъж попаднала в червата, модифицираната бактерия се размножава бързо и с растежа си постоянно отделя генетично променените вирусни частици, които попадат в кръвния поток и оттам в цялото човешко тяло.

Брант разбираше поне тази част — вирусните частици са ключовите смъртоносни компоненти на ХИДРА. Природата им е такава, че пробиват стените на човешката клетка. Веднъж попаднали в нея, те практически инжектират променените сектори на кДНК в ядрото. Това действа само на предварително подбраната жертва. Попаднала в друг индивид, въпросната бактерия не вреди, докато при избраната мишена започва смъртоносен процес. Ядрата започват да се делят, огледалните по образ сектори автоматично прилепват към предварително избраните дялове на хромозомната ДНК, блокирайки по-нататъшното делене. По този начин се саботира целият изключително сложен естествен процес на делене и възпроизвеждане на клетките — крайно нужен за живота.

Процесът е верижен: все повече и повече клетки се заразяват и спират възпроизводството. Тогава жертвите на ХИДРА вдигат много висока температура, страдат от болки по цялото тяло, получават обриви. Най-бързо възпроизвеждащите се клетки са на косата и костния мозък, а веднъж спре ли този процес, симптомите приличат на анемия и загуба на тегло, много типични при радиационното заразяване. И този галопиращ процес има ефекта на доминото — засяга орган след орган, цели системи и постепенно води към болезнена смърт.

Лечение няма. Нито пък присъствието на ХИДРА може да бъде открито по какъвто и да било медицински път. Отчаяно опитващи се да констатират причината за неизвестната им болест, лекарите изобщо няма и да се досетят да потърсят онази най-обикновена, често безвредна, скрита в човките черва бактерия.

При тази мисъл Брант се усмихна с удоволствие. Неоткриваема, нелечима, без възможност да бъде спряна, ХИДРА е съвършеното оръжие на професионалния убиец. Хрумна му едно сравнение и той злобно се засмя на глас: в известен смисъл Ренке и неговият екип създават микроскопични аналози на ракетите и бомбите с извънредно прецизно насочване, с които американците така много обичат да се хвалят. Дори разликата е в полза на ХИДРА — тя не причинява ненужни странични поражения, разрушения и щети.

В това време Ренке и един от помощниците му — доста по-слаб и нисък мъж — оставиха работата си при един от апаратите и закрачиха към Брант. Ренке свали ръкавиците и пластмасовата си маска. Под нея се показа бялата му, ниско остригана коса, мустаци и къса заострена брадичка. От известно разстояние този човек имаше весело, симпатично излъчване. Отблизо обаче се виждаха кафявите му, немигащи очи — в тях гореше хладен фанатизъм. Този наистина висококвалифициран и посвоему извънредно талантлив учен делеше човечеството на две доста неравни категории: спомоществователи на изследователската му работа и жертви. С втората категория можеше да експериментира, върху нея именно изпробваше авангардните си биологични и химически ужасии, които бяха неговата стихия.

В този момент подаде ръка и се усмихна — тук, пред него, стоеше повече от спомоществовател.

— Ерих! Добре дошъл! Лично искаш да вземеш новата ни играчка, нали? Досещам се аз… — рече той и кимна към голям охладителен съд със сух лед наблизо.

В него бяха поставени десетина прозрачни, подобни на мускалчета съдове, грижливо облепени с етикети. За да се намали рискът от загуба на ефекта и биологичните им гостоприемници да не загубят нужните им хранителни качества, съхраняваха вариантите ХИДРА при близки до замръзването ниски температури за колкото се може по-дълго време след производството им.

— Ето ги — рече Ренке. — Пакетирани, така да се каже, готови за транспортиране.

— Дойдох да взема вариантите на фаза II, хер професор — отвърна Брант и стисна подадената му ръка. — Но трябва да обсъдим и някои други неща. Насаме…

При последната дума отправи многозначителен поглед към Ренке.

— О, така ли? — повдигна вежди Ренке и хвърли бърз поглед към множеството лаборанти и асистенти наоколо, после отново се обърна към едрия мъж пред себе си. — Добре тогава, нека да отидем в моя кабинет.

