Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Корекция и форматиране
проф. Цвети (2011)

Издание:

Проф. Емилия Друмева. Конституционно право

Българска. Трето преработено и допълнено издание

Редактор: Михаил Гочев

Коректор: Илка Стамболиева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Петър Дамянов

Печат и подвързия: „Абагар“ АД, Велико Търново

Художник на корицата: Дамян Дамянов

Сиела софт енд паблишинг АД 1463 София, 2008

ISBN: 978–954–28–0248–8

История

  1. — Добавяне

Раздел трети
Форми на държавата

Понятие за форми на държавата

Формата на държавата е формата на политическо властване, което характеризира конкретната държава. Това е ключова категория в учението за конституцията[1]; всяка държава съществува в една или друга политическа форма, чрез която нейното съдържание се организира и действа. Определянето формата на конкретна държава не се свежда до поредица от събития и решения ad hoc, а се прави преценка на комплексната социална структура, която води свой собствен институциализиран живот. Установената форма на една държава има своето основание и оправдание в добруването на целостта от общество и държава, т.е. в т.нар. общо благо (bonum commune). Всяка форма на държава се изгражда около една или друга система от ценности, които съставляват ядрото на „общото благо“.

Формата на държавата е родово понятие, което обхваща различни проявни форми, т.е. конституционното право и действителност произвеждат различни модели. При цялото многообразие са се наложили няколко основни модела за форми на държавата. Те са се обособили чрез експонирането на един или друг структурен елемент от сложния фактически състав на държавата, третирани в различни аспекти. Учението за формите на държавата изследва политическите и етическите елементи от организацията и функционирането на публичната власт, обособява и разграничава различните политически и организационни проявления на богатата същност на държавата. Днес най-прилаганото деление на формите на държавата почива върху различното третиране и изграждане на елемента „държавна власт“. Обособени са следните групирания на формите на държавата: а) според носителя на държавната власт; б) според начина на нейното упражняване.

Прегледът на типовете форми на държавата, който се прави по-долу, е опростен. Той не може да покрие голямата сложност и многоаспектност на проблема за формите на държавата. За да се групират формите на държавата, е необходимо да се очертаят техните различия, но преди това — да се уточнят сродните признаци. Според широко споделяното в науката мнение не съществува един общоважащ, изчистен като явление тип държава.

Конкретната форма на държава следва да бъде преценявана на основата на възприетия конституционноправен модел съобразно с фактическото протичане на решаващите процеси. Властовите отношения не могат и не трябва да се разглеждат извън фактическите отношения между институциите и гражданите, защото институционният строеж на политическата държава се предопределя в крайна сметка от реалната структура на отношенията в гражданското общество. В този смисъл различните форми на държавата — „монархия“ и „република“ имат различен смисъл и значение в зависимост от времето, мястото, обстоятелствата:

а) как в конкретната държава „се печели“ политическата (държавната) власт;

б) как тя се упражнява и контролира.

И въпреки тези уговорки, един преглед на т.нар. класическо деление на формите на държавата представлява добър старт за изучаването на различните модели на държавно управление.

 

1. Древногръцките философи Платон (428–348 пр.н.е.) и Аристотел (384–322 пр.н.е.) са смятани за основатели на европейското учение за държавата, в чиито рамки са разграничавани отделни форми на държавата. Аристотел изучава държавния строй, строежа на държавата и организацията на върховната власт и ги подрежда според критерия колко хора са решаващата власт в държавата. Когато властта се осъществява в общ интерес, за общо благо, формите са[2]:

— монархия: господство на един (на отделния);

— аристокрация: господство на малкото (на „най-добрите“);

— полития/демокрация: господство на многото (на народа).

Аристотел не прави преценка коя форма е подходяща, а изхожда от това, че такава държавна форма следва да бъде избрана според потребностите, обстоятелствата, манталитета на народа. Той подрежда и деформираните модификации на тези форми на държавата, когато властта се упражнява в своя полза, т.е. в частен интерес:

— тирания (произвол на един);

— олигархия (произвол на повечето);

— охлокрация (господство на тълпите).

Аристотел набляга на една добра форма на държавата, смес от олигархия и демокрация — „политията“[3] (умерените управляват в интерес на общото благо). Важно в учението на Античността е, че не се абсолютизира чистотата на формите; напротив — държавният идеал е смесената форма: „Колкото една държавна форма е по-добре смесена, толкова по-трайна ще е тя“[4].

Тази концепция има продължение и обогатяване от древноримския историк Поли бий (201–120 пр.н.е.).

 

2. Флорентинският държавник и философ Николо Макиавели (1469–1527) прави по категоричен начин разграничението между „монархия“ и „република“[5], като подрежда формите на държавата според критерия кой е държавният глава и как заема длъжността си, както и кой представлява държавата в международните отношения:

— монархия — държавната власт принадлежи на едно лице, което я придобива по правило чрез наследяване, но може и да бъде избрано от тесен кръг държавници; заема длъжността пожизнено;

— република — държавният глава заема длъжността си чрез избор от народа; управляват много лица, дошли на власт, чрез избор. Терминът res publica — „дела в общ интерес“, в чието управление участва народът, дълго време е използван като синоним на държавата въобще. Тази широка рамка оправдава често употребяваното опростено дефиниране — република е всяка държава, която не е монархия.

Класификацията „република — монархия“ е преживяла режими и епохи и се превърнала в традиция.

 

3. Карл Льовенщайн (1891–1973), конституционалист и политолог на XX в., въвежда деление на формите на държавата, при което за критерий използва въпроса, как се упражнява държавната власт:

— конституционно управление — контролирано държавно управление и разделение на властите;

— автокрация — властта се упражнява от едно лице или от група хора, от политическа партия; налице е концентрация на власт, която ражда авторитарни режими и тоталитаризъм[6].

Бележки

[1] Близнашки, Г. Формата на държавата. С., Св. Климент Охридски, 1999, с. 7.

[2] Аристотел Политика. С, Отворено общество, 1995, с. 103.

[3] Аристотел. Цит. съч., с. 114.

[4] Неновски, Н. Идеи за държавата и правото в Древна Гърция. — Съвременно право, 1992 г., № 1, с. 85–90.

[5] „Всички държави, всички видове власт, които са господствали или господстват над хората, са били и са или републики, или княжества“, така започва най-известното му произведение „Князът“, вж. Макиавели, Н. Избрани съчинения. Наука и изкуство, 1985, с. 19.

[6] Loewenstein, К. Verfassungslehre, Springer Verlag, 1957, S. 26–28.