Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Корекция и форматиране
проф. Цвети (2011)

Издание:

Проф. Емилия Друмева. Конституционно право

Българска. Трето преработено и допълнено издание

Редактор: Михаил Гочев

Коректор: Илка Стамболиева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Петър Дамянов

Печат и подвързия: „Абагар“ АД, Велико Търново

Художник на корицата: Дамян Дамянов

Сиела софт енд паблишинг АД 1463 София, 2008

ISBN: 978–954–28–0248–8

История

  1. — Добавяне

Управление на съдебната власт

Функциите по управление на съдебната власт се осъществяват от два органа: Висшият съдебен съвет и министърът на правосъдието, съответно подпомагани от администрация.

1. Висшият съдебен съвет

Този орган е новост в конституционната традиция на България. Все пак Висш съдебен съвет е имало в България и преди: през първото десетилетие на XX в. е функционирал като съвещателен орган към министъра на правосъдието[1].

Действащата българска Конституция съдържа уредба на Висшия съдебен съвет като орган на съдебната власт с разписани правомощия. Тази уредба представлява носеща греда в цялата концепция за независимостта и функционирането на съдебната власт. Висшият съдебен съвет е вътрешен орган на съдебната власт, за самоуправление и самоселекция на магистратите.

1.1. Състав. Мандат. Висшият съдебен съвет е колегиален орган. Състои се от 25 членове (чл. 130, ал. 1 от КРБ), от които трима са членове „по право“, останалите — „изборни“. Членовете по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, и главният прокурор. Останалите 22 членове на Висшия съдебен съвет са изборни. Изискванията към тях са: да са юристи с високи професионални и нравствени качества и да имат най-малко 15 години юридически стаж — това са изискванията на Конституцията.

От изборните членове на Висшия съдебен съвет 11 се избират от Народното събрание и 11 — от органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 3 от КРБ). Единадесетте членове на Висшия съдебен съвет, които се избират от органите на съдебната власт, са съответно разпределени: съдиите избират 6, прокурорите — 4, следователите — 1 от своя състав за членове на Висшия съдебен съвет (чл. 17, ал. 2 от ЗСВ).

Новият ЗСВ (ДВ, бр. 64 от 2007 г.) реализира съществена промяна в правното положение на Висшия съдебен съвет: обяви го и го регламентира като постоянно действащ орган (чл. 16, ал. 1). Поради това несъвместимостите с длъжността член на ВСС сега са по-строги и законът ги изброява изчерпателно (чл. 18).

Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е 5 години. Те не могат да бъдат избирани в два последователни мандата (чл. 130, ал. 4 от КРБ). Членовете по право имат мандат от 7 години, който обаче не е мандат за членове на Висшия съдебен съвет, а е техен служебен мандат за осъществяване на високите им държавни длъжности.

Конституцията (чл. 130, ал. 8), след Четвъртата поправка[2], предвижда възможност за предсрочно освобождаване на изборен член на Висшия съдебен съвет при наличието на някое от следните основания:

а) подаване на оставка;

б) влязъл в сила съдебен акт за извършено от него престъпление;

в) трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 1 година;

г) дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.

При предсрочно прекратяване мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата (чл. 130, ал. 9 от КРБ).

Висшият съдебен съвет се свиква на заседание най-малко веднъж на седмица (чл. 33, ал. 1 от ЗСВ). Заседанията се председателстват от министъра на правосъдието, но той не участва в гласуването (чл. 130, ал. 5 от КРБ). Когато министърът отсъства, заседанията се председателстват последователно от членовете на Висшия съдебен съвет по право: първо от председателя на Върховния касационен съд, след това от председателя на Върховния административен съд или от главния прокурор. Заседанията са публични.

Решенията на Висшия съдебен съвет се взимат при кворум повече от 1/2 от общия състав на Висшия съдебен съвет. Принципът е, че решенията се взимат с обикновено мнозинство от присъстващите и с явно гласуване, освен ако Конституцията или законът изискват друго. Висшият съдебен съвет формира като свои вътрешни органи постоянни и временни комисии.