Излязоха през странична врата, минаха по тих коридор и влязоха в спартански обзаведено неголямо помещение без прозорци. По стените имаше множество лавици с още повече книги и справочници. Отвъд бюрото с голям свръхмощен компютър на него Брант зърна тясна кушетка с безредно разхвърляни по нея одеяла. Не го учудваше този факт: Ренке бе известен с отсъствието на интерес към материалното удобство, така важно за повечето хора. Живееше единствено за научната работа и изследванията си.

След като затвори вратата след себе си, Ренке рязко се извърна и вдигна очи към по-високия мъж.

— Е, казвай — настоятелно запита той. — Като изключим това, че искаш да вземеш новия вариант ХИДРА, какво те води тук? Напуснал си Москва спешно — защо?

— Две неща — веднага отвърна Брант — Имаме сериозен пробив в сигурността.

— Къде? — сепнато запита Ренке, а лицето му се изпъна.

— В Прага, но оттам следите водят към Москва — каза Брант и подробно разказа фактите относно сполучливото отстраняване на Петренко и втория несполучлив опит да бъде ликвидиран американският лекар подполковник Смит. Непосредствено след пристигането му в Рим предната вечер оцелелите от пражкия екип най-накрая бяха успели да му докладват за случилото се след отчаяни опити да се свържат с него и преди това.

Ренке изслуша подробностите най-внимателно, а устните му се разкривиха в неодобрителна гримаса. Сетне омерзено поклати глава.

— Лис е бил немарлив. Неизвинително некадърна работа — отсече той ядно.

— Вярно. Беше прекалено самоуверен и неточен — съгласи се Брант, а в очите му заканително заиграха хладни, мрачни огънчета. — Поне свършеното от американеца ми спестява усилието да го санкционирам лично за назидание и пример за Илионеску и другите.

— А въпросният Смит появи ли се някъде?

— Все още не е — кратко отвърна Брант повдигна масивните си рамене. — Обаче е изпуснал лондонския полет, за който е имал запазено място, и сега и чешките власти го издирват. А намерят ли го, аз имам в Прага и други източници. Те ще ме уведомят веднага.

— Но вече са минали двайсет и четири часа — изтъкна ученият. — Досега Смит отдавна да е минал чешката граница, не вярвам да стои там и да чака да го заловят. И в момента би могъл да се намира почти навсякъде в света.

Брант кимна.

— Това ми е напълно ясно.

Ренке се смръщи, поглади брадичката си.

— Какво знаеш за него? — попита той. — Въпреки поредицата си сериозни грешки Лис и хората му бяха професионалисти. Как може някакъв си лекар да ги премахне с такава лекота? Нещо не се получава тук…

— Честно казано, не знам — неохотно призна високият мъж. — Но и така е очевидно, че Смит съвсем не е онзи, за когото се е представял.

— Искаш да кажеш, че е нечий агент, така пи? Може би на някоя от множеството американски военни и други разузнавателни организации?

— Може би — сви рамене русокосият и също се намръщи. — Възложил съм вече да се направят някои проверки, най-напред да проучат дали Смит има досие. Още след като Лис докладва за срещата с Петренко, наредих да проучат всичко около военната служба, кариерата му на военен лекар, учен и така нататък. Само че тези неща не стават за час-два, сам знаете. И ако наистина е свързан с някоя от американските разузнавателни централи, не искам да разкривам, че точно ние се интересуваме от него. Това ще ни завърже ръцете и ще привлече вниманието към нас. Недопустимо е точно сега.

— Да, но ако е шпионин, всичките ти разсъждения и опасения идват малко късничко, нали? — студено коментира Ренке. — И американците току-виж вече започнали да душат около полевите ни опити в Москва.

Брант премълча, насили се да контролира пламналия в него гняв. Нямаше никаква полза точно в сегашния момент да напомня на този фанатик собствената му роля за провеждането на въпросните първи тестове, които с такава лекота наричаше „полеви опити“.

