Емилия Друмева
Конституционно право (33)

Политическите партии

1. Възникване

Политически групирания около лидери с цел лансиране на идеи и постигане на властни цели е имало още в Древността. Но предтечи на съвременните политически партии се появяват в Европа едва при прехода от абсолютната монархия (вж. Раздел III) към конституционни форми на държавно управление. С установяването на парламента като националният представителен орган в държавата политическите партии се явяват необходимият инструмент за практическото осъществяване на представителната система. Имало е нужда от такъв феномен, за да се реализира широка политическа активност. Парламент и политически партии се обуславят взаимно; исторически партиите са възникнали в парламента. В средата на XVII в. в Долната камара на английския парламент — Камарата на Общините (вж. Раздел V) се обособяват две противостоящи парламентарни формирования — „части“, „страни“, „фракции“ в парламента; оттам и названието „партии“ с корен от латински. Приема се, че това „двустранно“ и „срещуположно“ явление в Камарата на общините е повлияно от специфичната вътрешна архитектура на пленарната зала в Уестминстърското абатство (вж. Раздел X). Депутатите са се групирали: на пейките от дясната страна на централната пътека седят торите (Torries)^[1], които се застъпват за по-широки прерогативи на монарха, а на пейките от лявата страна, отсреща, седят витите (Whigs), които са за ограничаване властта на монарха. Смята се, че това разположение е повлияло установяването на двупартийната система, която и до днес е белег на политическия живот на Великобритания, макар че политическата ориентация се е променила.

В САЩ също се установява двупартийна система; водоразделът в насрещните позиции са въпросите за правомощията на федералната държава и на отделните щати.

В континентална Европа развитието на политическите партии върви заедно с налагането на парламента като институция. Пример е Националното събрание на Франция през 1789 г., в което т.нар. клубове правят заявки за бъдещи политически партии. В Германия организирано групиране на политическата воля се проявява едва в Националното събрание в църквата „Св. Павел“ (Паулскирхе), което заседава 1848–1849 г. и приема конституция (вж. Раздел V). Но още тогава на Стария континент се проявяват много и различни политически позиции, които препятстват установяването на двупартийна система; преобладава многопартийна система, която и днес функционира, съответно с разширяване или стесняване. Впрочем, въпреки общите процеси възникването и развитието на политическите партии във всяка отделна държава има своя история. С демократизирането на избирателното право (вж. Раздел IX) партиите се превръщат от „клубове“ в „масови“ партии.

Така политическите партии като явление се зараждат в парламента. Първоначално парламентаристите работят сами. Но от общите интереси се формират общи и еднакви убеждения; парламентаристите започват да се сдружават в „клубове“ или „фракции“. По-нататък — с демократизирането на избирателното право народните избраници все по-трудно се справят с поддържането на необходимия контакт с избирателите. Започва формирането на идеологически, интересови и предизборни общности, които придобиват подходящата структура и са особено необходими в подготовката и провеждането на парламентарни избори; те стават необходими посредници, обслужващи представителната демокрация.

Постепенно представителната демокрация става зависима от политическите партии, които задоволяват две основни необходимости: от една страна — необходима е съединителна брънка между нарасналия брой избиратели и народните представители (кандидатите за такива; от друга страна — съществуващите мнения и интереси трябва да бъдат организирани, за да постигнат желания ефект. Тези две осъзнати необходимости правят така, че групировките с политически програми и цели стават основен и съществен компонент за съвременната демокрация и се превръщат в централен организационен принцип в политическото пространство. Това развитие е характеризирано от известния британски теоретик от средата на XIX в. У Беджът (вж. Раздел V): „Партийното управление е жизненият принцип на представителното управление“^[2].

И в България след Освобождението първите политически партии са се зародили в парламента — в Учредителното събрание, което приема Търновската конституция през 1879 г. (вж. Раздел IV). Скоро след това от тях започва роене на по-малки партии. Учредяват се и нови партии, основани на нови идеологически течения — организираното земеделско движение, идеите на социализма. Следва бурно развитие на политическия живот в страната, включващо както период на забрана на политическите организации (1934–1944), така и период на „ръководната сила на Българската комунистическа партия в обществото и държавата“ (чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Народна република България от 1971 г.). В 1990 г. политическият плурализъм е възстановен с първия в историята на България Закон за политическите партии (ДВ, бр. 29 от 1990 г.).