Всички решения на Висшия съдебен съвет са възможен предмет на обжалване от заинтересованите лица пред Върховния административен съд (чл. 36 от ЗСВ).

1.2. Правомощия. С Четвъртата поправка на Конституцията правомощията на Висшия съдебен съвет бяха „повдигнати“ на конституционно равнище (чл. 130, ал. 6 и 7); дотогава те се съдържаха само в закона. Списъкът в Конституцията не е изчерпателен; той включва най-важните правомощия. Извън него остават и други, предвидени в самата Конституция (напр. по чл. 129, ал. 2), а Законът за съдебната власт съдържа още правомощия на ВСС, развиващи конституционните принципи.

Съгласно чл. 130, ал. 6 и 7 от КРБ Висшият съдебен съвет:

а) назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите; решенията се приемат с тайно гласуване;

б) налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;

в) организира квалификацията на съдии, прокурори, следователи;

г) приема проекта за бюджета на съдебната власт, организира изпълнението му и изготвя отчета за изпълнението на годишния бюджет на съдебната власт;

д) определя обхвата и структурата на годишните доклади на ВКС, ВАС и главния прокурор относно прилагането на закона и дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи, и ги внася в Народното събрание.

Висшият съдебен съвет с тайно гласуване (чл. 131 от КРБ) предлага на президента на Републиката назначаване, респ. освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването на тези длъжностни лица при повторно направено предложение.

Към Висшия съдебен съвет работи Инспекторат, състоящ се от главен инспектор и 10 инспектори (чл. 132а, ал. 1 от КРБ).

Висшият съдебен съвет изработва и приема правилник за организацията и дейността си.

2. Министърът на правосъдието

Министърът и неговото ведомство извършват административно-организационна работа по обезпечаването на правораздаването. Министърът на правосъдието е висш държавен орган, който принадлежи към изпълнителната власт (вж. Раздел XIII). Негов ресор на управление е правосъдието и в този смисъл министърът е глава на администрацията в тази сфера на управление. Следователно, след като Конституцията изрично споменава министъра на правосъдието, налице е едно първоначално заложено в самия конституционен модел възможно напрежение между съдебната власт като цяло, от една страна, и изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието — от друга страна. Критичните точки на това напрежение бяха предмет на редица дела пред Конституционния съд.

Министърът на правосъдието председателства Висшия съдебен съвет, без обаче да участва в гласуването на решенията му. С Третата и Четвъртата поправка на Конституцията позицията на министъра на правосъдието получи повече конституционна уредба, и с това — повече тежест и по-ясни очертания в сложния комплекс от взаимоотношения между съдебната и изпълнителната власт. Съгласно чл. 130а от КРБ министърът на правосъдието:

— предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;

— управлява имуществото на съдебната власт[3];

— може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи[4];

— участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите.

Тези конституционни правомощия на министъра на правосъдието имат развитие в Закона за съдебната власт (чл. 368–371, 387–390). Към министъра на правосъдието също има Инспекторат (чл. 372–376 от ЗСВ).

Бележки

[1] Джамбазов, А. Цит. съч., с. 124–126.

[2] ДВ, бр. 12 от 2007 г.

[3] По това конституционно правомощие на министъра на правосъдието Конституционният съд е дал задължително тълкуване: управлението на имуществото на съдебната власт да не затруднява нормалното функциониране на съдебната власт и да не засяга в каквато и да е било степен нейната независимост, Реш. № 8 на КС от 2007 г., ДВ, бр. 59 от 2007 г.

[4] Този текст бе предмет на спор пред Конституционния съд, повдигнат от Пленума на ВКС, според който текстът засяга формата на държавно управление, като нарушава принципа за разделение на властите, установения баланс между тях, принципа за правовата държава и независимостта на съдебната власт, и поради това прави обикновеното Народно събрание некомпетентно да възлага такова правомощие на министъра на правосъдието с изменение в Конституцията; според пленума изменението би трябвало да се извърши от Великото народно събрание. Конституционният съд е отхвърлил искането, Реш. № 8 на КС от 2006 г., ДВ, бр. 78 от 2006 г.