— На Алексей Иванов съобщи ли? — запита след малко Ренке. — В края на краищата 13-о управление може би има досие на този Смит. А пък и най-малкото длъжни сме да уведомим приятелите си във ФСС, за да вземат нужните мерки и да затегнат сигурността във и около Москва, нали така?

— Засега на Иванов нищо не съм казвал относно американеца — поклати глава Брант — Иначе знае, че Петренко и Кирянов са мъртви. Това и нищо повече.

Ренке повдигна вежди.

— Значи държиш Иванов на тъмно? Разумно ли постъпваш, Ерих? Както сам каза, налице е сериозен пробив в оперативната сигурност. Не е ли това много по-важно от всякаква професионална ревност или неудобство?

— Така или иначе преките заповеди от шефа анулират всякакви други съображения — спокойно отвърна Брант — От нас той очаква сами да се оправяме. Няма нужда да молим Кремъл за помощ като уплашени момченца. И в този случай смятам, че е абсолютно прав, затова стопроцентово ще изпълнявам нарежданията му. При това руснаците пипат прекалено грубо, не са по деликатното. Намесят ли се, току-виж ситуацията се влошила още повече. В дадения случай разполагам с достатъчно човешки ресурси, за да се справя със статуквото дори и американците да започнат да си врат носа, надничайки тук и там.

Ренке присви устни недоволно и запита:

— Тогава какво искаш от мен?

— Пълен списък на всички в Москва, притежаващи някаква медицинска информация относно първата ХИДРА от типа, който може да заплаши нашата операция. При положение, че Смит е на свобода, не можем да си позволим риска да приемаме, че Петренко и Кирянов са единствените, осмелили се да нарушават заповедите за пълно мълчание по случая.

— Мога да съставя такъв списък — бавно кимна Ренке.

— Добре. Изпратете ми го по възможност най-бързо, моля — и този път въпреки любезността думите на Брант прозвучаха като заповед, а зъбите му се белнаха в студена и жестока усмивка. — Наложи ли се, трябва да имаме готовност да премахнем всички рискови фактори.

— Да, това е вярно — съгласи се Ренке и погледна русокосия в очите. — Но ти спомена две неща. Кое е второто?

Брант се поколеба. Извърна се и очите му пробягаха по многобройните книги по лавиците и другите вещи. Сетне погледът му се върна към учения.

— Сигурен ли сте, че стаята ви е чиста?

— Нали имам екип по сигурността — спокойно отвърна Ренке и се усмихна. — Всяка сутрин проверяват за подслушване. При това хората са ми абсолютно верни, служат само на мен и на никой друг. Свободно можеш да говориш. Само че в теб усещам безпокойство, нали? Затова ми се струва, че ще стане дума за второстепенната задача — т.нар. „застраховка срещу предателство“, която руските ни приятели са така заинтересовани да получат.

Брант кимна.

— Точно така… — гласът му секна за миг и въпреки уверенията на учения продължи да говори много по-тихо. — От Цюрих потвърдиха първата вноска в нашите сметки. Само че аз трябва да разполагам физически със специалния материал, който обещахме на Иванов, преди той да е одобрил трансфера на втората сума.

Ренке сви рамене.

— Това не е проблем. Искания вариант го завърших още преди няколко седмици… — отвърна той и прекоси стаята, протегна ръка и натисна нещо на един от шкафовете с книги.

Цялата конфигурация се завъртя безшумно, отзад се показа скрит стенен сейф, комбиниран с фризер. Набра код, притисна палеца си във вградения във вратичката скенер. Нещо избръмча тихо и тя се отвори. Ренке си постави дебела гумена ръкавица и бръкна в отвора. Извади една-единствена подобна на малка епруветка прозрачна стъкленица.

— Ето го тук. На излизане си вземи охладителен контейнер с повече сух лед.

Брант се приближи, надникна — вътре забеляза още подобни стъкълца. Сивите му очи се присвиха.

Ренке проследи погледа му и се усмихна.

— Хайде, хайде, Ерих. Толкова години вече се познаваме. Отлично знаеш, че винаги вземам предпазни мерки, подсигурявам си собствения гръб, нали така? Няма значение за кого работя…