Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (26)

За вярващите и невярващите

Колкото до шарлатаните, също и онези под мантията на научността, нямам проблеми да разоблича прогнозите им. Те винаги са доста прозрачни, твърде свързани с настоящето и твърде идеологически оцветени. Нямам проблеми и с пророци като Якоб Лорбер, Хазрат Мирза Хулам Ахмад, Едгар Кейси или Саи Баба, макар че последният сам се окачествява като „бог“.

За техните изумителни и ако щете, универсални знания днес дори има разумна, математически изчислена теория. Тя е на френския ядрен физик Жан Е. Шарон и не гласи нищо друго, освен следното: Материята и духът са неделимо свързани помежду си. Във всеки атом или по-точно електрон — се съдържа целият разум на вселената^[48].

Това обяснява знанията на пророците, дори и ако сами нямат представа откъде ги имат. Само по себе си едно противоречие.

Проблеми обаче имам на съвсем друго ниво, това на религиите. Те ни учат, че на Страшния съд неверниците ще бъдат сварени, удавени, убити, отровени (с „вгорчена вода“), застреляни, смазани от земетресения или изтребени чрез други мъчения. Слава богу, това се отнася само за неверниците. Но кои неверници? Онези, които не вярват в католическите догми? Онези, които са имали лошия късмет да израснат в някоя християнска секта? Онези, които за съжаление не са израсли в арабски или азиатски страни и не познават нито свещения Коран, нито будистките или хиндуистките учения? Онези, които в Япония изповядват религията шинту, или онези, които не съблюдават книгата Мормон? Остава ни само въпросът: Мили Господи Боже, каква си я свършил?

Хората чакат избавителя, спасителя, преродения и месията. Кой може да бъде? В записка от 1573 г. срещаме легендата за Кифхойзер. Никога не сте я чували ли? В нея се описва завръщането на немския кайзер Фридрих. Само той ни липсваше^[49]: „Немски кайзер! Немски кайзер! Къде си? Спиш ли? Събуди се! Ела за изкупление, ела за мъст!“

Е, нищо ново по широкия свят, и древните римляни очаквали завръщането на божествените си императори Август, Клавдий и Веспасиан. Наричали ги „спасители на света“^[50]. И дори за чудовището Нерон години след смъртта му се говорело, че се бил преродил в Кипър и завзел острова. В световната история гъмжи от този вид преродени, които не били никакви месии и нищо не са спасили. Можем да ги забравим. Но не можем да забравим образите на месии в големите религии. В края на краищата те влияят върху мисленето на обществата до ден днешен.

За цялото християнство Иисус Христос е Спасител, Избавител, който преди две хиляди години ни избавил от съмнителния първороден грях, но въпреки това щял да се завърне, за да „седи на престола над облаците“ и да ни съди. Как всъщност Иисус се превърнал в месия за християните, докато евреите, от които произхождал, не искат и да знаят за някакъв месия? Историята е толкова заплетена и — как ли може да е другояче — съпътствана от хиляди и хиляди дълги коментари, че ще се концентрирам върху същественото. А то е достатъчно ясно!

„Най-старите писмени записки на месианската надежда, която може напълно да е възникнала по-рано, срещаме в така наречената промемория на книгата на Исаия“, казва теологът Улрих Келерман, който задълбочено изследвал тази тема^[51]. У пророка Исаия пише какво ли не, само не и нещо ясно. Исаия трябвало да извълшебства месията (9, 6 и нат.). Там пише:

„Защото Младенец ни се роди — Син ни се даде; Властта е на раменете Му и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на Вечността, Княз на мира. Неговата Власт и мир безкрай ще расте Върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и до Века…“