Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (69)

Проиграната достоверност

На 5 август 1993 г. директорът на Египетския музей в Берлин, господин д-р Дитрих Вилдунг, писал във вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“^[143]:

„Достатъчна причина за египтолозите да благодарят на инжинера (Гантенбринк-Бел. авт.). Той обаче не може да противостои на изкушението на сензационната журналистика и без да подозира, затъва в блатото на мистиката на пирамидите и на съкровищата в мумиите. Веднага на предна линия се явява и Ерих фон Деникен и интерпретира тъмния прах в долния край на каменната плоча като указание за намираща се отзад мумия на фараона Хеопс. А където има невредима мумия, не може да е далеч и неизмеримото погребално съкровище, което занимава фантазията на поколенията от Херодот насам. Поставена е в ход автоматиката на тривиалната археология, а напомнящите за предпазливост специалисти се очернят като изостанали, които не искат да се разделят със закостенелия баласт на традиционистичната си кабинетна наука.“

Този е начинът, по който се плетат египтоложките идеи и се заклеймяват другояче мислещите. Никога не ми е хрумвало да тълкувам черния прах като „указание за намиращата се зад него мумия на фараона Хеопс“. До тази идея стигна Дейвид Кейс, археологически кореспондент на английския вестник „Индепендънт“^[144]. Не бих дрънкал за фараонска гробница и мними златни съкровища, защото смятам, че Хеопсовата пирамида изобщо не принадлежи на Хеопс, камо ли да съдържа гроба му. Какво ли може да има зад блокировката на шахтата на Гантенбринк?

[#145 Sasse, T.: Interview mit Professor Dr. D. Wildung vom 11. November 1993 im SFB-Hörfunk.]

Вероятно същото, каквото се намира във всички останали още неоткрити камери — писания и документи от всякакъв вид, както твърдели арабските историци от четиринайсети век.

Дейвид Кейс обърна внимание на още едно любопитно нещо: Разликата във височината от камерата на фараонките до фараонската камера е 21,5 м, точно колкото между фараонската камера и вратата в края на шахтата на Гантенбринк. Случайност или ясно указание за друга камера?

За същото мислел и Гантенбринк. Бих попитал защо всъщност първо не си довършат домашното. Има различни предложения как да се отвори вратата, пробие или дори разяде с киселина. Защо изведнъж се отхвърлят сътрудничеството и професионалните знания на Рудолф Гантенбринк? Как може академиците които иначе са съвсем разумни и имат чувство за хумор, да реагират толкова налудничаво и недоброжелателно? Смятам, че става дума за нещо повече от завист. Представителите на висшата египтология са обидени, дълбоко наранени, защото един неспециалист успя с неочакваното си откритие. Вкиснати са, че Гантенбринк е говорил с пресата. Дали твърдоглавието е белег на възрастните Или в действителност искат да премълчат какво би могло да се открие зад вратата? Може би искат да предпазят официалното мнение и първо тайно да прегледат онова, което било скрито.

Факт е, че съответните учени в Египет не желаят публичност, освен цензурираните коментари от собствения си лагер. Никакъв журналист, никакъв неофициален наблюдател не бива да присъства на по-нататъшните изследвания на шахтата на Гантенбринк, когато бъде пробита тайнствената и врата. Никаква телевизионна камера няма да изпраща снимки навън или да показва подробности от стените на шахтата. Никаква група от друга наука няма да проверява анализите на метала от обкова на вратата. И цялата тази детинска скритост била уж, за да могат египтолозите да работят спокойно и необезпокоявано. Но този път не става въпрос за неизвестен гроб, а за Голямата пирамида, която от хилядолетия омагьосва човечеството. Става дума за най-гигантския строеж на планетата, едно от чудесата на света, за паметник, около който от хилядолетия възниквали легенди и истории. И без наплива от хора и журналистическата блъсканица египтологията ще пропусне неповторимия си шанс да демонстрира пред световната общественост коректния си и чист научен подход. Тя проиграва възможността да покаже ясно и точно на фантазьорите, които надушват тайни и заговори на всяка крачка, какви са фактите и какви не са.

Или ги е страх, че все пак зад шахтата на Гантенбринк може да има нещо? В миналото археолозите не били толкова педантични. Журналистите все пак били допуснати за откриването на гробницата на Тутанкамон или на Сехемшет. Междувременно съществуват глобални медийни мрежи и картините, предавани на живо от робота на Гентенбринк, биха се виждали в същото време във всички стаи и аудитории. За целта не е нужно в камерата на фараонките да се струпва навалица от журналисти, специалистите могат да вършат работата си спокойно и съзнателно. Но трябва да има картини на живо, направени по време на откритието. Не снимки, които се подават дни, седмици или месеци по-късно, орязани и снабдени с патетична легенда.

Нека си представим, че американците бяха провели кацането на Луната тайно. И седмици по-късно НАСА би предложила на обществеността цензурирани снимки. Негодуванието би било напълно оправдано. Какво криете от нас? Защо не играете с открити карти от самото начало? Защо данъкоплатецът да финансира организация, която се отнася към него като към малолетен?

Но египтолозите от DAI и Египетското управление на старините се страхуват от прозрачността. Който се страхува от публичността и покрива действията си с мантията на мълчанието, сигурно има какво да крие. А който иска да премълчи нещо, трябва после и да залъгва. Докато „информационната политика“ на египтолозите се състои в потайничене и тактиката на парчето салам, обществеността няма никакви причини да се доверява на твърденията им. Може да се изправят много честни мъже и със сериозно изражение да заявят, че зад вратата на шахтата на Гантенбринк, както са очаквали, няма нищо. Критичната общественост няма да им повярва. Шансът ще е проигран.

Впрочем това било известно още на римския историк Корнелий Тацит (55–120 г. сл. Хр.): „Който се дразни от критиката, признава, че я заслужава.“