Робърт Лъдлъм, Патрик Ларкин
Московски вирус (28)

Глава двайсет и седма

Минаваше десет часът вечерта, когато Смит и Фиона Девайн влязоха в долния бар на хотел „Белгород“, но хора имаше предостатъчно. Мъже и жени в официални дрехи седяха в сепаретата и около масичките, сред тях и не малко чужденци. И покрай бара прави разговаряха и пиеха десетина души. В дъното дискретно свиреше джаз състав, а множеството говорещи едновременно гласове заглушаваха музиката. „Белгород“ е голяма, подобна на кутия сграда, без особени архитектурни достойнства, обаче хотелът е предпочитан от мнозина поради удобното си местоположение — недалеч от метрото и „Арбат“ — а и заради сравнително ниските цени.

Олег Киров седеше сам в ъгъла на шумното помещение и пушеше цигара. На масичката пред него стоеше полупразна бутилка с водка и две чашки. Изглеждаше замислен и тъжен.

Смит и Фиона се запровираха сред масите и спряха край неговата.

— Можем ли да седнем при вас? — попита Джон с доста тромав руски акцент.

Киров вдигна очи, изгледа ги мрачно, сетне физиономията му се смекчи.

— Разбира се. За мен ще е удоволствие.

Изправи се кавалерски, дръпна стола пред Фиона, намести го, за да седне тя удобно, и веднага даде знак на келнерката да донесе чаши.

— Мога ли да запитам как се казвате? Или е прекалено невъзпитано при толкова кратко запознанство?

— О, не, моля, ето — отвърна Смит, седна на съседния стол и плъзна шведския си паспорт към него.

Колкото самохвалко, толкова и професионалист, Яшвили бе свършил чудесна работа. Киров разлисти документа с вещото око на познавач. Изглеждаше поне на десетина години, в него имаше множество изходни и входни печати за различни държави.

— Приятно ми е, аз съм доктор Кале Щранд — епидемиолог към СЗО — рече Смит.

— Аз пък се казвам Берит Линдквист — обади се Фиона с дяволита усмивка. — Лична асистентка на д-р Щранд.

— С ударение върху лична, а? — подхвърли Киров и повдигна вежди.

Тя му се закани с пръст.

— Не всички шведи са болни на тема секс, г-н Киров. Моите отношения с д-р Щранд са стриктно професионални.

— Прощавайте, госпожице Линдквист — отвърна руснакът с учтива усмивка, сетне замълча и известно време внимателно ги оглеждаше, като накрая одобрително кимна: — Добро изпълнение. Смятам, че ще мине навсякъде.

— Да се надяваме — отвърна Смит, едва сдържайки постоянния си подтик да се почеше по веждите.

Върху черната си коса носеше руса перука, заради което се наложи да изруси веждите си и в момента те дяволски го сърбяха. В устата, под бузите, имаше специализирани подплънки и лицето му изглеждаше по-широко. Под ризата и колана имаше други подплънки, които го правеха поне десетина килограма по-тежък, при това и леко го състаряваха. Тежките очила с дебели черни рамки и нулеви диоптри пък отклоняваха вниманието от сините му очи. Всички тези отделни елементи на дегизировката бяха сами по себе си доста неприятни за изтърпяване, обаче общо отлично променяха външния му вид. И всяка милиционерска проверка би минал със сигурност.

И Девайн бе значително променена. Косата й бе подстригана и боядисана в тъмночервено. Високите токове добавяха поне три сантиметра към височината й, а новите дрехи също изменяха фигурата — достатъчно, колкото да не изглежда като старата Фиона.

Джон мълчеше, докато келнерката почисти масата, отнесе старите чаши и донесе нови. Сетне запита:

— Твоят приятел от ФСС каза ли нещо интересно?

— Всъщност да — рече мрачно Киров, а в очите му се появи тревога. — Първо потвърди, че ви издирват по нареждане от най-високо място — значи направо от Кремъл. Милицията и подразделенията на вътрешни войски, които са предадени към нея по този повод, докладват лично на Алексей Иванов.

— Иванов ли? — сепна се Фиона. — Това е лоша новина.

Смит се наведе над масичката.

— Обясни ми, ако обичаш, кой е този Иванов?

— Шеф е на тринайсето управление на ФСС — отвърна Киров. — Подчинен е пряко на самия Дударев и на никой друг. Неговият отдел си работи независимо от общата командна структура и йерархията във ФСС — винаги и по най-различни поводи. Говори се, че неговите агенти не зачитат законите и най-нагло погазват конституцията. И доколкото съм информиран, това е самата истина.

Фиона кимна в знак на съгласие и лицето й сякаш потъмня.

— Този човек е безпощаден и абсолютно аморален. В същото време е крайно компетентен в работата си. Което пък ме кара да се замисля и питам как така се отървахме при първата засада? Защо беше нужно да убиват Веденская на улицата, а сетне да се опитват да ни отвлекат с онази фалшива линейка? Много по-просто беше милицията да ни задържи по някакъв си измислен повод, а после да ни предадат на неговата служба.

— Защото това не беше работа на Иванов — тихо отвърна Киров. — Поне не и изцяло. Моят приятел и бивш колега успял да хвърли едно око на представените от милицията доклади по случая. Значи преди Кремъл да заповяда спиране на по-нататъшните разследвания.

