Емилия Друмева
Конституционно право (71)

Прокуратура

1. Функции

Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата (чл. 126, ал. 1 от КРБ). Това е принципно положение в Конституцията: прокуратурата като функции и органи е част от съдебната власт. Вътре в нея прокуратурата е обособена като самостоятелна подсистема на бюджетна издръжка; състои се от прокурори, които са еднолични органи.

Основната функция на прокуратурата е да осъществява надзор за законност (чл. 126, ал. 2 и чл. 127 от КРБ) като особена форма на държавна дейност. Тя се отличава от решаването на спорове в правораздаването, но се отличава и от изпълнителната власт: проявява се в изисквания към всички и в действия за отстраняване на нарушенията на закона, както и за прилагане мерки за въздействие спрямо нарушителите.

Прокуратурата действа по сезиране, но и по своя инициатива. Тя следи за спазването на законността като:

а) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане (чл. 127, т. 1 от КРБ); ЗСВ въведе категорията наблюдаващ прокурор (чл. 144, ал. I)^[1];

б) може да извършва разследване (чл. 127, т. 2 от КРБ)^[2];

в) привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер (чл. 127, т. 3 от КРБ);

г) упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки, вкл. в местата за задържане (чл. 127, т. 4 от КРБ);

д) предприема действия за отмяна или изменение на незаконосъобразни актове (чл. 127, т. 5 от КРБ); прокурорът може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста му от съответния орган;

е) участва в граждански и административни дела в предвидените от закона случаи (чл. 127, т. 6 от КРБ).

При изпълнение на функциите си прокурорите могат да изискват документи, сведения, обяснения и експертни мнения, да извършват лично проверки; да призовават граждани и представители на юридически лица, вкл. с принудително довеждане; да вземат всички предвидени от закона мерки при наличие на данни, че може да се извърши престъпление от общ характер или друго закононарушение. Разпорежданията на прокурора са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и за гражданите (чл. 145 от ЗСВ).

2. Прокурори

В Република България прокуратурата се състои от главен прокурор и прокурори във Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните прокуратури, военноапелативната прокуратура, окръжните, военните и районните прокуратури. Като подсистема в съдебната власт прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички — на главния прокурор (чл. 136, ал. 3 от ЗСВ).

Ръководителите в отделните прокуратури организират и ръководят работата им, назначават и освобождават служителите в тях. В районните прокуратури има и младши прокурори. В останалите прокуратури има прокурорски помощници.

Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол. По-горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи. Писмените разпореждания на съответния по-горестоящ по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори (чл. 143 от ЗСВ).

Съгласно КРБ (чл. 126, ал. 2) главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Той се подпомага от заместник-главни прокурори. Длъжността главен прокурор се заема за срок от 7 години, без повторност. Главният прокурор се назначава и се освобождава от президента на Републиката по предложение на Висшия съдебен съвет (чл. 129, ал. 2 от КРБ).

Главният прокурор организира и разпределя работата на заместник-главните прокурори, контролира работата на всички прокурори, назначава и освобождава служителите в прокуратурите към ВКС и ВАС. Той има право да сезира Конституционния съд по всяко от правомощията му.

Съвместно с министъра на вътрешните работи главният прокурор издава инструкция за реда, по който дознателите, които са органи по разследването, предоставят на прокурора информация за разследването (чл. 141, ал. 3 от ЗСВ).

Главният прокурор изготвя ежегодно обобщен доклад за прилагането на законите и дейността на прокуратурата и разследващите органи, и го представя на Висшия съдебен съвет, който го приема и внася в Народното събрание (чл. 130, ал. 7 от КРБ). Всеки 6 месеца главният прокурор и всички прокуратури изготвят и представят на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването и движението на преписките (чл. 142, ал. 3 от ЗСВ).