2. Политическите партии и конституционното право

Дълго време конституционното право „се прави“, че не забелязва политическите партии като явление в постигането и упражняването на държавната власт. Пробивът е извършен в изборното законодателство, и то едва в 20-те години на миналия век. Конституциите започват да включват уредба на политическите партии едва след Втората световна война, при това предпазливо и запазвайки правната фигура и фикция на „свободния мандат“ на народния представител (вж. Раздел X).

Постепенно се извършва партийно „просмукване“ на конституционното пространство. От извънконституционно явление политическите партии се превръщат във формации, предвидени в конституцията, на които самата тя възлага важни функции относно „вземането“ на властта и нейното упражняване.

Действащата българска Конституция не изостава от тази тенденция: без да дава дефиниция на политическа партия, КРБ предпоставя такава с оглед на предназначението на политическите партии — „Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“ (чл. 11, ал. 3). Така КРБ включва политическите партии в конституционната система, закрепва принципите на уредбата им и предоставя на закона да ги развие в подробна уредба (чл. 11, ал. 3). С това КРБ подчертава особеното място на политическите партии в конституционното пространство. Действа Законът за политическите партии (ДВ, бр. 28 от 2005 г. с изменения), който е трети поред след едноименните закони от 1990 и 2001 г.

Но не само това: КРБ забранява на други сдружения на граждани да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии (чл. 12, ал. 2). Така КРБ следва съвременната тенденция и установява монополно положение (без да го формулира така) на политическите партии при организирането и изразяването на политическата воля на гражданите. В теорията това положение среща критика^[3] с аргумента, че политическите партии не го заслужават, тъй като са само един посредник и организатор на политическа воля при избори, но и там са успели да изместят независимия кандидат. На тази критика обаче се отвръща, че по принцип конституционната уредба на политическите партии, в т.ч. и в КРБ, установява политическите партии като „съдействащи“ за формиране и изразяване политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3), т.е. те са само един от факторите, а самото формиране и изразяване е оставено на свободната воля на гражданите.

3. Понятие и функции

3.1. Понятие. Конституцията не дефинира понятието за политическа партия; оставя го на закона. В правната теория дефинициите варират: приема се^[4], че още от появата и установяването на политическите партии като факт, за тях важи определението: обществено сдружение от хора, което се състезава с други такива сдружения, за печелене на избирателски гласове и за достъп до държавната власт.

Политическите партии се възприемат като част от политически активния народ; възприемат се като групи, формирани въз основа на свободна воля за членуване, ориентирани към печелене на избирателски гласове, стремящи се да постигнат политическите си цели чрез участие в избори и парламентарна дейност.

Понятието за политическа партия има и своето прагматично оправдаване: обществото излъчва политическите партии, за да се състезават и боричкат за политическата власт, а останалите членове на обществото да продължат да произвеждат блага; вместо цялото общество да се раздира от борби за политическата власт, да „се фехтоват“ само политическите партии. С политическите партии се въвежда елемента „състезателност“ вътре в политическото пространство. А точно това Ж.-Ж. Русо е отхвърлял, смятайки, че ще пречи за изразяването на работоспособната „обща воля“ (вж. Раздел II).

Понятието за политическа партия е дефинирано в ЗПП като доброволно сдружение на български граждани с избирателни права, създадено да съдейства при формирането и изразяването на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини (чл. 2). Със създаването и функционирането на политическата партия се осъществява правото на сдружаване като основно право на гражданите; членове могат да бъдат само физически лица, ЗПП уточнява — само български граждани.

Следователно понятието за политическа партия е по-тясно от понятието за сдружение на граждани; в тази светлина в конституционната уредба текстът на чл. 11 е lex specialis за отношенията, регулирани с чл. 44 (свобода на сдружаване), а в законодателството съответно ЗПП е lex specialis по отношение на сдруженията на гражданите и Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).

Политическите партии са сдружения с особено конституционноправно положение: те са меродавният посредник в политическото волеобразуване у народа и едновременно с това — във формирането на държавната воля, когато са получили от народа мандат за това.