— И какво? — запита Смит.

— Милицията е разпознала двама от мъртвите — продължи Киров. — И двамата са бивши служители на КГБ, специалисти по мокрите дела. Срещу дисиденти и заподозрени предатели.

Смит кимна мрачно, познаваше термина. Мокри дела е евфемизъм за практически санкционирано от държавата убийство.

— Казваш бивши служители. Защо бивши?

— Точно така — обясни Киров и махна с ръка. — Защото през последните няколко години са работили за групата „Брант“. Същите хора, които са се опитвали да те елиминират в Прага.

— Обаче Брант — бивш офицер от Щази — и неговите наемници работят по поръчка за който плати най-добре — намеси се Фиона. — И оттук въпросът: кой плаща за нашето евентуално отвличане? Кремъл посредством Иванов ли? Или някой друг?

— Засега не съм сигурен — призна Киров. — Но моят колега е научил, че линейката действително е регистрирана като собственост на Медицинския център „Свети Кирил“.

Фиона забеляза изписаното по лицето на Смит недоумение и обясни:

— Този център е смесена западно-руска клинично-учебна болница, чиято цел е да подобрява нивото на здравеопазването в национален мащаб.

Сетне се обърна към Киров и запита:

— Може би са откраднали линейката от там?

— Ако е така — отвърна Киров замислено, — тогава е странно защо за кражбата няма оплакване в милицията.

— Да, любопитни неща — отбеляза сухо Смит. — А кой финансира тази медицинска клиника?

— Води се за консорциум — с обществено и частно участие — отговори Фиона. — Може би една трета от бюджета се дава по линията на Министерството на здравеопазването. Останалите пари обаче идват от цяла мрежа западни благотворителни институции и фондации…

Внезапно замълча и се замисли, прехапвайки език.

— … ами да, да. Сега се досещам, че немалка част от финансите се изплащат от фондация под контрола на Константин Малкович.

— Все по-интересно и по-интересно става — коментира Смит, замисляйки се върху събитията от последните два дни от нов ъгъл.

Оформяше се доста неприятна картинка — перспектива, която нямаха право да пренебрегват. Извърна глава към Фиона и рече:

— Само помислете върху следното: вие се обръщате към този Малкович по повод заболяването и опитите на официалните власти да потулят случаите. Той твърди, че е ужасен и обещава да направи всичко възможно, за да научим истината. А сетне, моля ти се — значи няколко часа по-късно вас ви поставят под наблюдение на професионален екип. Следите ли логиката?

Фиона кимна утвърдително.

— Добре тогава — продължи Смит. — Успявате да се измъкнете от следенето, обаче преди това пък същите хора са ни засекли заедно край „Патриаршие пруди“. А впоследствие на различни места са запищели алармите, нали така? И по-късно същата вечер групата „Брант“ стяга обръча около нас. А сега излиза наяве, че използваната от тях линейка е собственост на болница, която получава здрави пари от добрия стар Константин Малкович.

— Мислиш, че той може да е в същата игра заедно с Дударев ли? — запита Киров, вече доста намръщен.

— А ти смяташ, че е невъзможно ли? — контрира Смит и поклати глава. — Не, братко. В крайна сметка логиката говори, че тук наистина може да има и някои съвпадения. Но иначе около г-н Малкович се набират доста въпросителни и нещо като димна завеса, не съм ли прав?

— Прав сте, разбира се — горчиво откликна Фиона. — При това може да се окаже, че зад онова, което наричате димна завеса, може да се появи и доста огън…

И лицето й се зачерви от гняв. Припомняше си подробностите от интервюто с Малкович, само че този път преценяваше казаните от него неща през друга призма. Чак изскърца със зъби от ядно разочарование.

— Само че нищо не можем да докажем за него точно сега!

— Така е — констатира Киров мрачно. — Ако този милиардер е в играта заедно с Кремъл, той ще взима нужните предпазни мерки, поне докато вие с подполковник Смит сте живи. До него няма да допускат непроверени хора, ще покрият евентуалните доказателства и ще блокират всички възможности за научаване на истината. Направим ли опит да се доберем до него лично, все едно сами да си сложим главите в торбата.

Смит кимна, беше съгласен.

— Прав си. Далеч по-разумно е да се опитаме да стигнем семействата на починалите. Приоритет за нас сега са солидни факти около причините за новото заболяване. Обаче, преди да действаме, трябва да докладваме на Клайн за съмненията си.

— Мисля, че има още едно нещо, което г-н Клайн трябва да научи — обади се Киров. — Според колегата от ФСС в страната са налице симптоми за далеч по-сериозна опасност. И тя е може би някак свързана именно с това тайнствено заболяване, обаче го надвишава далеч по смисъл и мащаби.

И той започна да излага научените факти, а Фиона и Джон слушаха мълчаливо и с все по-загрижени лица. Руснакът разказа за слуховете около интензивните военни приготовления, които вече се носели из горните етажи на централата на ФСС на „Лубянка“. Някои източници шепнели за тайни придвижвания на големи войскови единици и военни маневри, прехвърляне на значителни количества муниции, хранителни продукти и гориво в тайни арсенали и депа по руските граници, за засилени мерки на сигурността около Кремъл и Министерството на отбраната.

И всички тези факти сочеха към немислимото — голяма военна кампания за агресия срещу бившите съветски републики.