Емилия Друмева
Конституционно право (64)

Правомощия на правителството

Конституцията урежда правомощията на правителството само в общи линии — това е самата жива политика и взаимодействието на конституционните органи; то не бива и не следва да бъде „оковавано“ в тесни очертания. Правителството разглежда и решава въпросите, които Конституцията и законите изрично му възлагат, както и които произтичат от ръководните му функции в държавното управление.

1. По чл. 105 и 106 от Конституцията

Основната задача на Министерския съвет е да участва активно в изработването, ръководството и осъществяването на вътрешната и външната политика на държавата. Чл. 105, ал. 1 и 2 от КРБ съдържа т.нар. обща клауза за правомощията на правителството. Съгласно ал. 1: „Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и със законите.“ От тази разпоредба се извежда заключението, че Конституцията признава на Министерския съвет качеството на политически връх на администрацията, след като „ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната“.

Съгласно ал. 2 на същия чл. 105 Министерският съвет:

— „осигурява обществения ред и националната сигурност“;

— „осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили“. С това Конституцията ясно и недвусмислено признава на Министерския съвет т.нар. организационна власт, отреждайки му върховата позиция в пирамидата на администрацията. Що се отнася до сферата на въоръжените сили, в нея компетенции има и президентът на Републиката в качеството му на върховен главнокомандващ въоръжените сили на страната (вж. Раздел XII), и Народното събрание (вж. Раздел XI). Конституцията съдържа послание към законодателя — в рамките на текущото законодателство да регламентира ясно и безконфликтно компетенциите на държавния глава и на правителството, респ. на министъра на отбраната в областта на въоръжените сили — действа Законът за отбраната и въоръжените сили (ДВ, бр. 112/1995, с изм.).

КРБ в чл. 106 съдържа още три важни комплекса правомощия за Министерския съвет:

— ръководи изпълнението на държавния бюджет — за него Министерският съвет се отчита годишно пред Народното събрание (вж. Раздел XI);

— организира стопанисването на държавното имущество;

— сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени от закона. Тук, както и в чл. 105, ал. 2 по отношение на въоръжените сили, Конституцията отправя също така послание към законодателя за необходимата и безконфликтна законова уредба относно сключването на международни договори от два възможни субекта: държавният глава, каквото изрично правомощие КРБ му дава (чл. 98, т. 3), и Министерският съвет действа Законът за международните договори на Република България (ДВ, бр. 97/2001).

2. Законодателна инициатива

Съгласно чл. 87 от КРБ сред възможните субекти на правото на законодателна инициатива наравно с народните представители е и Министерският съвет. Той може да внася в Народното събрание законопроекти без ограничение в предмета и времето (с някои изключения). Правото си на законодателна инициатива Министерският съвет упражнява въз основа на приет от него план и програма.

Министерският съвет е единствен и изключителен титуляр на правото да се изготвя и внася законопроект за годишния държавен бюджет, както и за законопроекти за изменение и допълнение на действащ закон за годишния държавен бюджет (чл. 87, ал. 2 от КРБ). Но той участва в законодателния процес не само в началото. В рамките на протичащ законодателен процес Министерският съвет може да се намесва:

— В качеството си на вносител на законопроекта ресорният министър или упълномощено от него лице представя законопроекта във фазата на първо четене в пленарната зала (вж. Раздел XI) и в комисии, и инцидентно дава разяснения.

— По законопроект, внесен от народен представител, водещата по този законопроект комисия в Народното събрание може да поиска становище от Министерския съвет, което се представя до 2 седмици.

Има ли право Министерският съвет да внася в Народното събрание проекти за решения? Конституцията не го предвижда изрично. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание (чл. 7) посочва като възможни вносители на такива проекти само народни представители или парламентарна група. В доктрината и в парламентарната практика няма спор, че тези разпоредби следва да се четат във връзка с другите разпоредби на Правилника, на Конституцията и въобще в рамките на парламентаризма; след такъв прочит се заключава, че Правилникът не посочва друг освен народните представители като възможни вносители, защото самият Правилник по принцип е предназначен само за „актьорите в парламента“.

Отговорът е в самата Конституция — тя предвижда редица хипотези, при които Министерският съвет сезира Народното събрание, с цел то да се произнесе с решение — напр. иска се съгласие за сключване на договор за заем (чл. 84, т. 9), или се иска разрешение за изпращане на български въоръжени сили извън страната (чл. 84, т. 11). В други случаи Министерският съвет сезира Народното събрание, но без да очаква произнасянето на решение; в тези случаи то извършва рутинната си дейност като активен участник в парламентарните процеси. Такива са случаите, когато Министерският съвет сезира Народното събрание на основание чл. 78 от КРБ, когато иска свикване на заседание. Министерският съвет може да поиска от Народното събрание конкретно пленарно заседание да бъде проведено като закрито.

3. Правомощия относно области и общини

Правителството има правомощия, свързани с местното самоуправление и местната администрация. След допитване до населението на общината Министерският съвет предлага на президента на Републиката да утвърди: създаването на нова община (чл. 9 ЗАТУРБ) или исканата промяна в границите, административния център или наименованието на общината (чл. 28 и 29 от ЗАТУРБ, вж. Раздели XVI и XII).

Пак Министерският съвет е правомощен да предлага промени в границите, административния център и наименованието на областта; предложението се отправя до президента на Републиката, който утвърждава, или не промяната (чл. 26 ЗАТУРБ).

Министерският съвет назначава областните управители (чл. 69, ал. 2 от ЗМСМА).

4. Резервни правомощия

КРБ възлага на Министерския съвет правомощия като резервна власт по отношение на всяка непокрита с правна уредба сфера в публичноправната област, без да го формулира изрично. В качеството си на „връх на изпълнителната власт“ Министерският съвет предлага на президента на Републиката назначаването и освобождаването на офицери на висши командни длъжности (чл. 100, ал. 2) и удостояването им с висши военни звания, на български посланици в чужди държави и ръководители на български мисии в международни организации (чл. 98, т. 6), да сезира Конституционния съд (чл. 150, ал. 1). Министерският съвет е един от субектите, които могат да предлагат на Народното събрание обявяване на военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея (чл. 84, т. 12). Министерският съвет предлага на президента на Републиката да обяви обща или частична мобилизация в страната (чл. 100, ал. 4).

Като политически връх и ръководител на държавната администрация Министерският съвет назначава и освобождава ръководителите на агенции, държавни комисии, центрове, и др.

5. Правомощия, свързани с членството в ЕС

Министерският съвет е Висшият държавен орган, чрез който Република България като член на Европейския съюз участва в създаването и прилагането на европейското право и политики. След Втората поправка на КРБ (вж. Раздел IV) Министерският съвет като правителство на държава-членка на Европейския съюз ръководи политиката на Република България по въпросите на Европейския съюз (чл. 5, т. 3 от УПМСНА). Спрямо Народното събрание Министерският съвет има и следните задължения:

— Информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз (чл. 105, ал. 3); в изпълнение на това задължение всяка година Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане решения на Европейския съюз, по която Народното събрание упражнява парламентарно наблюдение и контрол (Глава десета от ПОДНС, вж. Раздел X).

— Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия (чл. 105, ал. 4).