Политическите партии са сдружения с особена нестопанска цел — политическа цел. Политическите партии стоят между държавата и обществото. Произходът им е в обществото (в частното право), а целта им е държавата (публичното право). Оттук в съвременната теория се приема, че политическите партии са сдружения на частното право, от една страна, а от друга — действат като „квазиконституционни“ формации непосредствено в държавната област, без обаче самите да са част от държавната организация, т.е. политическите партии са конституционноправни институции, но не и държавни органи.^[5] Тази двойственост се проявява и в правния режим на политическите партии, съдържащ уредба както от частното, така и от публичното право.

Предназначението е да се съдейства за формиране и изразяване на политическата воля за участие в представителните органи на централно и на местно равнище, което значи, че подготовката и участието в избори са изначалното и главно предназначение. В тон със световната съвременна практика ЗПП предвижда, че ако политическа партия в продължение на 5 години не участва в нито едни избори на местно или централно равнище, тя бива прекратявана (чл. 40, ал. 1, т. 3). Фактът, че партията не печели на изборите, не е основание за прекратяването й, важно е да участва в изборите. Като гаранция за сериозността^[6] на поставените цели законът поставя изисквания за стабилна и демократична партийна организация — структура, устав, органи, програма за трайна дейност, която не се изчерпва с една изява.

Законът признава на политическата партия качеството на юридическо лице (чл. 18, ал. 4 от ЗПП), но не в публичното право, каквото КРБ признава на общината (вж. Раздел XVI), а дава на политическата партия уредба като на юридическо лице в частното право, предвиждайки субсидиарно прилагането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел при неуредените хипотези (§ 2 от ЗПП).

Политическата партия няма право да извършва стопанска дейност, нито да учредява или да участва в търговско дружество или кооперация (чл. 22 от ЗПП) — обяснението е в правната същност на политическата партия: тя е сдружение на гражданите с особена нестопанска цел — политическата. Дейността на политическата партия трябва да е публична (чл. 7 от ЗПП).

Качеството „политическа партия“ носи определени предимства спрямо другите сдружения на гражданите: засилена закрила на името, финансиране от държавния бюджет на парламентарно представените партии, както и на тези, получили поне 1 % от подадените избирателски гласове на парламентарните избори. Но качеството „политическа партия“ води със себе си усложнен правен режим на създаването и закриването, изисква и годишен финансов отчет пред Сметната палата.

Българското законодателство следва общата тенденция и забранява на политическите партии да използват недемократични средства и методи за постигането на политическите си цели (чл. 2, ал. 3). Забранява и използването на герба и знамето на Република България или на чужда държава в символите на политическа партия, както и на религиозни знаци и изображения (чл. 5, ал. 1 от ЗПП). Законът задължава политическите партии да провеждат своите публични изяви и обръщения, както и да съставят документите си на български език (чл. 6 от ЗПП).

3.2. Функции на политическите партии.

Закрепването на политическите партии на конституционно равнище е признание за значимостта на възложените им функции. Възприемането и упражняването на демокрацията върви заедно със съзнанието, че народът като сума от индивиди, или като идеално единство, не може сумарно и единно да изразява своята воля относно държавните дела. У народа има различни мнения, интереси и стремежи, които се вместват в принципа на политическия плурализъм. В тази рамка никое виждане не може да претендира, че е абсолютно вярно и правилно. Оттук по необходимост се появяват групировки, предназначени да обединяват и провеждат еднаквите разбирания и интереси. Така политическите партии поемат функцията да съдействат за организирането и структурирането на съществуващите политически виждания и ги въвеждат в политическия процес, т.е. превръщат се в необходимост за демокрацията.

Политическите партии стават институции на конституционния живот, без обаче да са конституционни, респ. държавни органи. Политическите партии се възприемат като междинно образувание непосредствено под нивото на институционализираната държавност. Те не са слети с държавата, а са посредници и свързващо звено от свободното волеобразуване у народа към организираната държавност. В противопоставянето на застъпваните виждания се постига избистряне на политически алтернативи, които в различни моменти могат да бъдат предмет на политически решения. Политическите партии съдействат за образуването на политическата воля у народа и се стремят да я превърнат в държавна воля.

