Емилия Друмева
Конституционно право (85)

Конституционният съд на Република България

1. Конституционният съд е извън съдебната система^[1]

Организационно Конституционният съд не принадлежи и към правосъдието като ресор на държавното управление, ръководено от министъра на правосъдието. Уредбата в КРБ е съсредоточена в отделна глава — Глава осма „Конституционен съд“. Нейните принципи са детайлирани в Закона за Конституционния съд^[2], приет от същото VII Велико народно събрание, което прие Конституцията на 12 юли 1991 г., но работещо вече като обикновено Народно събрание. ЗКС действа и сега с несъществени изменения.

Конституционният съд е автономен във вътрешната си организация — той сам изработва и приема свой устройствен правилник; има и собствен бюджет. Независим е от всякакъв служебен надзор. Тази външна независимост се основава на материалноправните критерии, които са в основата на особения статус на Конституционния съд. Те оправдават неговото равнопоставяне спрямо другите конституционни органи (парламент, президент, правителство), осъществяващи функции по разделното упражняване на държавната власт.

2. Формиране. Правно положение на конституционния съдия

Конституционният съд се състои от 12 съдии. Начинът на заемането на съдийските места отразява принципа на разделението на властите: 1/3 се избират от Народното събрание; 1/3 се назначават от президента на Републиката; 1/3 се избират на Общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (чл. 147, ал. 1 от КРБ). Този паритетен начин на формирането състава отразява конституционализма на съвременна България.

Един сравнителен поглед към други страни ще покаже, че числото 12, като големина на българския Конституционен съд, се вмества в общата европейска тенденция: тя варира между 9 и 16 съдии (Франция — 9, Гърция — 11, Белгия — 12, Испания — 12, Португалия — 13, Австрия — 14, Италия — 15, Германия — 16, и т.н.). В повечето от тези страни при формиране състава на Конституционния съд пряко участва и парламентът, което означава и политическите партии, представени в него.

Срокът, за който се избират съдиите в българския Конституционен съд, е девет години (чл. 147, ал. 2 от КРБ). Пожизнено съдийство не се предвижда. Не се допуска повторно избиране, респ. назначаване. Предвижда се обаче задължително частично подновяване на съдийския състав: всеки три години съставът се обновява с 1/3, формирана от различните квоти — Народно събрание, президент и съдебна власт. Целта е да се осигури приемственост, но преди всичко — да се предотврати възможно „втвърдяване“ на правораздаването за времето на мандата на отделния съдия — 9 години. Законът за Конституционния съд съдържа схемата, по която се извършва периодичното обновяване състава на съда: съгласно § 2, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби, с изтичането на първите три години от създаването му съставът на Конституционния съд се обновява по жребий съответно с двама съдии от квотата на Народното събрание и с по един от квотата на президента и на съдебната власт; с изтичането на първите шест години съставът на съда, така както първоначално е формиран, се обновява също с 1/3, като от квотата на Народното събрание се сменя един съдия, от квотата на президента — двама съдии, и от квотата на съдебната власт — един съдия; в края на деветата година от първоначалния състав на Конституционния съд напуска един съдия от квотата на Народното събрание, един от квотата на президента и двама от квотата на съдебната власт. Така в края на деветата година, която е краят на първия деветгодишен конституционен мандат, съставът на съда ще е напълно подменен по отношение на първоначалния състав.

Във формирането на българския Конституционен съд е заложен принципът за континюитет в дейността му: ЗКС (чл. 5, ал. 1) предвижда, че през последните три месеца от редовния мандат се извършват процедурите по избирането, респ. назначаване на нови съдии с деветгодишен мандат.

Конституционният съдия встъпва в длъжност след полагането на предвидената в чл. 6, ал. 1 от ЗКС клетва. Тя се полага едновременно пред президента на Републиката, председателя на Народното събрание и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд в едноседмичен срок от избирането, респ. назначаването.

Мандатът на конституционния съдия изтича с приключването на предвидения по Конституцията деветгодишен срок с уговорките, които се правят в § 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗКС относно обновяването на състава при първите 3 и 6 години от създаването на Конституционния съд.

Конституцията предвижда и случаи на предсрочно прекратяване мандата на конституционен съдия. Член 148, ал. 1 ги изброява изчерпателно: а) подаване на оставка пред Конституционния съд; б) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода за умишлено престъпление“; в) фактическа невъзможност за изпълнение на служебните задължения, по-дълга от една година; г) несъвместимост на съдийската длъжност с други, предвидени от Конституцията, служби и дейности; д) смърт. Настъпването на тези основания (без последното) се констатира с решение на Конституционния съд. Когато става въпрос за фактическа невъзможност, продължила повече от една година, решението за прекратяване се взима с тайно гласуване и с квалифицирано мнозинство — 2/3 от целия състав (чл. 148, ал. 2 от КРБ).

Когато мандатът на конституционен съдия бъде предсрочно прекратен, на негово място застъпва в срок от един месец новоизбран или новоназначен съдия от същата квота (чл. 148, ал. 3 от КРБ). Каква е продължителността на такъв мандат? Позитивната уредба не дава отговор. Конституционният съд произнася тълкувателно решение, че такъв мандат изтича в края на мандата, който първоначалният съдия би имал при нормални условия^[3].

Българският Конституционен съд се самоконституира — съдиите избират помежду си председател на съда с тайно гласуване за срок от три години (чл. 147, ал. 4 от КРБ). Това е обща тенденция в конституционните съдилища по света.

Конституцията съдържа пестелива уредба относно необходимата за конституционните съдии квалификация, както и относно осигуряването на тяхната лична и професионална независимост. Предпоставка за избиране, респ. назначаване, са следните изисквания: минимум 15 години юридически стаж^[4], висок професионален опит и нравствени качества (чл. 147, ал. 3). Що се отнася до гражданството на конституционните съдии — правната уредба е в Закона за Конституционния съд: само български граждани, които нямат двойно гражданство, могат да бъдат конституционни съдии (чл. 4, ал. 3).

Нито законът, нито Конституцията предвиждат някакви възрастови граници — нито минимални, нито максимални.

Предписанията за недопускане на несъвместимости на длъжността конституционен съдия с други длъжности са строги. Това произтича от особената позиция на Конституционния съд в схемата на разделените власти. Мандатът на конституционния съдия е несъвместим с мандата на народен представител, със заемане на държавна или обществена длъжност, несъвместим е с членство в политическа партия или синдикат (чл. 147, ал. 5 от КРБ). Конституцията предвижда несъвместимост и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.

Конституционните съдии се ползват с имунитета, присъщ на народните представители (вж. Раздел X). Тази им привилегия може да бъде отнета само въз основа на искане от главния прокурор при наличие на достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление (чл. 9, ал. 2 от ЗКС). Съдът приема решението с тайно гласуване и мнозинство най-малко 2/3 от всички съдии (чл. 148, ал. 2 от КРБ).

Така правното положение на конституционните съдии се характеризира с принципи, които имат за цел да стабилизират положението на съда, да осигурят независимостта на съдиите и приемственост в упражняването на функциите им.