Емилия Друмева
Конституционно право (95)

Област

1. Правна същност

Според действащото право територията на Република България се разделя на 28 области (чл. 6, ал. 1 от ЗАТУРБ). Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места, и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси (чл. 142 от КРБ). Областта се състои от една или повече съседни общини. Територията на областта е територията на включените в нея общини. Наименованието на областта е наименованието на населеното място, което е нейният административен център. Промяна на границите на областта може да се извършва само по границите на съществуващите общини. Промяната се утвърждава с указ на президента на Републиката по предложение на Министерския съвет. Промяна на административния център и на наименованието на областта се утвърждава също с указ на президента, пак по предложение на Министерския съвет — всичко това е в рамките на конституционно установеното правомощие на президента на Републиката — чл. 97, т. 5 от Конституцията.

Столичната община е административно-териториална единица, която има и статут на област. В нея се съчетава самоуправлението на нейното население с провеждането на държавната политика за развитието на столицата (чл. 8 от ЗМСМА).

Конституционната уредба има развитие в законодателството: до края на 1998 г. — в ЗМСМА, а след това — в ЗА.

2. Областният управител

В областта няма органи на местно самоуправление. Областта се управлява от областен управител (чл. 143, ал. 1 от КРБ), подпомаган от заместник-областни управители и областна администрация. Областният управител е териториален едноличен орган на изпълнителната власт; назначава се и се освобождава от Министерския съвет, без срок. Заместник-областните управители се назначават от министър-председателя също без срок.

Какво има да върши областният управител? Да осъществява деконцентрацията на държавната власт с цел постигане на ефективна регионална политика (чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от КРБ), като:

а) провежда държавната политика в областта, координира работата на държавните органи на територията на областта и взаимодействието им с местните власти;

б) осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация;

в) отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта;

г) осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол;

д) упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление, когато това е предвидено в закон;

е) координира териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт;

ж) организира и ръководи дейностите по защитата на населението, културните и материалните ценности и околната среда при бедствия и аварии;

з) организира и ръководи дейностите по защитата на населението при бедствия и кризи;

и) осъществява международни контакти на областта на регионално ниво.

В изпълнение на правомощията си областният управител издава заповеди. Те могат да се обжалват пред съответния административен съд (чл. 32, ал. 3 от ЗА).

По отношение акт на общинския съвет областният управител може да го върне за ново обсъждане по законосъобразност, както и да го оспори пред съответния административен съд (чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА).

По отношение акт на общинския кмет областният управител може в 14-дневен срок от получаването му да го отмени като незаконосъобразен (чл. 32, ал. 2 от ЗА).