Но този процес не е само в една посока, а протича и в обратната: решенията на държавните органи също ползват съдействието на политическите партии, за да търсят прием и подкрепа у народа. В тази връзка политическите партии биват възприемани и като „интеграционни фактори“ в рамките на интеграционното учение за държавата (вж. Раздел II).

Особена функция политическите партии имат и при образуването на коалиции — правителствени или предизборни. Но там процесите са предимно политически и само частично се задържат в правното пространство.

4. Създаване и прекратяване

4.1. Принципно тези процеси протичат като осъществяване на свободата на сдружаване на гражданите, тъй като политическата партия по своята правна природа е едно сдружение с политическа (нестопанска) цел. Точно тази свобода за създаване и функциониране на политически партии при спазване изискванията на Конституцията и законите, е основната предпоставка за плуралистичната демокрация. Но за опазването й КРБ не допуска създаване и функциониране на партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт, както и такива, образувани на етническа, расова или верска основа (чл. 11, ал. 4). Тази разпоредба беше предмет на тълкуване от Конституционния съд, който се произнесе, че възприемана в нейната цялост като хоризонтална правна уредба, и в общия контекст на Конституцията, разпоредбата има не забранителна, а охранителна функция^[7].

Законовата уредба относно създаването на политическа партия е сходна с тази на сдруженията с нестопанска цел. Водещо положение е, че учредяването на политическа партия е доброволно.

Политическа партия се учредява по инициатива на най-малко 50 български граждани с избирателни права; те образуват инициативен комитет, който подписва учредителна декларация за основните принципи и цели на бъдещата партия. Учредителната декларация се публикува в национален ежедневник и с това се открива подписка за набиране на членове-учредители (чл. 10 от ЗПП). Всеки български гражданин с избирателни права може да се присъедини към подписката, като така изразява воля за членство в бъдещата партия, както и заявява, че не членува в друга политическа партия (чл. 8–11 от ЗПП). Политическата партия се създава на учредително събрание, което се провежда на територията на Република България до 3 месеца след учредителната декларация; събранието е законно при участието на най-малко 500 български граждани, подписали учредителната декларация. Събранието приема устав и избира ръководни и контролни органи на партията (чл. 13 и 14 от ЗПП). Законът предписва минимум задължително съдържание за устава на всяка партия (чл. 14, ал. 1); не се допуска повтаряне на името или абревиатурата на друга партия, както и прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци (чл. 14, ал. 2 от ЗПП).

Оттук нататък следва т.нар. охранително производство, присъщо за юридическите лица с нестопанска цел и протичащо в рамките на съдебната система — охранява се законността и установения държавен ред. Производството протича пред един-единствен съд за цялата страна — Софийският градски съд. Започва с молба на ръководните органи на партията тя да бъде вписана в регистъра на политическите партии, който се поддържа в Софийския градски съд; представят се документи по списък (чл. 15, ал. 3 от ЗПП), в т.ч. имената, ЕГН и постоянен адрес на най-малко 5000 членове. В едномесечен срок съдът разглежда молбата в открито заседание с призоваване на молителя и участието на прокурор по реда на Гражданския процесуален кодекс; произнася се с решение в 14-дневен срок. Решението или отказът за регистрация подлежат на обжалване или протестиране, но не в Апелативния съд, който е следващата инстанция (вж. Раздел XIV), а направо във Върховния касационен съд в 7-дневен срок, пак по реда на ГПК. В 14-дневен срок ВКС се произнася с решение, което е окончателно.

В 7-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за регистрация политическата партия се вписва в регистъра към СГС, заедно с редица посочени от закона обстоятелства относно партията. От този момент политическата партия придобива качеството на юридическо лице. Съдебното решение се публикува в „Държавен вестник“ (чл. 18 и 19 от ЗПП).

Политическите партии могат да създават местни структури по териториален или тематичен признак, както и по местоживеене. Законът обаче не допуска създаването на партийни структури по месторабота, както и детско-юношески структури, обединяващи лица под 18-годишна възраст, и религиозни и военизирани партийни структури (чл. 20 от ЗПП).

Законът предвижда задължителна деполитизация, т.е. не допуска членуване в политическа партия на лица, заемащи длъжности като военнослужещи във Въоръжените сили, на държавните служители в МВР, на съдиите, прокурорите и следователите, както и на други лица, за които специален закон забранява членство в политическа партия (чл. 9 от ЗПП).

4.2. Политическа партия се прекратява по два начина: доброволно и санкционно. И двата се уреждат от ЗПП. Доброволното прекратяване е чрез решение за сливане или вливане в друга партия, решение за разделяне на две или повече партии и решение за саморазпускане съгласно устава й. Решението е на върховния орган на партията (чл. 38 и 39 от ЗПП).

Санкционното прекратяване се осъществява симетрично на регистрирането на партията също като охранително съдебно производство пред Софийския градски съд. Производството започва по иск на прокурора. Съдът постановява разпускането на партията само в изрично предвидени от закона случаи:

а) когато партията с дейността си нарушава системно изискванията на закона;

б) когато дейността й противоречи на Конституцията, което се установява от Конституционния съд с решение по чл. 149, ал. 1, т. 5 (вж. Раздел XV). След като решението на Конституционния съд влезе в сила, то представлява основание за Софийския градски съд да постанови закриването на политическата партия (чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗПП). Тази фигура на съвременния конституционализъм принадлежи към т.нар. „оспорвана демокрация“, противостои на противниците на демократичната държава и допринася за опазването на Конституцията (вж. Раздел IV), защитавайки суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, не допуска разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда (чл. 44, ал. 2 от КРБ);

в) когато повече от 5 години от последната й регистрация партията не е участвала в избори на национално или местно равнище (чл. 38, т. 4 и чл. 40 от ЗПП).

Решението на СГС може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок по реда на ГПК пред ВКС, който се произнася в 14-дневен срок; неговото решение е окончателно. Влязлото в сила съдебно решение за прекратяването на партията се вписва в регистъра за политическите партии и се публикува в „Държавен вестник“. При санкционното прекратяване имуществото на политическата партия преминава в полза на държавата, която отговаря за задълженията на прекратената партия до размера на полученото имущество (чл. 42, ал. 2 от ЗПП).

5. Финансиране и публичен отчет

5.1. Политическите партии нямат право да извършват стопанска дейност; те нямат право да учредяват и да участват в търговски дружества и кооперации (чл. 22 от ЗПП).

Тенденция в съвременното законодателство, в т.ч. и в българското е, че броят на разпоредбите относно финансирането и публичния отчет на приходите и разходите на политическите партии непрекъснато нараства. Със законовото регулиране се преследват две цели: първо, политическите партии да останат независими, тъй като са доброволни сдружения на гражданите и процесът трябва да протича от гражданите към държавата, а не обратно, но едновременно с това да има равенство в шансовете за всички партии, особено в предизборна кампания; второ, политическите партии да не увисват на врата на данъкоплатците. За постигането и на двете цели решението в съвременната демократична държава е да се осигурява частично държавно финансиране само за текущата им работа, и то само за политическите партии, представени в парламента. Оправданието на такова решение, фаворизиращо успешните в парламентарните избори партии е, че те са допринесли за провеждането и за резултата от изборите и затова имат право на процент от предназначените държавни средства, като ги получават на части. Частичното държавно финансиране в този случай представлява ограничено възстановяване на разноски, направени в предизборната кампания, опира се на същността на избирателното право като публична функция (вж. Раздел IX) и на същността на изборите като една „публична задача“ за изпълнение.

Така предвижда и Законът за политическите партии в Република България: дейността на политическите партии се финансира от два източника — от собствени приходи и от държавна субсидия (чл. 21).

Законът уточнява кои приходи са собствени за политическите партии: членски внос, собствени недвижими имоти, дарения и завещания, лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост, както и от продажба и разпространение на печатни, аудио- и аудиовизуални материали с партийно пропагандно съдържание; собствени приходи са и тези от фондонабиращи мероприятия на партиите (чл. 23, ал. 1, 2 от ЗПП).

Що се отнася до даренията в полза на политически партии, те по принцип са позволени, освен анонимните. Оправданието е, че чрез тях се реализира съпричастността на гражданите в политическия живот; акцентът в законодателството обаче е върху прозрачността на всяко дарение. Законът забранява политическите партии да получават средства от търговски дружества с над 5% държавно или общинско участие, от дружества, в които държавата притежава акции с особени права, както и от държавни или общински преприятия, от организатори на хазартни игри, от религиозни институции или юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в обществена полза, от чужди правителства или чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с нестопанска цел (чл. 24 от ЗПП).

Другият източник на финансиране — държавната субсидия, се предвижда и изплаща ежегодно от държавния бюджет за финансиране на парламентарно представените политически партии и коалиции. Сумата се разпределя пропорционално на получените действителни гласове от всяка партия/коалиция (чл. 25 от ЗПП).

Държавна субсидия се изплаща ежегодно от държавния бюджет и на партиите, които не са представени в Народното събрание, но на последните парламентарни избори са получили най-малко 1% от всички действителни гласове (чл. 26 от ЗПП).

Принципно положение е, че всяка политическа партия получава своята част от годишната държавна субсидия на четири части, платими на тримесечие (чл. 28, ал. 1 от ЗПП).

Същите партии, които имат право на държавна субсидия, имат право и да наемат при ниска наемна цена помещения — държавна или общинска собственост, за осъществяване на своята дейност, а държавата или общината е длъжна да осигури такива помещения; партиите нямат право да ги пренаемат (чл. 31 и 32 от ЗПП).

5.2. Политическите партии разходват средствата си за подготовка и участие в избори, за партийните структури и за други присъщи на дейността на политическата партия разходи. Финансовият контрол върху дейността на политическите партии и предоставеното им имущество се осъществява от Сметната палата (чл. 33, ал. 1 от ЗПП). Всяка година политическите партии изготвят финансов отчет за предходната година и го представят в Сметната палата. Ако партията е получила или разходвала имущество над 50000 лв., преди представянето му в Сметната палата финансовият отчет подлежи на независим финансов одит и заверка. Към отчета се прилага декларация със списък на даренията и авторите им. Отчетът и декларацията се публикуват в служебен бюлетин на Сметната палата и в Интернет страницата й. Отчетите на партиите, получаващи държавна субсидия, се изпращат на Националната агенция за приходите.

Законът предвижда строга санкция за непредставяне на финансов отчет или непредставянето му в срок — партиите, получаващи държавна субсидия, губят това право до произвеждането на следващите парламентарни избори (чл. 36, ал. 2 от ЗПП). Законът предвижда и административни наказания за неспазване изискванията на финансовия контрол.

След получаването на финансовите отчети Сметната палата извършва одит на финансирането и управлението на имуществото на политическите партии и публикува доклад с резултатите от одитите и получените ревизионни актове. Ако се установят достатъчно данни за извършено престъпление, Сметната палата изпраща доклада си до Софийската градска прокуратура.

6. Политическите партии на европейско равнище

Това е терминология на самия Договор за създаването на Европейска общност (ДСЕО) — чл. 191, ал. 1: „Политическите партии на европейско равнище са важни като фактор за интеграция в Съюза. Те допринасят за изграждането на европейско съзнание и за изразяване политическата воля на гражданите на Съюза.“

В доктрината^[8] се приема, че тази разпоредба визира по-скоро бъдещето, отколкото действителността, тъй като понастоящем на европейско равнище действат европейски партийни съюзи, в които политическите партии на държавите-членки са се обединили и чиито депутати в Европейския парламент са се групирали във фракции. Уредбата се преценява като крачка към „привличането“ на политическите партии към институциите на Европейския съюз. Едновременно с това се прави констатацията, че няма европейска нормативна уредба за вътрешната структура на партиите^[9].

Наченки на статут на европейска партия се въвеждат с Регламент № 2004/2003 на Европейския парламент и Съвета, приет на основата на чл. 191, ал. 2 от ДСЕО, Регламентът изисква (чл. 3) от всяка „политическа партия на европейско равнище“ да следва принципите, върху които е изграден Европейският съюз — свобода, демокрация, спазване на човешките права и свободи, правова държава; нормира и задължения за публичност на партийните финанси. Относно бюджетното финансиране е застъпен принципът за привилегированото положение на партиите, представени в Европейския парламент.